Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Разкази за Мултивак
Оригинално заглавие
Key Item [= Computer That Went On Strike], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
K-129 (2015 г.)
Разпознаване и начална корекция
Mandor (2015 г.)

Публикувано във вестник „Орбита“, брой 14/1979 г.

История

  1. — Добавяне

Джек Уивър се измъкна от недрата на Мултивак в пълно отчаяние. Тод Немерсън, който седеше пред пулта, го запита:

— Нищо ново ли няма?

— Нищо — въздъхна Уивър, — нищо, нищичко, точно изчислено нула.

— И все пак той не работи.

— Лесно ти е да приказваш, седнал в креслото.

— Аз не приказвам, аз размишлявам.

— Той размишлявал! — Уивър горчиво се усмихна.

Немерсън неспокойно се размърда на стола си.

— А защо не? Шест бригади кибернетици три дена хвърчат из коридорите на Мултивак и нищо не откриха. Тогава защо за разнообразие някой друг да не започне да мисли?

— И да мислиш, и да не мислиш, нищо няма да се промени. Трябва да се открие повредата. Очевидно някъде е станало късо съединение.

— Едва ли е тъй просто, Джек.

— Кой ти казва, че е просто? Ти знаеш ли колко клетки и контакти има той.

— И все пак не си прав. Ако ставаше дума за реле или за контакт, Мултивак би използувал резервни линии, би се справил някак сам с повредата и би съумял да ни информира за нея. Цялата беда е там, че Мултивак не само не отговаря на въпросите, но той не може да ни съобщи и какво го е сполетяло. А междувременно, ако ние не успеем да му помогнем, в града ще настъпи суматоха. Световната икономика се координира от Мултивак и всички отлично знаят този факт.

— Разгеле, и аз го знам. Но какво променя това?

— Трябва да помислим. Струва ми се, че пропускаме нещо. Разбери, Джек, през последните сто години най-изтъкнатите умове на кибернетиката се стараха да усложнят Мултивак. Днес той може почти всичко, включително и да говори и да ни чува. Практически по сложност той вече не отстъпва на човешкия мозък. Ние и досега не сме съумели изцяло да разгадаем човешкия мозък, а защо тогава претендираме, че сме проумели Мултивак?

— Че ти още малко и ще започнеш да твърдиш, че Мултивак е разумно същество.

— А защо не? — Немерсън се замисли. — Защо не? Бихме ли могли да твърдим, че Мултивак не е прекрачил тая тънка условна граница, която отделя машината от мислещото същество? А и съществува ли тая граница? Ако мозъкът е количествено по-сложен От Мултивак, а ние все продължаваме и продължаваме да усложняваме Мултивак, в един момент…

Немерсън потъна в мълчание.

— За какъв дявол ти е всичко това? — раздразнено запита Уивър. — Дори ако допуснем, че Мултивак е разумен, нима това ще ни помогне да открием повредата?

— Ще помогне, защото ще съумеем да подходим към него с човешки мерки. Нека допуснем, че са ти задали въпроса: каква ще бъде цената на пшеницата идущата година? Ти няма да отговориш. Защо няма да отговориш?

— Защото не зная, естествено! А Мултивак знае. Не аз, а той разполага с необходимата информация. И като я използува, може да предскаже тенденциите в политиката, икономиката или, примерно, в метеорологията. И ние отлично знаем, че той умее това — доказвал го е неведнъж.

— Е, добре. Тогава да допуснем, че ти задам въпрос, на който ти знаеш отговора, но не искаш да ми го кажеш. Защо?

— Защото ми се е подул мозъкът! — озъби се Уивър. — Защото съм полудял, защото съм пиян като пън! И най-сетне, взели те дяволите, защото съм се повредил! Нали именно това се стараем да установим и ние. Опитваме се да открием мястото, където е станала повредата. Опитваме се да открием необходимото условие за неговата работа.

— И не го открихте — Немерсън стана от креслото. — Слушай, Джек, на кой въпрос замълча Мултивак?

— Че откъде да помня? Да ти извъртя ли лента та?

— Няма нужда. Кажи ми, когато работиш с Мултивак, разговаряш ли с него?

— Такова е нареждането. Това е терапия.

— Разбира се, че е терапия. Ние се държим, като че ли Мултивак е разумно същество, та да не изживеем сътресението, че машината е по-умна от нас! От металното чудовище ние правим един мъдър татко.

— Обяснявай го, както ти изнася.

— Но това е самозаблуждение и ти отлично го знаеш! Един тъй сложен компютър като Мултивак е длъжен да чува и да говори. И не е достатъчно само да му поставяме въпросите и да получаваме отговорите. На определена степен на сложност Мултивак трябва да изглежда разумен, защото той действително е разумен. Слушай, Джек, задай ми онзи, същия последен въпрос. Иска ми се да изпитам моята собствена реакция към него.

— Нови глупости! — махна с ръка Уивър.

— Моля те!

Уивър бе безкрайно отчаян и при това смъртно уморен. Иначе едва ли би изпълнил подобна молба. Той се престори, че подава програма в Мултивак, и започна да му говори, както говореше винаги в такива случаи. Изказа мнението си за несполуките в селското стопанство, спомена за новото уравнение на ракетните струи, за слънчевите петна…

Отначало говореше насила, но постепенно навикът надделя и от този момент така се увлече, че когато завърши работата, едва не тупна Тод Немерсън по гърба, за да му пожелае успех.

— Е, добре — завърши той разговора си с Мултивак. — Обработи информацията и по-бързичко ни дай отговора.

Няколко секунди Джек Уивър стоеше задъхан, преживявайки отново чувството за власт над най-интелигентното творение на човешките ръце и на човешкия ум. После се сепна и смутено промърмори:

— Ето… Това е всичко.

— Сега поне зная — забеляза Немерсън — защо аз, на мястото на Мултивак, не бих ти отговорил. Джек, изчисти Мултивак. Помоли всички, заети с ремонта, да се измъкнат отвътре. А после отново заложи програмата. Аз сам ще му говоря.

Уивър сви рамене, обърна се към пулта за управление на Мултивак, запълнен с тъмни, немигащи скали и угаснали лампи. По негово нареждане кибернетиците един след друг напуснаха вътрешността на Мултивак.

После, като въздъхна, Джек включи програмното устройство. За дванадесети път през последните няколко дена се опитваше да застави Мултивак да работи. Светлинните по пулта замигаха. Някъде далеч журналистите ще узнаят за това и ще разнесат слуха за новия опит. И хората от целия свят, които толкова зависят от Мултивак, ще затаят дъх.

Докато Уивър подаваше програмата, Немерсън започна да говори. Той приказваше бавно, като се стараеше точно да си спомни думите на Уивър, и очакваше решителния момент, когато ще намери необходимото условие за работата на компютъра.

Уивър завърши. В гласа на Немерсън зазвуча вълнение. Той каза:

— Е, добре, Мултивак, обработи информацията и дай отговора — той направи малка пауза и добави необходимото условие:

— Моля!

В този миг се включиха всички релета и контакти на Мултивак.

И нищо удивително.

Машината може да чувствува, когато тя престане да бъде машина.

Край