Фредрик Браун
Не всичко още е загубено

Осветлението вътре в металния куб беше с неприятен зеленикав оттенък и от това мъртвешки бялата кожа на седящите зад пултовете за управление същества изглеждаше светлозелена.

Откак корабът стартира от Ксандора, единственото фасетно око в средата на челото неотклонно следеше половин дузината циферблати. На галактическата раса, към която принадлежеше Кар–388-Игрек, сънят че беше познат. Нито пък състраданието. Достатъчно бе да се погледнат резките, сурови черти под единственото око…

Кубът спря в пространството срещу избраната цел. Кар протегна горната си дясна ръка и превъртя превключвателя на стабилизатора. После стана, протегна се, разтри отеклите си мускули и съобщи на другаря си:

— Първата спирка. Звездата Хикс–1035. Тя има девет планети, но само третата е обитаема. Да се надяваме, че тук ще намерим твари, годни да станат роби.

Лал–16-Зет също стана и се протегна.

— Да се надяваме — отвърна той. — Ако успеем още на първата спирка, ще бъде чудо. А е възможно да ни се наложи да облетим хиляда планети.

Кар сви рамене.

— И хиляда ще облетим. Лунаците измират и ние трябва да намерим роби, иначе шахтите ще спрат и ще загинем.

Той включи екрана.

— Ние сме над нощната страна на третата планета — каза Кар. — Под нас има слой облаци. Преминавам на ръчно управление.

Той заработи с бутоните и след няколко минути извика:

— Погледни екрана, Лал! Светлините са разположени в правилна схема — значи това е град! Планетата е населена!

Лал седна до пулта за управление на апарата за унищожение. Сега и той заследи стрелките на уредите.

— Няма от какво да се боим. Около града няма силово поле. Научните знания на тази раса са още примитивни. Можем да унищожим града с един изстрел, ако те ни нападнат.

— Добре — каза Кар. — Но не забравяй, че сме тук не да разрушаваме. Поне засега. Трябват ни образци. Ако се окаже, че са подходящи, нашият флот ще дойде тук, ще си вземе роби колкото ни трябват и ще унищожи не само града, но и планетата.

Кубът леко се спусна на повърхността. Кар включи механизмите, които отваряха шлюзовете.

Той влезе пръв, а след него и Лал.

— Гледай — посочи Кар. — Чифт двуноги. Две очи, две ръце, приличат на лунаци, но са по-ниски. Ето ти и образци.

Той вдигна лявата си горна ръка и с всичките си три пръста стисна тънък, обвит с жица прът и го насочи първо към едното същество, после към другото. Аборигените замръзнаха, сякаш се вкамениха.

— Не са големи — каза Лал. — Аз ще отнеса едното, а ти другото. Ще ги изучим в кораба, когато бъдем в Космоса.

Кар огледа мрачната местност.

— Да, двама са ни достатъчни. Струва ми се, че едното от тях е самец, а другото — самка. Да тръгваме!

След малко кубът се издигна. Щом излязоха от атмосферата, Кар включи стабилизатора и се присъедини към Лал, който вече беше започнал изследванията.

— Живородни — съобщи Лал. — Петопръстни, пръстите са годни за доста тънки операции. Но нека първо определим умственото им развитие.

Кар извади двойка обръчи за глава. Единия чифт подаде на Лал и той надяна обръча на главата на образеца, а другия — на своята. Кар направи същото.

След няколко минути чуждопланетяните озадачено се вторачиха един в друг.

— Седем точки по-ниско от минимума! — произнесе Кар. — Те не могат да бъдат обучени дори и за най-обикновената работа в шахтите. Те не са способни да приемат дори най-елементарни команди. Но ще ги доставим, па макар и за Ксандорския музей… А сега да полетим към звездата Н–9333 — там има три обитаеми планети…

* * *

Дежурният редактор на „Чикаго стар“ стоеше в наборния цех, следейки как се готвят страниците с местни новини. Дженкинс, дежурният метран паж, наместваше набора.

— На осма колона има място за още една бележка, Пит — каза той. — Около тридесет реда петит. Има две подходящи. Коя да сложим?

Редакторът погледна бележките.

— За конвенцията и за бегълците ли? Добре, нека бъде конвенцията. Кой ли пък се интересува от това, че от зоопарка са избягали две маймуни.