Евгений Загдански
Да получиш признание

(Из фолклора на компютрите)

Оригинално заглавие
Признание, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране
kpuc85 (2015 г.)
Разпознаване и начална корекция
Mandor (2015 г.)

Публикувано във вестник „Орбита“, брой 13/1984 г.


Някой си Л., кандидат на науките, намери ключа към създаването на системи от елементарни частици и кварки. Обаче откритието му не беше признато от неговите колеги. Огорчен и разстроен, Л. се обърна за съвет към институтския компютър Андрофаг. И той му отговори:

— Хората са си хора… Субективният фактор играе важна роля в техните отношения. Всички знаят: проблемът да се въведе ред при елементарните частица съществува вече от няколко десетилетия, и са убедени, че може да го реши само гений… Всички познават гения… Тебе не те познава никой… Как пък ти ще можеш да намериш ключ към решаването на проблема?

Кандидатът на науките Л. отиде в своята лаборатория. Помисли, помисли и гледай късмет! Успя да намери решение на енергетичния проблем. Дори да се радва, не посмя, толкова беше неочаквано. И се оказа прав. Никой не призна откритието му.

Компютърът Андрофоб се опита да обясни ситуацията:

— Виждаш ли, скъпи, над енергетичния проблем се блъскат цели институти, най-известните академии на всички страни… А ти искаш като в древността — дойдох, видях, победих… Не, скъпи, сега всички знаят: тази формула остана зад борда на историята. Времената на самотните гении отминаха!

Нямаше как, отново заседна нашият роб на науката в лабораторията. Много ли, малко ли вода изтече оттогава, но пак му провървя и той изведе формулата на единното поле. Гравитационното поле преминаваше в материя, материята се трансформираше в гравитационно поле!!! Обаче и този път никой не призна откритието му. Андрофаг и Андрофоб казаха в един глас:

— Ти вече си претърпял два големи неуспеха… Помисли сам, може ли един неудачник да изведе формулата на единното поле?

Опечали се нашият кандидат на науките и избяга далеч от компютрите. Вървя, скита из града и хоп — на една пресечка срещна странствуващия робот Андрофил. Седнаха те на скамейка в парка под кленово биополе и беседваха цялата нощ.

Какво си казаха-разказаха, никой не знае, но мина малко време и за кандидата на науките Л. се заговори по симпозиумите и конференциите, вестниците и списанията започнаха да пишат за неговите открития, радиото и телевизията организираха предавания за неговите възгледи и предчувствия…

Компютрите Андрофаг и Андрофоб отначало недоумяваха, но после формулираха проблема „Да получиш признание“ и се опитаха да го решат логически.

— Възможно е кандидатът на науките Л. да е намерил своя популяризатор — предположи единият — и той да е съумял да изложи архисложната му абракадабра просто и достъпно… Такива случаи в науката, уви, не са единични…

— А може — плахо изказва мнението си вторият — кандидатът на науките Л. да е използувал хватката „мнима смърт“… Известно е, че умният некролог е най-добрата препоръка за гений. Не случайно хората казват: това, що имам — не тача, загубя ли го — плача!

— А може би всичко е значително по-просто? — отново заговори първият. — Може би той е поканил за съавтори известни и архиизвестни учени? Може би дори самия…

Двата компютъра се умълчаха.

— Всички тези пътища към признанието са надеждни, но тривиални, докато той е гений. И следователно е измислил нещо такова, каквото ние още не знаем! — реши накрая Андрофоб.

Край