Айзък Азимов
Задачата на професор Недринг

Професор Недринг гледаше благосклонно своя аспирант. Младият човек бе седнал непринудено. Той имаше червеникава коса и спокоен проницателен поглед. Беше втикнал ръце в джобовете на лабораторната си престилка. „Общо взето, многообещаваща личност“ — помисли си професорът.

Недринг знаеше, че младият мъж не е равнодушен към дъщеря му. Нещо повече, наскоро бе разбрал, че и девойката не е равнодушна към младежа.

— Ето какво, Хел, нека сме наясно. Ти си дошъл да поискаш моето съгласие, преди да направиш предложение на дъщеря ми, така ли? — запита професорът.

— Да, сър — отвърна Хел Кемп.

— Аз съм твърде зле запознат с модните капризи на младите, но все пак ми беше трудно да повярвам, че това е последната мода — професорът се облегна удобно на стола си. — Искам да кажа, че едва ли сред вас сега е прието да се търси съгласието на родителите. Нима ти ще се откажеш от дъщеря ми, ако аз не ви дам благословията си?

— Не, разбира се, ако тя иска да се омъжи за мене, а вярвам, че тя го иска. Но би ми било далеч по-приятно…

— … да получиш и моето съгласие. Защо?

— Поради твърде проста причина — отвърна Хел. — Аз още нямам степен и не бих желал хората да говорят, че именно затова ухажвам вашата дъщеря. И ако и вие така мислите, то кажете ми го откровено и тогава може би ще изчакам, докато не защитя. Или няма да чакам, а ще рискувам, макар че без вашето съгласие ще ми бъде далеч по-трудно да получа степен.

— Значи в интерес на защитата ти според тебе би било по-добре, ако ние двамата мирно разрешим въпроса за брака ви с Дженис?

— Честно казано, да, професоре.

Те замълчаха. Професорът се чувствуваше малко объркан. От години вече неговата изследователска дейност бе посветена на координационните числа на комплексните, хромови съединения и на него му бе трудно да разсъждава с установени категории за толкова неустановени предмети като любовта и брака.

Той замислено потри гладко избръснатата си буза — петдесетте години му се струваха твърде много, за да си позволи една от онези кръгообразни брадички, които бяха на мода сред по-младите сътрудници — и каза:

— Е, добре, Хел. Ако желаеш да взема определено решение, трябва да се базирам на нещо, а аз зная само един метод да съдя за хората: по тяхното умение да разсъждават. Моята дъщеря съди за тебе по свой начин, но аз ще трябва да те преценявам по собствения си критерий.

— Естествено — съгласи се Хел.

— Тогава да направим така — професорът се наведе, написа нещо на едно листче и рече: — Досети се какво е написано тук и ти ще получиш моята благословия.

Хел взе листчето. Там бяха написани редица цифри:

62663717263376833047

Той запита:

— Криптограма ли?

— Можеш да приемеш, че е…

Хел леко се намръщи.

— Вие желаете да разгадая тази криптограма и ако успея, ще ми дадете съгласието си за брака, така ли?

— Да.

— А ако не успея, няма ли да се съгласите?

— Признавам, че звучи тривиално, но такова е моето условие. Естествено, ти винаги можеш да се ожениш и без моето съгласие — Дженис е пълнолетна.

Хел поклати глава.

— Все пак предпочитам с ваше съгласие. Колко време ми давате?

— Николко. Веднага кажи какво означава. Разсъждавай логически.

— Веднага?

Професорът кимна утвърдително.

Хел Кемп се намести по-удобно и разгледа реда от цифри.

— Да разсъждавам наум, или мога да ползувам молив и лист?

— Разсъждавай на глас. Искам да чуя как разсъждаваш. Кой знае, ако твоите разсъждения ми харесат, може би ще дам съгласието си дори и ако не отгатнеш.

— Добре — съгласи се Хел. — Става въпрос на чест. И тъй, преди всичко изхождам от позицията, че вие сте човек честен и не бихте ми предложили задача, която изобщо не съм в състояние да реша. Следователно това е криптограма, която според вас мога да реша още тук и едва ли не за минута. А това означава, че тя е свързана с предмет, който познавам много добре.

— Звучи разумно — забеляза професорът.

Но Хел не го слушаше. Той съсредоточено продължи:

— Естествено аз познавам отлично азбуката, така че това би могло да бъде най-прост шифър: цифри вместо букви. Но ако е така, би трябвало да има и някаква хитрост тук, иначе би било прекалено лесно за отгатване. Само че не съм специалист в тези неща и ако не забележа веднага определена система в разположението на цифрите, която да им придаде смисъл, не бих я разгадал. Виждам пет шестици и пет тройки, но нито една петица. И това нищо не ми говори. Следователно отхвърлям варианта с простия шифър и преминавам към нашата специална област.

Той помисли малко и продължи:

— Вашата специалност, професоре, е органичната химия и точно тази област ще бъде и моята специалност. А за всеки химик цифрите най-напред асоциират с атомните номера. Всеки химичен елемент има свой атомен номер и до днес са известни 104 елемента. Тъй че може да става въпрос само за числата от 1 до 104. Това, разбира се, е елементарно, но вие държахте да чуете как разсъждавам и затова излагам пред вас цялата верига на мислите си. Можем веднага да отхвърлим тризначните атомни номера, понеже в тях единицата винаги е последвана от нула, а във вашата криптограма има само една единица и след нея седморка. Понеже в този ред има двадесет цифри, вероятно става дума за десет двуцифрени номера. Възможно е, разбира се, и предположението, че има примерно девет двуцифрени и две едноцифрени, но аз се съмнявам, защото наличието дори само на два еднозначни атомни номера ще даде стотици комбинации, а това би затруднило безкрайно едно мигновено решение. Затова приемам, че пред мен стоят десет двузначни номера и тогава можем да ги разбием на двойки по следния начин:

62 66 37 17 26 33 76 83 30 47.

Сами по себе си тези числа не означават нищо, но ако това са атомни номера, то защо да не ги превърнем в названията на елементите, които им съответствуват? Тези названия биха могли да придобият смисъл. Това не е толкова просто да се направи от раз, защото аз не помня наизуст таблицата на елементите по реда на атомните им номера. Мога ли да погледна в таблицата?

Професорът го слушаше с интерес.

— Но аз не погледнах никъде, когато съставях криптограмата.

— Добре, да опитам така — бавно проговори Хел. — Някои от тях са очевидни. Зная, че 17 е хлор, 26 — желязо, 83 — бисмут, 30 — цинк. Що се отнася до 76, това е някъде около златото, чийто номер е 79. Значи платина, осмий или иридий. Останалите два са на редки елементи, но аз винаги ги бъркам. Почакайте, почакайте… Така, сега май всичко е наред.

Той бързо написа няколко думи и каза:

— Десетте елемента във вашия ред са: самарий, диспрозий, рубидий, хлор, желязо, арсен, осмий, бисмут, цинк и сребро. Вярно ли е? Не, не отговаряйте.

Той внимателно се вгледа в списъка.

— Не виждам между тези елементи никаква връзка. Нищо, което би ми дало нишка. В такъв случай да продължим нататък и да си зададем въпроса: на тези елементи не е ли свойствено и нещо друго освен атомните номера, нещо, което веднага би хрумнало на един химик? Очевидно това е химичният символ на елемента: една или две букви, които за всеки химик са като втора природа. В дадения случай това са символите — той отново започна да пише:

Sm, Dy, Rb, Cl, Fe, As, Os, Bi, Zn, Ag

Те биха могли да образуват дума или фраза, но в случая нищо не означават, нали? Значи тук се крие нещо по-хитро. Какво би станало, ако вземем само първите им букви и съставим акростих? Не, по този начин също нищо не излиза. Тогава да пробваме друг вариант: да прочетем вторите букви на обозначенията. Получават се думите „My blessing“ (моята благословия). Предполагам, че това е всъщност правилното решение, професоре.

— Вярно — потвърди Недринг сериозно. — Ти разсъждаваш твърде логично и аз ти разрешавам, ако чувствуваш нужда от съгласието ми, да направиш предложение на моята дъщеря.

Хел стана, сякаш да си тръгне, но се обърна.

— Все пак не бих желал да си приписвам заслуга, която нямам. Може би съм разсъждавал правилно, но сторих това само защото исках вие да чуете как логично разсъждавам. Всъщност знаех отговора още преди да започна да говоря, тъй че в известен смисъл ви измамих и държа да призная това.

— Наистина ли? И по какъв начин?

— Виждате ли, аз зная, че имате добро мнение за мен и естествено помислих, че на вас ви се ще да разгадая криптограмата. А после бях уверен, че дори леко намекнахте. Когато ми я подадохте, вие казахте буквално: „Досети се какво е написано тук и ти ще получиш моята благословия“. Аз отгатнах, че вие имахте пред вид буквално това. Думите „My blessing“ са съставени от десет букви, а вие ми дадохте двадесет цифри. Така че аз веднага ги разбих на двойки. Казах ви, че не зная наизуст таблицата на елементите, и това е вярно. Но онези малко елементи, чийто атомни номера помня, бяха достатъчни, за да разбера, че от вторите букви на символите се образуват думите „My blessing“. Тогава подбрах останалите символи, които съдържаха подходящи втори букви. Сега все още ли сте съгласен?

— Сега, мое момче — рече професор Недринг, — ти действително заслужаваш моята благословия. Да разсъждава логически трябва да умее всеки компетентен учен. Но истински големите учени се облягат и на интуицията си.