Лион Измайлов
Нашият институт

— Другари, нашият научноизследователски институт вече дълги години работи над проблема, чието решение би направило живота на милиони хора още по-щастлив.

Проблемът се състои в това да се кръстосат диня и муха. Или, с други думи, да се създаде нов породосорт муходиня.

Тази идея издигна преди много години ръководителят на нашия институт, защитил на тази тема докторска дисертация, в която той доказа, че такава диня е значително по-целесъобразна от обикновената, тъй като при ядене динените семки ще се разпръскват от само себе си в различни посоки.

Проблемът беше поставен правилно и естествено за неговото решение бяха отделени големи средства, които в недалечно бъдеще щяха да се изплатят с лихва.

Икономистите от нашия институт изчислиха, че новите дини ще спестят маса време, необходимо за махането на семките. И това време ядящите дини ще могат да посветят на труд, почивка или свободно творчество. Пресметнато в дървесина, това време би стигнало да се обиколи шест пъти земното кълбо, естествено по екватора.

След това бяха създадени лаборатории, които по-късно прераснаха в отдели, от които впоследствие се отделиха собствени лаборатории, които обещават в недалечно бъдеще да прераснат в отдели.

Проблемът само в началото изглеждаше сложен, после стана почти нерешим. Трудността се състоеше в това, че дълго време категорично не ни се удаваше за кръстосаме диня и муха. Тоест мухите никак не се прихващаха за динята, а динените калеми никак не се прилавяха към мухите.

Бяха изпратени две експедиции в Африка и Австралия, за да намерят мухи с по-големи способности към оплождане. Досега експедициите не са се върнали, но обнадеждаващите отчети за извършената работа пристигат редовно.

Наскоро тези експедиции бяха обявени за постоянни със сменящ се състав, тъй че в близките петнадесет години през тях ще минат всички работници от нашия НИИ.

Към нашия институт през последните години се организираха и работят две стопанства. Едно бостанно в Крим и едно муховъдно в Кавказ. Имаме вече такова количество мухи, че бихме могли напълно да задоволим с тях целия международен пазар, ако съществуваше такъв.

Що се отнася до дините, тяхното потребление, естествено за производствени нужди, засега изпреварва производството, което, пресметнато в дървесина, би могло да обиколи земното кълбо осем пъти, естествено по екватора.

Проблемът за създаването на муходини сега се разделя на няколко етапа.

Първо, разпръскване на семките с последващо увеличаване на скоростта на разпръскване до скорост на отлитане.

Вече са защитени дисертации по скоростта на разпръскване на семките, скоростта на отлитане, съсредоточаването на попаденията и студоустойчивостта на семките, полезното използуване на летящите семки.

Последната тема, ако не бъде разработена навреме, обещава колосални резултати. Тоест при продължителност на полета от нула до безкрайност цялата Земя може да се превърне в един огромен бостан. Може да ни спре само студът, и то само докато не създадем студоустойчиви сортове муходини.

Второто направление се състои в приложението на метода на селекция към други сортове и породи. Вече са запланувани: мухопъпеши с аналогично разпръскващи се семена, пеперудодомати, които сами ще долитат до поставените наблизо кошници, а също така ябълкоптици, които ще отлитат на юг през есента, за да се върнат напролет във вид на портокали.

Така че, с други думи, имаме работа до гуша, вложените в НИИ средства не пропадат даром, тъй като ние нищо не правим даром.

Единственото, което пречи на нашата работа, е съседният институт, който се занимава сега с проблема за създаването на дини без семки. Но на мен ми се струва, че докато те не решат този малкоперспективен проблем, ние спокойно можем да не решаваме своите по-перспективни проблеми.