Айзък Азимов
Глупави магарета

Нарон от дълговечната Ригелианска раса беше четвъртият поред пазител на галактическия архив.

Той съхраняваше голямата книга, в която бяха вписани всички раси на галактиките, които бяха развили цивилизации, както и много по-малката, която съдържаше расите, достигнали зрелост и достойни да влязат в галактическата федерация. Някои от редовете в първата книга бяха задраскани — онези цивилизации, които по една или по друга причина се бяха провалили. Лош късмет, биохимични или биофизични трудности, социални недостатъци — всичко това неизбежно вземаше жертви. В по-малката книга обаче все още никой не беше задраскан.

И ето сега Нарон, огромен и невероятно стар, вдигна поглед към приближаващия пратеник.

— Велики Нароне! — започна вестителят.

— Добре, добре, какво има? По-малко церемонии.

— Още една група организми достигнаха зрелост.

— Отлично, отлично — доста зачестиха напоследък. Рядко минава година без някоя нова. А кои са тези?

Пратеникът съобщи кодовия номер на галактиката и координатите на планетата.

— А, да — досети се Нарои. — Знам го този свят. — И с плавния си почерк той направи бележка в първата си книга и прехвърли името на новата цивилизация във втората, използувайки, както беше обичаят, най-разпространеното название на планетата. Той записа: ЗЕМЯ. След това забеляза:

— Тези нови същества поставиха рекорд. Никоя група не е минавала от интелигентност към зрелост толкова бързо. Надявам се, че няма грешка.

— Никаква грешка — потвърди пратеникът.

— Овладели са термоядрената енергия, нали?

— Да.

— Е, добре. Това е критерий. Сега да почакаме корабите им да долетят и да влязат в контакт с Федерацията.

— В същност, велики Нароне — прекъсна го неуверено пратеникът, — наблюдателите ни съобщават, че те още не са навлезли в Космоса.

— Как така не са? — озадачи се Нарон. — Нямат ли поне орбитални станции?

— Не, още нямат.

— Но щом имат термоядрена енергия, къде си провеждат опитите и взривяванията?

— Ами на собствената си планета.

Нарон се изправи в целия си шестметров ръст и прогърмя:

— На собствената си планета ли?

— Да, там.

Бавно великият Нарон извади писалката си и тегли една черта върху последния ред от малката книга. Това беше безпрецедентен акт, но Нарон бе твърде мъдър и умееше да види неизбежното както никой друг в галактиката.

— Глупави магарета! — промърмори той.