Бьоре Круна
Сандъкът

Той построи съвършен дубликатор. Това му отне тридесет години. Поводът бе една случайно дочута по време на лекции дума, смъртта на родителите му осигури парите. Веднага след прочитането на завещанието той съобщи в университета, че напуска.

В продължение на три десетилетия живя като отшелник, размишляваше, четеше, експериментираше. Три десетилетия нощни бдения, нередовно хранене и седене зад бюрото го бяха направили прегърбен и късоглед, косата му рано посивя.

В сутрешната поща получи писмо от адвокатите си. Бе продадена и последната акция, и последният къс земя бе превърнат в пари.

И ето го него — стар, изтощен човек, който седи и съзерцава своето творение. Съвършения дубликатор.

Ако някой би надзърнал в лабораторията му, щеше да помисли апарата за хладилник — дълъг бял сандък с капак, няколко лампички, стрелки и бутони. Дълъг бял сандък, на който предстоеше да преобрази света.

Съвършеният дубликатор правеше копия. Абсолютни тримерни копия на жива и мъртва материя. Достатъчно е само да се повдигне капакът, да се постави вътре ето тази чашка с нарисувани цветенца и счупена дръжка, да се натисне бутончето „старт“ и след минута вие изваждате две чашки с нарисувани цветенца и без дръжки. Също така просто от едно котенце се получаваха две. Ако искате да получите повече чашки или котенца, повторете процедурата.

Материал за копията дубликаторът си набавяше от въздуха. Бе нещо като електронен вариант на философския камък. Превръщаше атомите в онова, което му бе необходимо, без да обръща внимание на научните закони и аксиоми от учебниците. Изразходваше съвсем малко енергия — чифт фотоелементи осигуряваха работата на дубликатора.

Отначало често си мечтаеше за този ден. В лабораторията му е пълно с представители на пресата от цял свят, а професорите, червейки се, признават своето безсилие да обяснят процеса. Но годините на доброволно отшелничество промениха фантазиите му. Аплодисментите станаха излишни, репортажите, пълни с възхищение, не го вълнуваха. Все едно, ще дойде време и светът ще научи за неговото величие.

Преди десет години на вратата му почука последният посетител — другар от университета, минал случайно оттук. Но той не го покани да влезе. Контактите му с външния свят се ограничаваха до един телефонен разговор седмично с магазинчето за хранителни стоки в селцето и няколко банкноти в кошничката на верандата, предназначени за разносвача от магазина.

С приближаването на края на делото му животът му се превърна в постоянна борба с времето. Само допреди седмица още не бе ясно дали ще успее да довърши своя замисъл, преди да е изхарчил и последната стотинка от наследството. Но той успя и ето че дубликаторът е пред него. Съвършеният дубликатор. Свидетелство за успеха му са двете чашки за кафе със счупени дръжки и двете абсолютно еднакви котенца, които си играеха с кълбо прежда в ъгъла на стаята. Тридесетте години изнурителен труд най-сетне ще бъдат оценени.

Той преседя повече от час неподвижен. В секундата, когато дубликаторът започна да работи, той осъзна един не много весел факт. През всичките тия тридесет години неговите планове и мечти свършваха именно с това. Нямаше никаква представа, какво трябва да прави по-нататък.

Беше малко над двадесетте, когато започна работата. Тогава крайната цел не предизвикваше у него никакви съмнения. Изобретението трябваше да му донесе богатство, неизчислимо богатство — а по какъв начин, това не го вълнуваше. Крез и Соломон щяха да изглеждат бедняци в сравнение с него. Богатството щеше да му осигури власт, а богатството и властта щяха да му донесат щастие.

Тези фантазии сега можеха лесно да се осъществят. В джоба си наистина имаше само няколко стотинки. Но след няколко часа монетите щяха да станат толкова, че спокойно биха стигнали, за да ги обмени срещу някое и друго кюлче злато, което от своя страна… А може би на частни лица не бе позволено да притежават злато? Тези неща не му бяха съвсем ясни, но и не го интересуваха особено. Можеше ли богатството да му върне младостта? Можеше ли да му даде истински приятели, ако реши да прекъсне отшелничеството си? Едва ли.

Е, а властта? Да посвети следващите няколко години на завоюване на света? Да се снабди с оръжие и патрони, да направи множество свои копия, да създаде непобедима милионна армия? Той мислено си представи безкрайните редици от маршируващи чучела, прегърбени и с очила, и потръпна от отвращение.

Оставаше му единствено да стане благодетел на човечеството. В белия сандък имаше храна за гладуващите, лекарства за болните, разкош и изобилие за бедните. Той дори би могъл да създаде едно по-малко копие на дубликатора и после да го размножи в големия апарат.

А това действително ще преобрази света, нали? Каква ще бъде тогава съдбата на човека, който вече няма да има към какво да се стреми, да мечтае? Скука и апатия. Отначало обществото ще спре да се развива, после ще започне да деградира. Кому ще са нужни знанията, ако всичко, което пожелаеш, можеш да намериш под капака на дубликатора? Разбира се, пътищата, по които ще тръгне човечеството, ако всеки получи по един дубликатор, могат да бъдат и други, но всички те ще доведат до катастрофа.

Той стана от стола и огледа лабораторията.

Тридесет години му трябваха, за да построи дубликатора. За да го разруши с чука, му бяха достатъчни само тридесет минути.