Айзък Азимов
Монтирай лостчето А в отвор Б

Дейв Уудбъри и Джон Хансен, две комични фигури в космически скафандри, с вълнение наблюдаваха как обемистият контейнер бавно се придвижва от товарната ракета към входната камера. От пристигането им на космическата станция А5 беше изтекла близо една година и те имаха пълното основание да се чувствуват смъртно уморени от тракането на филтриращите устройства, от клатушкането на хидропоновите туби и от въздушните генератори, които непрекъснато бръмчеха и от време на време се повреждаха.

— Нищо не работи, както трябва — казваше тъжно Уудбъри, — защото сами извършихме монтажа.

— Следвайки указанията, написани от някой идиот — добавяше Хансен.

Несъмнено те имаха правото да се оплакват. Най-дефицитното нещо в един космически кораб е свободна площ в товарните помещения и затова всички съоръжения се изпращаха в Космоса, разглобени на части, грижливо стифирани. Цялото оборудване трябваше да бъде сглобено в самата станция от несръчни ръце, с неподходящи инструменти и съгласно неразбираеми и двусмислени писмени указания за монтаж.

Уудбъри бе уточнил грижливо оплакванията, към които Хансен добави подходящи прилагателни. Така изготвеното формално искане за помощ бе изпратено на Земята.

И Земята отговори. Подготвен бе специален робот, чийто позитронен мозък, напълнен с информация, му даваше възможност да сглобява по най-прецизен начин всяка разглобена машина.

Този робот се намираше в току-що докарания контейнер и Уудбъри трепереше от вълнение, когато вратата на входната камера се затвори зад контейнера.

— Най-напред — каза той — роботът ще прегледа автомата за храна и ще регулира копчето за пържоли, така, че да се изпичат, както трябва, а не да изгарят.

Те влязоха в станцията и пристъпиха към отварянето на контейнера, едва докосвайки го с демолекулизатора, за да бъдат напълно сигурни, че нито един атом от техния специален робот няма да бъде повреден. Контейнерът се отвори.

Вътре в него имаше 500 отделни части и едно неразбираемо и двусмислено писмено указание за монтаж.