Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
Der Lumpensammler, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
kpuc85 (2015 г.)
Разпознаване и начална корекция
Mandor (2015 г.)

Публикувано във вестник „Орбита“, брой 8/1982 г.

История

  1. — Добавяне

Между Марс и Юпитер се простира обширна област, която ние наричаме астероиден пояс. За обяснението на този феномен съществуват различни хипотези. Една от тях например обяснява образуването на астероидите с взрив на планетите…

* * *

От центъра на Галактиката през небесното пространство се движеше необикновена кавалкада: малък космически кораб, повлякъл зад себе си в гигантско силово поле хиляди и хиляди отломки.

— Алфа, кога най-сетне ще тръгнем обратно?

Двамата членове на екипажа с часове стояха в централния пункт на управлението и разглеждаха галактичната карта, търсейки подходяща за техния замисъл звездна система.

Погълнат от тая задача, командирът на кораба пропусна въпроса край ушите си.

— Алфа, колко далеч искаш да се навреш в тоя пущинак? Нали отдавна вече оставихме назад всички обитаеми центрове? — вторият пилот раздразнено побутна навигационния атлас и отново се обърна към командира: — Може би е най-добре все пак да държим курс към най-близката звезда?

Този, към когото бе отправен въпросът, мълчаливо гледаше лежащите пред него таблици.

— Хм, Бета, това би било най-простото решение, но ние трябва… Впрочем добре. Твърде невероятно е тук, в тоя пущинак, някога да пристигне космически кораб, а още по-малко да възникне живот.

И като свърши с изчисленията, командирът се отправи към пулта за управление.

Корабът леко се раздруса — заработиха двигателите за спиране. Когато достигнаха Слънчевата система, космонавтите бяха потърсили удобно място да се освободят от отпадъците, които мъкнеха в силовото поле.

— Мисля, че оптимално е да изхвърлим боклука между четвъртата и петата планета — каза вторият пилот и посочи към картата.

— Да, може и тук. Макар че всъщност е безразлично къде ще оставим товара си, понеже в тия места така или иначе никакъв живот не може да се развие. Но използуването на незапълненото пространство между две планети просто се натрапва. Същественото е, че целият тоя боклук вече няма да пречи на движението в центъра на нашата Галактика. Програмирай изход на тая траектория!

Няколко часа по-късно лавината от боклуци се стовари в пространството между Марс и Юпитер, а космическите боклукчии се завърнаха в центъра на Галактиката.

* * *

След няколко хилядолетия земният космически кораб „Херкулес“ на път за Юпитер пресече астероидния пояс.

В командния пункт пареше трескава дейност. Бордовият компютър работеше без прекъсване.

— Дявол да го вземе, заради тия боклуци едва се мъкнем. Истинско бунище. По-зло и от помийна яма!

— Не нервничете, капитане. Ще повикаме боклуковоз, който ще избуксира цялата тая смет някъде по-далеч, към центъра на Галактиката — успокои го щурманът и отново обърна поглед към компютъра.

Край