Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Александра Каназирска, 1982 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 3,2 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Публикувано във вестник „Орбита“, брой 52/1982 г.
История
- — Добавяне
Работният ден привършваше. Чертожникът Крокетов вдигна глава и раздразнено рече:
— Безобразие! В края на двадесети век хората с месеци живеят в Космоса, а не могат да изобретят машина, която да извършва работата на чертожника!
— Голяма работа, чертежи! — прекъсна го инженер-технологът Паюсний. — Виж, ако създадат машина, която без участието на човека да открива тесните места в производството и да разработва автоматизация на операциите…
— Глупости! — намеси се в разговора Гриша Дубов от Клуба на новаторите. — Преди всичко е нужен апарат, способен самостоятелно да дава технически идеи по зададената програма. Тогава няма да си чупим главите над вашите трудности. Това ще върши електрониката.
— Ех, младежо! — взе думата главният конструктор Иван Вилоргович. — Не умеете да погледнете широко на проблема. Нужна е преди всичко система, умееща да изпълнява и трите операции: да изобретява, да изчислява и да изчертава. Така стават тия работи! Само малко логическо мислене трябва и проблемът е решен! — Той обичаше, както подобаваше на длъжността му, да пристъпва към всички въпроси с комплексен системен подход.
Но сега програмистът Курочкин се почувствува пренебрегнат.
— Какво искате да кажете с това „решен“? — обезпокои се той, сякаш го лишаваха от премиални. — А програмата ръчно да се изработва, така ли? Не! Ако ще изобретяват, да изобретяват докрай, та да се програмира с глас, а още по-добре — по телефона. Тогава ще мога да работя, без да излизам от къщи.
В дискусията се намеси лаборантката Соничка.
— Ама че хлапаци и празни бъбривци! И те ми били фантазирали. Трябва като хората да се измисли.
Спорещите пропуснаха покрай ушите си фамилиарното „хлапаци“, но „празни бърборковци“ ги оскърби до дън душа.
— Че какво? Трябва да разберете. Принципиално в това няма нищо невероятно! Ако си понапънат мозъците, то… — започнаха всички в един глас. В този миг отделът заприлича на заклокочил вулкан.
— Че аз и не споря — прекъсна ги хладно Соничка. — Да се изобрети машина, която да дава технически идеи и същевременно да ги изчислява и изчертава, не е шега, но не е невъзможно. Само че кой ще пробутва всички тия технически идеи? Вие ли, а?
Всички изведнъж млъкнаха. Отделът стихна. Желаещи да се занимават с толкова безнадеждна работа не се намериха. А празното фантазьорство те не обичаха.