Герман Казак
Механичният двойник

— Търси ви един господин — казва секретарката.

На визитната картичка чета: Тобиас Хал, Б. А. Това име ми е неизвестно. Секретарката долавя недоумението ми и допълва:

— Мъж в разцвета на годините си, елегантен.

По-скоро чужденец. Омръзнаха ми вече! Някакъв представител. Или… Кой го знае!

— Помолете го да влезе.

Господин Тобиас Хал влиза, като внимателно движи краката си. Стъпва, сякаш се бои да не пристъпи твърде солидно. Може би е болен? На вид около 40-годишен. Гладко избръснатото му приветливо лице сияе от вежливост. Безупречно облечен, с някак необикновеното си поведение той буди представата за нещо механично. Е, бъдещето ще покаже. Посочвам му креслото и казвам:

— На какво дължа вашето посещение?

— О! Исках само да ви се представя.

— Много ми е приятно — отвръщам.

— О! Вие разбирате! — Това леко провлачване на „о“-то е неповторимо. В уморения му, леко монотонен глас прозира някакъв необикновен акцент. Той ме гледа любезно и изчаквателно.

Малко учуден от поведението му, повтарям:

— Много ми е приятно. Но мога ли да узная…

Тук ме прекъсва неговото „О!“:

— Моля ви, не питайте! — И започва да разказва. Очевидно не го върши за първи път:

— Аз съм робот.

— Но, позволете…

Необикновеното същество игнорира репликата ми без сянка от смущение и продължава:

— Не се плашете, аз съм автомат, машина в човешки образ, с други думи заменител. Мистър Тобиас Хал съществува действително. Той е директор на огромна фабрика. Фабриката произвежда механични двойници. Аз съм, как да ви кажа, негов проект, да речем, рекламен агент. Да ви обясня подробно моя механизъм, естествено, не мога. Вие разбирате: производствена тайна! Но като съобразите, че повечето хора днес живеят, действуват и мислят по шаблон, ще разберете на какво се основава нашата теория. Ние изключваме сърцето и ума. Именно те тъй често водят до ненужни усложнения. Ние всичко заменяме с рутината. Ясно като бял ден, нали така?

Кимвам разсеяно.

— О! В мене има сложна система от електрични токове и автоматични лостове, и то чудесни! Антени, които реагират и на най-малките колебания! Те ми позволяват да изпълнявам всички функции на човешките същества, в известен смисъл дори и нещо повече. Сам виждате колко добре действувам.

Съмнявам се, още не вярвам и разглеждам странното същество.

— Невъзможно — казвам. — Трик. Много своеобразно. Макар че…

— О! Аз мога да общувам на седем езика. Като завъртя примерно най-горното копче на жилетката си, и започвам да говоря английски, завъртя ли следващото, говоря на френски, а ако завъртя…

— Това е наистина удивително!

— О! До известна степен. Във всеки случай приятно е. Искате ли да поговорим за времето, за спорт, за кино, за политика или за абстрактно изкуство? Разполагам с почти всички тематики и богат запас от думи на един съвременен човек. Мога да включа и лентата с банални фрази. Всичко е направено умно, удобно, практично. Представяте ли си колко ще ви е удобно да си имате механичен двойник или още по-добре два екземпляра? Ще можете едновременно да отидете на няколко командировки, да участвувате в няколко конференции, да бъдете навсякъде и същевременно спокойно да седите у дома си. Вие ще притежавате още едно ваше „аз“ — представител, който наистина ще урежда работите ви дори по-добре от вас самия. Ще печелите двойно повече и едновременно ще си спестите множество житейски неприятности. Дори ще можете да умрете така, че светът да не забележи това. Работата е там, че ние, автоматите, като общуваме с истински хора, непрекъснато обогатяваме своето съществование.

— Но ако е тъй, то с времето хората ще станат излишни?

— Не. Именно това не. Ако два автомата се срещнат, те не могат нищо да направят. Няма ли да ми дадете някаква задача?

Внезапно съществото скочи от креслото си и препусна из стаята.

— О! Ние умеем да управляваме скоростта. Най-знаменитите колоездачи и бегачи вече си взеха двойници-автомати, които непрекъснато повишават рекордите им.

— Фантастично! Скоро ще бъде невъзможно да определи човек с кого си има работа — с човек или с автомат.

— О! — той бръмчи над ухото ми. — Най-голямата тайна на природата, която ние никога няма да разгадаем. Мога ли да наредя да ви изработят двойник? Уверявам ви, че вложеният капитал много скоро ще се изплати. Утре ще пристигне един господин да ви вземе мерки.

— Вашето съществование наистина е удивително, само че… — Не ми достигат думи и се правя, че размишлявам. — Само ми кажете ето какво: господинът, който ще трябва да дойде утре, автомат ли е, или истински човек.

— Мисля, че е истински. Но това не изменя нещата. Довиждане.

Мистър Тобиас Хал си отива. Дума не може да става, че всичко това ми се е сторило само защото секретарката ми е свидетелка. Но с това същество навярно нещо се е случило, понеже обещаният господин не се яви нито на следващия, нито на по̀ следващия ден. Но аз все пак храня надежди поне с тия редове да привлека вниманието на компанията Тобиас Хал.

Но оттогава едно знам положително: в театъра, на кино, на събрания и на дружески вечери, в клубовете аз срещам мнозина люде, които не са самите те. Това сигурно са механични двойници.