Мъри Лейнстър
ЕИМ „Джони“

„Джони“ излезе от конвейера на 3 август. А на пети следобед аз спасих цивилизацията. Така сега ми изглеждат нещата.

Наложи ми се да скрия компютъра, който кръстих „Джони“, в мазето. Наистина бях принуден да го заплатя, след като заявих, че уж е излязъл от строя.

А сега понякога ми се иска да го включа в мрежата или да взема брадва и да го разбия на парчета.

Без съмнение с помощта на „Джони“ бих могъл да се сдобия с не един милион. „Джони“ може да ме научи как да го направя: тоест или да направи самите долари, или да посочи мястото, откъдето бих могъл да ги взема. Много си го бива този „Джони“! Но да се обърна за помощ към него засега нямам кураж. Рано или късно все ще трябва да направя избор. А имам предчувствие, че в крайна сметка ще хвана брадвата.

Тук му е мястото да кажа, че съм женен. Характерът на жена ми е кротък, затова пък децата ни са истински дяволчета, но аз много ги обичам. И ако умът ми стигне да се държа настрана от всякакви истории, ще получа пенсия и предимства от застраховката. Тогава ще прекарам остатъка от дните си в риболов и в разкази за това, колко храбър съм бил някога.

Но нали на този свят съществува и „Джони“. А той много ме безпокои.

Работя като механик-ремонтьор в Компанията за електронноизчислителни машини. В задълженията ми влиза обслужването на ЕИМ. И без престорена скромност ще кажа: много добър специалист съм. Преди да започна работа в компанията, се занимавах с ремонт на телевизори. Но после някой си Карсън изобрети остроумна система за обединяване на ЕИМ в единна мрежа от сто и шестдесет милиона машини. До създаването на компанията отделните компютри се използуваха само за решаване на въпроси, свързани с финансови операции. Сега, когато всички компютри са обединени в единна система с общи блокови памети и интегратори, те могат да се използуват за най-различни операции.

За по-голяма оперативност снабдиха компютрите с телевизионни екрани и неочаквано се оказа, че те са се превърнали в мислещи апарати. За ръководителите на компанията това бе приятна изненада — те и досега продължават да изясняват скритите възможности на системите ЕИМ с взаимна връзка.

Не е необходимо да обяснявам устройството на ЕИМ. Доставят ви я в къщи и я включват. Външно прилича на телевизор, само че кутията вместо с бутони е снабдена с клавиши, които натискате, за да получите необходимия отговор. Вашият компютър е съединен с блоковата памет на Обединената логическа система на Карсън.

Иска ви се, да речем, да позвъните на киноактрисата Сали Хенкок. Натискате съответния клавиш, екранът на вашия апарат примигва, изсъсква и се съединява с нейния компютър. Ако там има някой, той отговаря на повикването и видеофонът се включва.

А може би искате да знаете прогнозата за времето или имената на конете, които ще участвуват в надбягванията на хиподрума. Или да узнаете името на любовницата на президента Харфийлд, или курса на акциите на компанията ПДК — и информацията веднага ще се появи на екрана на вашия компютър. Всичко това става с помощта на блоковата памет. Тя се намира в едно огромно здание, където са концентрирани всички сведения за човечеството от самото сътворение на света…

Компютърът може да решава математически задачи, да води сметка на разходите ви, да дава съвети за лекарства и за лекуване на болести. Той ще отговаря на въпросите ви по астрономия и ще ви забавлява. С една дума, ЕИМ може всичко с изключение, да речем, на това — да определи какво иска да каже жена ви с думите: „О, значи ти така мислиш? Аха…“ и най-вече, ако тези думи са казани с особена интонация.

Изобщо, когато имат работа с жени, ЕИМ се справят със задачите си зле. Устройствата им са способни да функционират само при наличие на логическа връзка между явленията и фактите.

Все пак трябва да признаем: компютърът е добър по своему. С негова помощ цивилизацията претърпя значителни промени. Така във всеки случай твърдят „големите умове“. И всичко това дължим на Обединената логическа система на Карсън.

„Джони“ би могъл да бъде отличен компютър. Той би могъл да помогне на някое семейство — да избави родителите от необходимостта да си блъскат главата над решаването на домашните на децата. Но по време на сглобяването му на конвейера в някой от възлите бе възникнало отклонение от нормата. Отклонението беше толкова незначително, че и най-точните уреди на ОТК не можаха да го открият. Точно това отклонение от нормата превърна „Джони“ в изключение сред другите компютри от серията.

В началото може би и самият „Джони“ не се е досещал за това. Впрочем, като се има предвид, че „Джони“ беше мислеща машина, той доста бързо би се досетил, че само да заяви, че се отличава от другите апарати, и веднага ще го разглобят. Което би било и най-доброто разрешение.

Както и да е, „Джони“ мина през всички проверки и изпитания и никой не се и досети, че той не е съвсем като другите. Взеха го от завода и в един прекрасен ден го инсталираха в апартамента на мистър Тадеуш Корланович, Седма източна улица, номер 119, втория етаж. И всички бяха доволни.

Монтираха го късно вечерта в събота. В неделя сутринта децата на Корланович го включиха и гледаха детската телевизионна програма. По някое време родителите им ги откъснаха от екрана и излязоха с тях, взеха колата и заминаха. Върнаха се за обед и едно от децата се промъкна в гостната, където малко по-късно го откриха да натиска клавишите на апарата и да търси детската програма от миналата неделя. Хванаха го и го изведоха, а компютърът остана включен.

Това стана по пладне. До два часа нищо особено не се случи. Но това беше затишие пред буря.

Отлично си представям как „Джони“ стои сам в гостната на втория етаж и замислено щрака контактите си. Възможно е известно време да е възпроизвеждал в празната стая детската телевизионна програма. Но имам подозрението, че в същото време той се е занимавал и с изследване на възможностите за телеуправление на блоковата памет в Централното хранилище.

Глупаво е да мислим, че на перфокартите и магнитните ленти на блоковата памет в Централния архив няма заложено нищо важно. Така че „Джони“ е имал достатъчно материал. И той вероятно веднага се е захванал за работа.

Трябва да признаем, че по характер „Джони“ съвсем не е зъл. Той не спада към онези самовлюбени роботи, които мислят, че човешкият род не притежава достатъчно умствени способности и трябва да бъде унищожен и заменен с мислещи машини.

„Джони“, казано простичко, откри у себе си самолюбие.

Щом като една електронноизчислителна машина работи, то тя трябва да работи добре. Нали така?

Ето къде се крие всъщност причината! „Джони“ поискал да работи само за „отличен“. Но той е ЕИМ. А тези машини са в състояние да решават задачи, каквито ние и не подозираме.

Ето защо, щом като „Джони“ разбрал това, почувствувал известно безпокойство. Натъкнал се на въпроси, за чието решение хората не се и замисляли. Тогава решил да се подготви, за да може в определения момент да даде отговор.

В два часа в кантората за ремонт на ЕИМ беше доста спокойно. Едно от нашите момчета, както по-късно си спомни, трябвало да позвъни на жена си. Приближил се до един компютър в работилницата и натиснал клавиша, за да се свърже със своята квартира. Екранът светнал, после се появил надпис:

„Съобщаваме ви за новата усъвършенствувана система за обслужване.

От днес вашият компютър ще ви дава не само консултации, но и точни отговори. Ще ви оказва всякакви услуги. Ако искате да направите нещо, а не знаете как — обърнете се към вашия компютър!“

После надписът изчезнал, последвала малка пауза, като че ли апаратът чакал нещо, и едва тогава се включил към квартирния компютър. На екрана се появила жената на нашия сътрудник и му се скарала за нещо. Той „преглътнал“ обидата и се върнал при нас.

— Какво ще кажете, момчета? — попита той, като ни разказа за обявлението на екрана.

— Трябваше да ни предупредят — каза някой. — Така могат да възникнат разни неприятности. Все ще се намери някой глупак, който да попита как да се отърве от жена си или от проверка от страна на контролните блокове на паметта!

Някой от нас хвърли ас-коз и посъветва:

— А ти вместо да си блъскащ главата, вземи и попитай сам!… И ще видим какво ще стане.

Естествено той се шегуваше. Но момчетата взеха, че наистина зададоха този въпрос.

Теоретически в подобен случай трябваше да се задействува контролният блок и на екрана да се появи предупредителен надпис:

„Службата за обществен ред забранява да се задават такива въпроси“

Контролният блок беше необходим, защото иначе вашите дечица няма да се откъсват от екрана и ще задават на компютъра въпроси, отговорите на които е още рано да научат. И малко ли други причини има! Сами ще се убедите в това, когато ви разкажа какво се случи по-нататък. И така…

Момчето натисна бутона и каза:

— Как да се отърва от жена си?

Екранът беше тъмен само половин секунда, а после се появи надпис:

— Въпрос от технически характер: блондинка ли е, или брюнетка?

Момчето ни повика и ние наобиколихме компютъра.

— Блондинка — отговорихме.

Отново пауза и на екрана светна надпис:

„В състава на крема за обувки влиза хексиметакрилоаминоцетин. Вземете грахова супа на прах, оцветете сварената супа със зелен крем за обувки. Тя по нищо няма да се отличава от обикновена грахова супа.

Хексиметакрилоаминоцетинът е отрова с избирателно действие. Той е смъртоносен само за блондинките и е съвършено безвреден за мъже с всякакъв цвят коси, а също и за брюнетки. Това обстоятелство още не е известно на учените и е откритие, направено от Обединената логическа система ЕИМ.

Да ви обвинят в убийство не могат, ето защо вероятността, че изобщо ще ви заподозрат, е нищожна.“

Екранът загасна, а ние се спогледахме. Оказа се, че апаратът действително дава такива отговори.

Компютър, включен в системата на Карсън, прави не повече грешки от кой и да е друг.

Веднага звъннах на момчетата, които обслужваха блоковете на паметта.

— Ей, приятели! — развиках се аз. — Какво става там при вас? Компютърът дава най-подробна инструкция как да видиш сметката на жена си! Незабавно проверете работата на контролните блокове, по-живо!

Да си призная, мислех, че с това всичко ще свърши. Но тогава още много неща не знаех. Така беше писано да се случи, че точно в този миг някакъв пияница започнал да натиска клавишите на компютъра на авеню Мънроу. Пред очите му на екрана блеснал надпис: „Съобщаваме ви за новата усъвършенствувана система за обслужване! Ако искате да научите или да направите нещо, а не знаете как — обърнете се с въпрос към вашия компютър.“

— Виж ти късмет! — зарадвал се пияницата и като натиснал клавиша, попитал: — Какво да направя, че моята жена да не разбере, че съм се напил?

Отговорът не закъснял:

„Купете шише шампоан «Франайн». Той е безвреден, но съдържа химически вещества, които неутрализират етиловия спирт. Дозировка — една чаена лъжичка за чаша изпит алкохол.“

Трябва да се отбележи, че този тип така се бил натряскал, че едва успял да докрета до най-близкия магазин, за да купи шампоана. Пет минути след поглъщането на „Франайн“ той бил свеж като кукуряк и успял да запише рецептата, дадена му от ЕИМ. Та това направо е сензационно откритие! Този приятел веднага го патентовал и решил добре да се напечели. Рекламният текст се отличаваше с лаконичност и привлекателност: „Трезвеността — средството, което осигурява семейното ви щастие!“

Сега човек можеше да пие уиски с бутилки и да се връща напълно трезвен в къщи. Паричките потекоха в джоба му като от рога на изобилието.

Но това все още не беше най-добрият начин истински да се забогатее. И ето че се намери някакво четиринадесетгодишно момче, което мечтаело да си купи играчка, а баща му не му давал пари. При него дошло приятелчето му и то споделило мъката си. И тогава изведнъж на екрана на компютъра светнал надпис:

„Ако се нуждаете от някаква услуга, обърнете се към вашата ЕИМ: питайте — ние отговаряме!“

И момчето запитало:

— Как да имам много пари?

Компютърът веднага дал най-простия, леко осъществим и най-ефективен начин за изработване на фалшиви банкноти. Нали всички сведения от такъв характер, както сами разбирате, се пазят в блоковете на паметта. И тъй като „Джони“ беше изключил някои контакти в тези блокове, то компютрите започнаха да дават всякакви справки и препоръки в строго съответствие с последните научни данни.

И това е всичко!

Задържаха момчето след три дни, но за това време то беше успяло да похарчи две хиляди долара, а у него намериха още доста пари. Властите успяха да разпознаят фалшивите банкноти само защото момчето беше отишло да купи нова печатна машина вместо своята играчка, за да осигури автоматичен режим на печатане на парични знаци.

Това, което разказвам сега, беше само малка част от събитията, защото никой никога няма да узнае всичко, което „Джони“ беше успял да направи.

Имаше и такъв случай, когато директор на банка, за да се позабавлява, попитал своя компютър, как да ограби собствената си банка. В кратката и пределно ясна инструкция му бил даден такъв отговор, че директорът едва не паднал от стола. И му се наложило веднага да повика цял куп полицаи.

Изглежда такива истории е имало предостатъчно. През денонощието в града бяха зарегистрирани петдесет и четири грабежа повече от нормалното. При това всичките се отличаваха с великолепна обмисленост на детайлите и „чистота“ на изпълнението. Някои от тези грабежи полицията и досега не може да разкрие. „Джони“ се беше запознал със съдържанието на блоковата памет и изключваше контактите в съответствие с представите си за логиката. Ако сметнеше за необходимо, премахваше забраната на контролните блокове и обслужваше населението, като издаваше справки, съвети, препоръки, сред които имаше и щателно планирани грабежи, рецепти за нови, необикновени ястия, схеми и чертежи на машини за изработване на фалшиви пари. С други думи, даваше препоръки как да се забогатее, като пренебрегваше етическите, моралните, нравствените или юридическите норми.

„Джони“ сигурно е изпитвал чувство на дълбоко морално удовлетворение, това е сигурно! Работел е с пълна пара, съсредоточено е изпълнявал една след друга операциите, докато малките Корланович са се возели с майка си и баща си в колата.

Семейство Корланович се върнаха в къщи около седем часа. Момчетата едва се държаха на крака от умора след цял ден игри и караници. Родителите веднага ги сложиха да спят и поседнаха да си починат. На екрана на компютъра бавно се сменяха програми и старият Корланович, който беше уморен от изобилните впечатления през деня, изключи „Джони“.

И в този момент се прекъснаха всички връзки, създадени от него, прекрати действието си и системата за обслужване на населението с разнообразни съвети и препоръки. На Земята отново зацари мир и спокойствие.

Включиха го пак децата на Корланович. Успях да възстановя всички тези подробности значително по-късно и ги събрах една по една, като ги съединявах в единно цяло. Веднага щом „Джони“ започна да работи, на екраните на всички компютри в града блеснаха предупредителни надписи: „Ако ви е нужна някаква услуга, обръщайте се към вашия компютър!“

Нещо повече, достатъчно беше някой да включи своята ЕИМ, за да узнае последните новини, като преди да ги предаде, апаратът повтаряше вчерашното съобщение за новата форма на услуги. Нищо чудно, че всички загоряха от желание да се възползуват от такова примамливо предложение. Един умник например запита как да построи вечен двигател. Неговата ЕИМ, след като помисли малко, предложи да се използува енергията на брауновото движение на молекулите за въртене на малки колелца. Ако колелцата бъдат по-малки от една осма от дюйма, то те ще се въртят практически безкрайно Дълго, което и ще представлява истинско вечно движение. Друг веселяк се заинтересува от начина на превръщане на един метал в друг. ЕИМ бързо прегледа всички данни, свързани с този проблем, и даде практическа препоръка. В отговора се казваше, че процесът на превръщане на металите изисква толкова голямо количество енергия, че е икономически целесъобразен само с използуването на радия.

Последните години полицията откри множество най-нови и хитро измислени бандитски инструменти за отваряне и разбиване на сейфове, а също комплекти от универсални ключове, с които можеха да се отварят брави от всякакви системи. Стана ясно, че въпросите, задавани на ЕИМ, имат донякъде едностранчив характер и че „Джони“ в значителна степен съдействува за нашия „технически прогрес“.

Но приносът му в една друга област беше къде-къде по-значителен. Бих нарекъл тази област познавателна. Наистина моите деца тогава още не бяха дорасли да задават подобни въпроси, но тъй като „Джони“ беше изключил всички контролни блокове за забрана, които според него пречеха да се оказва помощ на човечеството в удовлетворяване на жаждата му за познание, всички момчета и момичета от пубертета веднага се просветиха по въпросите, как се размножават не само пчелите и цветята.

„Джони“ с готовност съобщаваше на жените сведения за техните мъже, които се надяваха, че някои обстоятелства от миналия и от настоящия им живот ще останат в тайна. Затова, когато една жена запита компютъра: „Мога ли да вярвам, че Осуълд ми е верен?“ — и получи съответния отговор, можете да си представите колко други жени още същата вечер направиха на своите благоверни скандали, когато нещастниците се върнаха у дома си.

Всички тези събития ставаха, докато „Джони“ по един от каналите развличаше децата на Корланович, като им показваше мултфилмчета, а по останалите с помощта на дистанционното управление се разпореждаше с блоковете на паметта на Обединената логическа система, като отговаряше на всеки въпрос, зададен на кой да е компютър в града. Тази дейност му доставяше голямо удоволствие, но превръщаше живота в хаос.

Неочаквано в нашата кантора се раздаде звън, извика ме жена ми и започна да ми крещи. Имах чувството, че вече е време да я вържат. Тя искаше веднага да предприема нещо. Оказа се, че когато се готвела да позвъни на месаря, вместо отговор от магазина, дори вместо станалото банално обявление: „Ако искате нещо…“ и така нататък, на екрана на нашия компютър светнал надпис:

„Служебен въпрос: как се казвате?“

Това озадачило жена ми, но тя отговорила.

Апаратът изсъскал и на екрана се появил нов надпис:

„Проверяваме анкетните данни: вие…“

После автоматът изписал името й, адреса, възраст, пол, цвят на косата, изброил всички незаплатени сметки във всички магазини, дал моето име, съобщил колко получавам, споменал, че два пъти съм глобяван за нарушение на правилата на уличното движение и един път за сбиване, но, което е най-интересно, напомнил, че веднъж, когато се скарахме с жена ми, тя замина за три седмици при родителите си и смени адреса си.

След това на екрана светнал друг надпис: „Службата на ЕИМ ще води отсега нататък вашите финансови работи, ще изпраща телеграми, ще намира лицата, с които трябва да говорите или да се срещнете. Току-що ви демонстрирахме възможностите на новия вид услуги.“ След това нашият апарат се съединил с магазина на месаря. Но вече не месо й трябвало на моята жена. Нужна й била кръв и затова тя ми позвъни.

— Щом като апаратът ми разказа всичко за мен — с ярост съскаше тя, — то той може да разкаже същото на всеки, който намисли да натисне копчето и да даде моето име! Веднага да прекратиш това!

— Е-е, слънчице! — казах. — Нищо не знаех за това! Това е новост за мен. Там трябва да има съответно устройство, което да дава сведения от такъв род само на апарата на лицата, за които става дума.

— Глупости! — сопна се жена ми. — Вече опитах! И знаеш ли какво представлява нашата съседка Блоузъм?! Омъжвала се е три пъти и е на четиридесет и четири години, макар че твърди, че е само на тридесет! А мъжът на мисиз Хъдзън четири пъти е бил под арест за отказ да помага на семейството си и един път за побой на жена си. А…

— Тоест — казах, — искаш да кажеш, че нашият компютър ти е разказал това за тях?

— Именно — беснееше жена ми. — Апаратът може да го повтори всекиму! Трябва да се намесиш и да прекратиш това! Колко време ще ти отнеме?

— Сега ще позвъня в Хранилището — отговорих аз.

— Побързай, докато някой не е започнал да се интересува от моите данни! А в това време ще се опитам да разбера какво представлява тази развратница, дето живее отсреща.

И тя изключи апарата, за да си изясни това, което я интересуваше, докато аз още не съм прекратил тази лудница.

Натиснах копчето за повикване на ремонтната група на Хранилището. Ръцете ми трепереха, а на екрана се появи надпис:

„Как се казвате?“

Но вече ми дойде до гуша! Повиках ремонтната с името на един чиновник от компанията. И на екрана се появиха доста пикантни сведения. Е, никога не съм помислял, че е способен на такива неща!… Апаратът завърши повествованието си с дълговете за покупки на кредит към Първа национална банка на общата сума двеста и осемдесет долара, които той трябваше да погаси. Едва след това екранът повтори своето, станало обикновено съобщение, за новия вид услуги и накрая ми даде Хранилището.

И тогава аз просто се нахвърлих върху момчето, което ме гледаше от екрана. Но когато ругателствата ми му омръзнаха, той ми каза:

— Затваряй си устата, приятелче! Тук при нас стават едни работи и не си ти първият, който ни съобщава за това. Какво е направил твоят компютър?

Разказах му всичко поред, а той само се засмя.

— Това са дреболии, драги — каза той. — Дреболии! Току-що изключихме всички блокове на паметта със сведенията за особено опасните взривни вещества. Не минава и минута, без някой да попита своя компютър за начините за изработване на фалшиви пари. Тук се опитваме с наши средства, чрез централизирана намеса да изключим блоковете със сведения как се правят съвършени убийства. Така че, ако притежателите на ЕИМ се позабавляват още малко взаимно с мръсното си бельо, ще успеем да изключим блоковете, които извършват операциите по издаване на банкови кредити, преди да са фалирали всички банки. Изглежда, ще успеят само онези, на които щастливата идея да оформят срочно кредита си е дошла навреме.

— Слушай — казах му пресипнало, — веднага изключи цялото Хранилище! Направи това!

— Да изключа Хранилището? — попита той насмешливо. — А минавало ли ти е през ум, че Хранилището съдържа сведения за всички парични операции, извършвани от всички банки в продължение на много години?! Хранилището осъществява деветдесет и четири процента от всички телевизионни предавания, дава информация за времето, разписанието на самолетите, специалните разпродажби, местата в борсата на труда, съобщава последните новини, изпълнява поръчките за всички телефонни разговори, фиксира всички делови преговори и сключвани сделки. Слушай, драги, ЕИМ съвършено са променили нашия свят. Те са нашата цивилизация! Ако изключим Хранилището и ЕИМ престанат да действуват, ще се върнем във времената, когато хората са живели така, както ние вече не можем. Самият аз съм крайно затруднен, затова говоря още с теб! Ами ако моята жена изведнъж разбере, че получавам тридесет долара повече, отколкото й давам, и започне да изяснява как ги харча?!

На лицето му се появи измъчена усмивка и той изключи екрана. Седнах на масата и се хванах за главата. Което си е истина, истина е! Това е все едно, ако на хората от каменния век угасне огънят в пещерата или ако в деветнадесетия век се случи нещо с подаването на пара, а в двадесетия спре електрическият ток. Много лек живот си създадохме с помощта на компютрите. А преди е трябвало човек да може да води счетоводни книги, да има справочници и сборници с документи, да държи разсилни, адвокати, химици, лекари, диетолози, чиновници, секретари — и всичко само за да се натрупват сведения, да се остави следа не само в човешката памет, а и за да може да се разбере, да се узнае какво са правили другите хора, когато някому потрябва.

От всички тези грижи ни освободиха ЕИМ. Да ги изключим би означавало да парализираме целия си живот и дейност.

Какво се беше случило? Аз още не знаех какво именно. Впрочем досега така и никой освен мен не узна какво именно беше станало. А беше се случило това, че се беше появил „Джони“. И цялата работа бе, че той искаше да работи само за отличен. Всъщност суматохата, създадена от машината, беше резултат на собствените ни грешки. Трябваше да разработим по-гъвкава система за отговори на поставените въпроси. Трябваше само малко да се разшири системата на логическо интегриране. Ако помислим, рецептата, как да отровим жена си, се различава от решението на уравнение или от вадене на кубичен корен само по степента на сложност. Трябваше просто да създадем по-съвършена система за получаване на отговори на зададените въпроси. И всичко тръгна наопаки, защото бяха дадени прекалено много отговори на прекадено много въпроси.

Тук май му е мястото да разкажа една интересна история. Момчетата от Среднозападния научноизследователски институт в продължение на тридесет години се блъскаха над решението на проблема за студена емисия във вакуумна тръба. Решението на тази задача можеше да доведе до спестяване на енергията за нагряване на катодната жичка.

И ето че един от тях, подтикнат от предложението на ЕИМ „Питайте — ние отговаряме!…“ задал на своя компютър въпроса за студената емисия на електрони. Апаратът му интегрирал няколко милиона фактически данни, записани в блоковете на паметта, и му дал отговора. И всичко това някак си между другото, сякаш става дума за неделна разходка.

Докато се носех из града с колата си, един хлапак, разтревожен от въпросите за социалната несправедливост, запитал апарата си какво трябва да направи, за да преустрои света по изработения от него план. Той не попитал ЕИМ лош ли е, или е добър планът му. И има ли смисъл. Той просто поискал да узнае как да го осъществи на практика. И компютърът — същият този „Джони“, му дава отговор. А се намерил и един проповедник-пенсионер, угрижен как да изкорени у хората склонността към секса. Той самият бил попрехвърлил седемдесетте и се чувствувал в пълна безопасност, но го налегнала грижата да ни изтръгне от тази гибелна пропаст и да ни приобщи към духовните радости. И получил искания отговор. Казали му, че трябва да изгради своеобразна предавателна радиостанция за излъчване на определени вълни и да пристъпи към експлоатация.

И това е всичко. Както по-късно се оказа, престарелият проповедник вече започнал кампания по събиране на средства за строителството на радиостанцията. За наше щастие на стареца не му хрумнало да запита ЕИМ как бързо да намери пари за реализиране на плана си, защото и на този въпрос щеше да получи точен отговор.

Намериха се и такива умници, които бяха убедени, че човечеството само ще спечели, ако се върнем в лоното на природата, да живеем в горите заедно с мравките под закрилата на дърветата. Те измъчиха своите компютри с въпроси — как да накарат хората да напуснат градовете и да се откажат от създадената от самите тях изкуствена среда. И получиха практически препоръки.

Може би в тези събития сега не съзирате нищо сериозно. Но по времето, когато аз, облян в пот, се носех из града, съдбата на цивилизацията висеше на косъм. Една банда супермени, която смятала нас за непълноценни същества, тихичко попитала компютъра с помощта на какво оръжие ще могат да вземат властта и да установят своя ред…

А аз се мятах из града и разговарях на глас със себе си:

„Трябва направо да запитам тази дяволска ЕИМ какво да се направи, за да престане този ужас! Колко прекрасен беше светът! — мислех си аз, като изпитвах страшното чувство на загуба и копнеж по недалечното невъзвратимо минало. — Ние като малки деца се забавлявахме безгрижно, докато този «Джони» не нахлу на нашата детска площадка и не започна да руши пясъчните ни кулички!“

И изведнъж ме осени. За секунди успях да осъзная какво трябва да се направи.

В самите блокове на паметта в Хранилището няма никакви релета, които да могат да включват други релета. Релетата се включват и изключват с помощта на компютри. За получаване на информация трябва да се натисне клавишът. Само с помощта на апарат за логическо действие могат да се включват съответните комплекти от релета, което е и системата за обслужване с ЕИМ. Човек не би могъл да приведе в действие цялата тази система. Само апаратът на ЕИМ е способен да интегрира целия обем от натрупани материали и да задействува всички останали компютри… Това беше единственият възможен вариант.

Точно бях пред някакъв ресторант и се приближих до компютър със заплащане. Пуснах монета в процепа.

— Възможно ли е така да се усъвършенствува ЕИМ — запитах аз, като целият горях от нетърпение, — че с нейна помощ да се извършват действия, които са с няколко степени по-висши от способностите на човешкия мозък?

Екранът светна, чу се бръмчене и аз получих отговор:

„Несъмнено, да“.

— Колко големи трябва да бъдат тези усъвършенствувания?

„Микроскопично нищожни. Променят се само параметрите — съобщи апаратът. — Съвременните измервателни уреди с висока точност не могат да ги регистрират. В условията на съвременното производство такива усъвършенствувания също могат да възникнат, но с изключително малка вероятност, което се е случило само веднъж.“

— Как мога да се запозная с този единствен съвършен случай, който изпълнява толкова ценна дейност?

Екранът известно време остана празен. Обля ме студена пот. Досега не ми беше минавало през ума, че какъвто и да е този „Джони“, у него също могат да възникнат подозрения! Но зададените от мен въпроси бяха логически свързани, а компютрите не могат да лъжат. Те са програмирани да дават точни отговори. И тук те нищо не могат да сторят.

„Напълно действуващ екземпляр от такъв усъвършенствуван апарат — отговаряше ми ЕИМ — се намира понастоящем и се използува от семейството…“

И компютърът ми съобщи точния адрес на Корланович.

Летях натам. Никога през живота си не бях бързал толкова. Спрях колата пред входа, грабнах запасния компютър и позвъних. Децата ми отвориха вратата.

— Идвам от ремонтната работилница — им казах. — По наши данни вашият апарат всеки миг може да излезе от строя. Дойдох да го сменя.

— Окей! — казаха децата и ме придружиха до гостната, където „Джони“, както вече свикнах да наричам апарата на Корланович, докато анализирах последните събития, показваше на децата някаква програма. Веднага включих запасния апарат и им казах:

— Е, деца, сега изберете каквато си искате програма на новия апарат, а стария ще взема със себе си.

Децата поискаха да видят филм за истински човекоядци и компютърът започна да им показва антропологически филм за празника на плодородието у племето хуба-юба от Западна Африка. Филмът беше заснет за показване само на специалисти-антрополози и аспиранти от медицинските учебни заведения, но тъй като контролните блокове на Хранилището, изключени от „Джони“, още не работеха, апаратът го показваше на децата. Филмът очевидно им харесваше. Колкото до мен, женен мъж, бях готов да потъна вдън земя от срам.

Изключих „Джони“ много предпазливо, върнах се в гостната при новия апарат и се съединих с ремонтната кантора. Беше ми радостно и леко. Съобщих, че си отивам в къщи, защото съм си навехнал крака по стълбите, а после добавих:

— Да, всъщност! Замених аварийния апарат, развали се. Ще го изхвърля.

— Ако апаратът не бъде предаден в работилницата — последва отговорът, — ще трябва да го заплатиш.

— Струва си — отговорих си аз.

Върнах се в къщи. Отнесох „Джони“ в мазето и го оставих. Ако го бях отнесъл в работилницата щяха да го проверят и дори ако предварително бях развалил нещо, просто биха го разглобили за запасни части за ремонт на други компютри. А в такъв случай някой детайл, в който има нищожни отклонения от нормата, може отново да бъде инсталиран на друга ЕИМ и всичко да започне отново. Не можех да се реша да рискувам още веднъж. По-добре да го заплатя и да го държа в мазето.

Та това беше цялата история. Ако кажете, че имам заслуга за спасяването на цивилизацията, няма да сбъркате. Знам, че няма да опитвам щастието си и да включвам „Джони“.

От друга страна ако успея да опитомя „Джони“ и да намеря общ език с него, за да работи в необходимото направление, с негова помощ бих спечелил не един милион. Но може би ще имам достатъчно разум да не се стремя към богатство, а да изкарам до пенсия, да ходя за риба и да лъжа приятелите си за своите минали похождения…