Робърт Хайнлайн
Колумб е бил глупак

В прохладния сумрак на бара влезе нов посетител и седналият в ъгъла жизнерадостен дебеланко се развика, надмогвайки шума.

— Ей, Фред! Фред Нолан! Елате при нас! Запознайте се с професор Епбли, главния инженер на звездолета „Пегас“. Аз току-що му продадох една партида стомана за корабчето му. Елате да пийнем по тоя повод.

— С удоволствие, мистър Бърнс — съгласи се Нолан. — А с професора се познаваме вече. Моята компания му доставя приборите.

— Е, тогава имаме два повода да се почерпим. Какво да ви поръчам, Фред? Един старомоден? А на вас, професоре?

— И на мене същото.

— Добре, док! Ей, Пит, два старомодни и един Манхатън. Пък аз отначало си ви представях старец с дълга, сива брада. Но сега, като се запознахме, хич не мога да разбера…

— Какво именно?

— Защо вие, на вашите години, сте се погребали в тоя пущинак…

— Нима може да се построи „Пегас“ в Ню Йорк? — забеляза Епбли. — Пък и оттук е по-удобно за старт.

— Това да. Но аз имах друго предвид. Ето какво… На вас са ви необходими специални сплави за звездолета. Естествено, аз ще ви ги продам. Но кажете ми, защо сте се поддали на тая идея? Какво ви тегли към тая Проксима от Центавър?

— Това не може да се обясни — усмихна се Епбли. — Какво тласка хората да се катерят по Джомолънгма? Какво е влечало Пири към Северния полюс? Защо Колумб е уговарял кралицата да заложи брилянтите си, за да финансира експедицията му?

Барманът поднесе табличката с напитките.

— Слушай, Пит — обърна се към него Бърнс. — Ти би ли се съгласил да летиш на „Пегас“?

— Не, и тук си ми е добре.

— У едни хора живее духът на Колумб, у други той е умрял — отбеляза Епбли.

— Колумб е вярвал, че ще се завърне — настояваше на своето Бърнс. — А вие? Та самият вие казахте, че ще летите не по-малко от шестдесет години. Значи дори няма да долетите до там!

— Ние не. Но нашите деца ще стигнат Проксима. А внуците ни ще се завърнат на Земята.

— Но… Вие женен ли сте?

— Разбира се. Екипажът е подбран само от брачни двойки. Нали проектът е разчетен за три поколения. — Инженерът измъкна портфейла от джоба си. — Ето, вижте! Мисиз Епбли и Дайана.

— Хубаво дете — загледа снимката Бърнс. — И какво ще стане с него?

— Как какво? Ще полети с нас, естествено. — Епбли допи коктейла си и стана.

— Сега е мой ред да почерпя — рече Нолан, когато Епбли си отиде. — За вас същото ли?

— Аха — Бърнс се привдигна от масата. — Само че да идем на барчето. Там коктейлите се плъзгат по-лесно, а за момента ще ме оправят най-малко шест чашки.

— Добре, да идем там. Но от какво толкова се развълнувахте?

— Тоест как от какво? Нима не видяхте снимката? Аз съм търговец, Фред, продавам стомана и не ми пука за какво ще я използува клиентът. Готов съм да продам и въже на човек, който се кани да се беси с него. Но аз обичам децата. А това хубаво хлапе, което родителите му се канят да помъкнат на тая лудешка експедиция!… Та те са обречени на гибел! Те няма да достигнат целта!

— Защо, може и да я достигнат.

— Все едно, това е безумие. Дайте по-бързо чашката, Пит, и налейте и на себе си. Ето Пит — той пак се обърна към Нолан. — Той е умен човек! Той никога няма да се впусне в такава звездна авантюра. Помислете само! Колумб! Колумб е бил глупак! Глупак! Трябвало е да си седи у дома и да не се бърка.

— Не ме разбрахте правилно, мистър Бърнс — поклати глава барманът. — Че нали ако е нямало хора като Колумб, сега не бихме били тук? Просто по нрав не съм пътешественик, но уважавам пътешествениците. И нямам нищо против „Пегас“. А деца е имало и на борда на „Майфлауър“

— Това съвсем не е едно и също — възрази Бърнс. — Ако Бог беше предназначил човека да лети към звездите, той би го създал с реактивен двигател.

— Моят дядо, спомням си, смяташе, че трябва да се издаде закон против летателните апарати, защото на хората по природа не им е дадено да летят. Но той не беше прав. Хората вечно ще изпробват нещо ново — а оттам идва и прогресът.

— Виж ти, не мислех, че помните времето, когато хората не са летели — рече Нолан.

— О, моля ви, че аз съм стар човек! Повече от десет години как съм тук, не по-малко.

— И не жадувате ли за малко свеж истински въздух?

— Не. Когато продавах напитки на Четиридесет и втора улица, там от свеж въздух нямаше и помен, тъй че няма за какво да жаля. А тук ми харесва. И винаги се случва нещо ново. Отначало атомните лаборатории, сега ето „Пегас“… А най-главното: тук е моят дом. И… само една шеста част от гравитацията. На Земята краката ми винаги отичаха, когато стоях прав зад бара. А тук тежа само тридесет и пет фунта. Не, на мене много ми харесва тук, на Луната!