Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Venture to the Moon
Оригинално заглавие
All That Glitters [= Diamonds!… and then divorce], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
K-129 (2015 г.)
Разпознаване и начална корекция
Mandor (2015 г.)

Публикувано във вестник „Орбита“, брой 9/1978 г.

История

  1. — Добавяне

Командирът Ванденберг би разказал тая история по-добре от мен, но сега той е далеч — делят ни милиони мили. А става дума за неговия геофизик, доктор Пейнтър, който (във всеки случай така смятаха всички) избяга от жена си на Луната.

Наистина същото се говореше и за мнозина други (особено от съпругите им), но този път не беше шега. И не защото Пейнтър не обичаше жена си, тъкмо напротив — готов бе всичко да стори за нея. Но бедата бе, че нейните желания му струваха винаги твърде скъпо. Мисиз Пейнтър бе жена с екстравагантен вкус, а по-добре е такива жени да не се омъжват за учени, дори за такива, които отлитат на Луната.

Голямата слабост на мисиз Пейнтър бяха скъпоценните камъни, особено брилянтите. Не е трудно да разберете, че тази слабост доставяше не малко безпокойства на доктор Пейнтър. Но като грижлив и нежен съпруг той не само се безпокоеше, а и вземаше мерки. И Пейнтър стана един от най-изтъкнатите световни специалисти по брилянтите. Уточнявам: не като комерсант, а като учен. За произхода, състава и свойствата на тези камъни той знаеше навярно повече от всеки друг. За съжаление можеш много да знаеш за брилянтите и пак да нямаш нито един. А каква полза за мисиз Пейнтър от ерудицията на съпруга й? С нея ли да украси шията си, когато отива на прием?

Вече казах, че основната специалност на доктор Пейнтър беше геофизиката — брилянтите бяха, тъй да се рече, негово странично увлечение. Той беше създал куп забележителни уреди, които с помощта на електронни импулси и магнитни вълни позволяваха да се проникне в недрата на Земята, да се получат един вид рентгенови снимки на скритите й за окото глъбини. И не случайно той беше включен в числото на онези, които трябваше да се опитат да разгадаят тайнствените недра на Луната.

Пейнтър охотно се съгласи да участвува в експедицията, но на командира Ванденберг му се стори, че докторът би предпочел да остане на Земята. Всъщност не само Пейнтър — мнозина се страхуваха и нищо не можеше да се направи. Поради това се наложи да отхвърлят много отлични специалисти. Но в случая не ставаше дума за лични преживявания. Пейнтър беше започнал много важен опит — ставаше въпрос за задача, на която той бе посветил много години, и не му се щеше да напусне Земята, без да дочака отговора. Но първата експедиция не можеше да го чака и се наложи докторът да гласува доверие на асистентите си. Наистина той разменяше постоянно с тях шифровани радиограми за огромно неудоволствие на свързочния възел на Трета космическа станция.

Но при допира с чудесата на този нов свят Пейнтър скоро забрави предишните си грижи. Той непрестанно обикаляше повърхността на Луната с един от малките удобни електроскутери, въоръжен с магнитомери, сеизмографи и други геофизични уреди. Доктор Пейнтър искаше само за няколко седмици да узнае за Луната толкова, колкото бяха узнали хората за стотици години. Разбира се, на негово разположение беше само една малка част от четиринадесетте милиона квадратни мили лунна повърхност, но щом човек започне една работа, трябва да я свърши както трябва.

Както и по-рано, той получаваше радиограми от сътрудниците си, а също и кратки, но изпълнени с горещи чувства вести от съпругата си. Но като че ли нито едното, нито другото го вълнуваше особено. Дори да не сте затрупан до гуша с работа, четвърт милион мили ви помагат да гледате малко по-иначе на личните си работи. И мене ми се струва, че на Луната доктор Пейнтър за пръв път в живота си се почувствува истински щастлив (между впрочем не само той).

Близко до базата ни се намираше великолепен кратер — едно исполинско отверстие с диаметър около две мили. Но отначало работехме в друг район и чак след месец и половина Пейнтър успя да получи малък всъдеход и с още трима изследователи се отправи към кратера. Зад хоризонта групата излизаше от зоната на радиовръзка, но това не ни тревожеше, защото ако нещо им се случеше, те винаги можеха да се свържат направо със Земята, а оттам една радиограма би стигнала бързо до нас.

Групата на Пейнтър отсъствува четиридесет и осем часа — пределният срок за непрекъсната работа на Луната дори ако се използуват стимулиращи средства. Отначало всичко вървеше гладко и затова не особено интересно, добросъвестно изпълняваха предвидената програма. Достигнаха кратера, поставиха херметичния купол, монтираха съоръженията, извършиха всички измервания, после пуснаха малка сонда, за да вземат образци от рудите. И точно тогава в очакване снарядът на сондата да извлече образците Пейнтър направи своето второ велико откритие. Първото бе направил десетина часа по-рано, макар че и не подозираше това.

Около ръбовете на кратера, изхвърлени след гигантските взривове, които са обезобразили лунната повърхност преди триста милиона години, извадени от няколко мили дълбочина, сега стърчаха гигантски късове руда. Да, със сонда не можеха да се разкъртят недрата… Жалко, че тези исполински образци бяха разпилени върху огромна площ в пълен безпорядък — необузданите сили бяха нарушили всяка последователност на пластовете.

Пейнтър се катереше по тази необикновена шлака и с чукчето си откъртваше малки образци. Изведнъж другите дочуха силен вик и докторът дотърча, стиснал в ръцете си отломки от твърде лошо стъкло. Едва след няколко минути се успокои дотолкова, че да може да обясни защо бе вдигнал този шум. А после измина твърде много време, докато групата отново си спомни за задачите си и продължи работата по програмата.

Ванденберг отдалеч забеляза четворката, когато тя се завръщаше към кораба. Никой не изглеждаше уморен, въпреки двете денонощия на крак… Нещо повече — скафандрите не можеха да прикрият странната живост на движенията. Отдалеч се разбираше, че експедицията е минала успешно. Е, тогава има двойно основание да бъде поздравен доктор Пейнтър, защото колкото и мъглява да беше получената от Земята радиограма, става ясно, че неговият експеримент там е завършил с пълен триумф.

Но при вида на това, което геофизикът държеше в ръката си, командирът забрави за радиограмата. Той прекрасно знаеше как изглежда необработеният диамант. Единствено знаменитият „Калинен“ превъзхождаше този с размерите си.

— Нищо удивително — гласът на Пейнтър бе задавен от радост. — Диамантите винаги са в близост до вулканични кратери. Но кой знае защо, не ми беше хрумнало, че тази закономерност важи и за Луната.

Тук Ванденберг изведнъж си спомни за радиограмата и я предаде на геофизика. Ученият бързо прегледа текста и зяпна. По-късно Ванденберг ми каза, че никога не е виждал човек така смазан от поздравителна телеграма. Ето я:

ЗАДАЧАТА Е ИЗПЪЛНЕНА. ОПИТ 541 С ПРИЛАГАНЕ НА УСЪВЪРШЕНСТВУВАНИЯ ТЕГЕЛ СЕ УВЕНЧА С УСПЕХ. РАЗМЕРИТЕ СА ПРАКТИЧЕСКИ НЕОГРАНИЧЕНИ. СЕБЕСТОЙНОСТТА Е НИЩОЖНА.

— Какво стана? — запита Ванденберг, озадачен от разстроеното лице на геофизика. — Като че ли новината не е добра?!

Пейнтър преглътна няколко пъти, пое дъх като риба на сухо и слисано се втренчи в големия, заемащ едва ли не цяла длан кристал. След това го хвърли нагоре. Кристалът бавно падна.

Най-сетне Пейнтър си възвърна способността да говори.

— Моята лаборатория — обясни той — вече много години се опитва да синтезира диаманти. Вчера това парче струваше един милион долара. Днес — не повече от двеста. Не съм сигурен дори дали си струва да го нося на Земята.

Естествено, той взе кристала — кой би изхвърлил подобна красота. И около три месеца мисиз Пейнтър носеше най-хубавата в света брилянтена огърлица, която й струваше хиляди долари (стойността на шлифоването и полирането). След това методът на Пейнтър бе усвоен в промишлеността, а още един месец по-късно тя получи развод. Основанието? Крайно жестоко отношение от страна на съпруга. Вие, разбира се, ще кажете: пада му се…

Край