Айзък Азимов
Купувам Юпитер

Това, разбира се, беше само тримерен образ.

Но бе толкова сполучлив, че хората, които имаха работа с него, отдавна бяха престанали да мислят за истинските енергетични същества, които чакаха в своя кораб от затворено пространство, обвити в нетърпимо горещ бял облак.

Образът, с могъща златиста брада и дълбоки кафяви, раздалечени очи, говореше меко:

— Ние разбираме вашите колебания и подозрения, но можем само да продължим да ви уверяваме, че не ви мислим злото. Смятам, че ви предоставихме доказателства, че обитаваме коронарните протуберанси на звездите, че вашето Слънце е твърде немощно за нас, а вашите планети са от твърдо вещество и следователно са ни напълно ненужни.

Земният пълномощник (това беше министърът на науката, който по общо мнение бе най-подходящ да оглави преговорите) заяви:

— Но вие признахте, че ние се намираме на един от вашите главни търговски пътища.

— Да, особено сега, когато нашият свят на Кимоношек е овладял нови полета с протонни флуиди.

— Добре, но тук, на Земята — прекъсна го министърът, — един търговски път може да има военна стойност, която да е много по-важна от основното му предназначение. Затова мога само да повторя, че за да спечелите нашето доверие, ще трябва да ни обясните за какво точно ви е необходим Юпитер.

Както винаги при задаването на този въпрос под каквато и да е форма, гостът изглеждаше странно объркан.

— Тук е необходима секретност. Ако хората от Ламбери…

— Точно така — отново го прекъсна министърът. — Това ни звучи направо като война. Вие и тези, които наричате хората от Ламбери…

Посланикът бързо го прекъсна:

— Но ние ви предлагаме твърде щедра отплата. Вие сте колонизирали само вътрешните планети на вашата Слънчева система, а ние не се интересуваме от тях. Ние искаме само планетата, която вие наричате Юпитер и на която, доколкото разбрах, хората никога няма да могат да живеят. В същност вие дори не можете да кацнете на нея. Размерът й (при тези думи той се засмя снизходително) е твърде голям за вас.

Министърът, комуто този тон на превъзходство никак не се хареса, отвърна студено:

— Спътниците на Юпитер обаче са удобни площадки за кацане и за колонизация и ние имаме намерение в най-скоро време да ги заселим.

— Но спътниците няма да бъдат докоснати. Те са си ваши в пълния смисъл на думата. Ние искаме само Юпитер, един напълно безполезен за вас свят, и затова нашето предложение за цената е твърде щедро. Сигурно разбирате, че ако искаме, ние бихме могли да ви вземем Юпитер и без разрешение. Но ние предпочитаме да ви заплатим и да подпишем официален договор. Това ще ни спести евентуални спорове в бъдеще. Както виждате, аз съм напълно откровен.

Министърът упорито повтори въпроса си:

— А защо ви трябва Юпитер?

— Но Ламбери…

— Във война ли сте с Ламбери?

— Не съвсем…

— Защото, ако това е война и вие установите някаква военна база на Юпитер, ламберци сигурно, и то с пълно право, няма да са доволни и могат да ни отмъстят за това, че сме ви дали разрешение. Ние не можем да си позволим да бъдем намесени в една такава ситуация.

— Не ви и моля да се намесвате. Имате думата ми, че нищо лошо няма да ви се случи. Разбира се (той продължи да се връща към същия въпрос), нашата отплата ще бъде щедра. Всяка година ще получавате достатъчно контейнери с енергия за задоволяване на всичките ви нужди.

— С уговорката да посрещнете и възможните бъдещи увеличения в консумацията на енергия — добави министърът.

— До петкратно нарастване на сегашната консумация. Да.

— Добре тогава. Както вече ви казах, аз съм висш служител на правителството и ми бяха предоставени значителни права при преговорите с вас, но не и неограничени. Самият аз съм склонен да ви се доверя, но не мога да приема условията ви, без да разбера точно защо искате Юпитер. Ако обяснението ви е правдоподобно и убедително, може би ще мога да убедя нашето правителство, а чрез него и народа да ратифицира договора. Ако се опитам да подпиша договора без това обяснение, мене просто ще ме уволнят, а Земята няма да приеме този документ за валиден. Тогава вие може би ще вземете, както заявихте, Юпитер със сила, но това ще бъде незаконно присвояване, а вие сам се съгласихте, че подобно разрешение на въпроса е неприемливо.

Пратеникът нетърпеливо възрази:

— Не мога да продължавам вечно тия пазарлъци. Ламберците…

Той отново замълча, после запита:

— Имам ли вашата честна дума, че това не е машинация от страна на ламберците?

— Честна дума! — тържествено заяви министърът.

* * *

Министърът на науката се появи, бършейки челото си. Той изглеждаше подмладен с десет години.

— Заявих му, че неговите хора могат да вземат Юпитер веднага щом получа формалното съгласие на президента. Не допускам, че той би възразил, нито пък парламентът. Боже мой, господа, представете си само: ще потънем до уши в безплатна енергия, и то срещу планета, която не бихме могли да използуваме в никакъв случай.

Министърът на отбраната, пурпурночервен от възмущение, възкликна:

— Но ние се съгласихме, че само една война между Мизарет и Ламбери може да обясни нуждата им от Юпитер. При тези обстоятелства, сравнявайки нашия военен потенциал с техния, смятам, че е задължително да запазим пълен неутралитет.

— Но няма никаква война — обърна се към него министърът на науката. — Пратеникът ми представи друго обяснение за желанието им да купят Юпитер, което е толкова рационално и правдоподобно, че аз веднага го приех. Мисля, че президентът ще се съгласи с мене, както и вие, господа, когато разберете всичко. В същност аз имам тук плановете им за новия Юпитер — така, както той скоро ще изглежда.

Останалите скочиха от местата си в шумен протест.

— Новият Юпитер ли? — хлъцна министърът на отбраната.

— Не чак толкова различен от стария, господа — опита се да ги успокои министърът на науката. — Ето ви екипите, оформени в подходящ за материални същества като нас вид.

Той постави листовете на масата. Познатата планета беше нарисувана с ивиците си в жълто, бледозелено и светлокафяво, на фона на кадифената чернота на небето. Но напреки върху ивиците имаше петънца и чертички, също кадифено-черни като фона на небето, наредени в странна последователност.

— Това — обясни министърът на науката — е дневната страна на Юпитер. Нощната страна е доказана на тази снимка (там планетата беше показана като тънък полумесец, ограждащ тъмно пространство, а в това тъмно пространство се виждаше подобна поредица от линии и петънца, само че този път във флуоресциращо оранжево).

— Тези знаци са чисто оптически феномен и няма да се въртят с планетата, а ще останат неподвижни в горните слоеве на атмосферата й.

— Но какво е това? — запита министърът на търговията.

— Виждате ли, нашата Слънчева система сега се намира край един от главните им търговски пътища. Всеки ден средно по седем техни кораба минават на няколкостотин милиона километра от нея. От всеки кораб наблюдават с телескопи главните планети, докато минават покрай тях. Туристическо любопитство. Твърдите планети за тях са чудо.

— Но какво общо има това с тия знаци?

— Това е една форма на тяхната писменост. Преведени, тези редове означават: „ИЗПОЛЗУВАЙТЕ ЕРГОННИТЕ ХАПЧЕТА НА МИЗАРЕТ ЗА ЗДРАВЕ И ИСКРЯЩА ТОПЛИНА!“.

— Искате да кажете, че Юпитер ще се превърне в крайпътна реклама? — избухна министърът на отбраната.

— Точно така. Ламбери, изглежда, произвежда конкурентни таблетки, което обяснява настоятелността на Мизарет да установи законни права върху Юпитер, в случай че Ламбери протестира. За щастие мизаретци явно са новаци в рекламната игра.

— Защо казвате това? — запита министърът на вътрешните работи.

— Защото пропуснаха да определят ограничения върху другите ни планети. Рекламното табло на Юпитер ще бъде реклама не само за тях, но и за нашата система. А когато конкуренцията от Ламбери пристигне с гръм и трясък да провери правата на Мизарет върху Юпитер, на тях ние ще предложим Сатурн. С пръстените. И лесно ще ги убедим, че пръстените правят Сатурн много по-интересен обект за наблюдение.

— А следователно — засия лицето на министъра на финансите — ще струва доста по-скъпо.

И всички изведнъж добиха твърде доволно изражение.