Фредрик Браун
Просто смешно

Мистър Везеруокс допи втората си чашка кафе. Когато заговори, в гласа му прозвучаха металически нотки.

— Скъпа моя — започна той, — наистина трябва най-сетне да обърнеш сериозно внимание в нашия дом повече да не се появяват подобни небивалици.

— Добре, Джесън, аз просто не съм забелязала…

— Естествено, че не си забелязала. Но все пак за онова, което чете твоят син, си отговорна в крайна сметка именно ти.

— Ще се постарая да бъда по-внимателна, Джесън. Не съм видяла кога е донесъл това списание и наистина нямах никаква представа, че…

— Аз също бих останал в такова блажено неведение, ако вчера вечер не го бях видял случайно под възглавницата му. „Утопични истории!“

Крайчетата на мустаците на мистър Везеруокс затрептяха от негодувание.

— Такива абсурдни, безотговорни драсканици! — рече той. — Пътешествия в други галактики през хиперпространството! Един бог знае какво би трябвало да означава това. Машини на времето, телепортиране, телекинеза! Дивотия някаква! Просто смешно! Вместо разумно да употребява времето си за…

— Успокой се, скъпи — прекъсна го жена му с лек оттенък на нетърпение в гласа. — От днес още по-строго ще следя какво чете Джералд. Напълно съм съгласна с тебе.

— Благодаря, скъпа — удовлетворено отвърна мистър Везеруокс. — Не бива да допускаме децата ни да мърсят ума си с подобни глупости.

Той погледна часовника си, стана бързо и като целуна жена си, се отправи към службата си.

Мистър Везеруокс излезе от дома си, влезе в антигравитационната шахта и бавно се спусна от височината на двестата етажа до улицата, където пред него веднага спря едно от дежурещите тук атомни таксита.

— Към Лунния Порт — заповяда той на робота-шофьор.

И като се отпусна на мекото облегало, мистър Везеруокс затвори очи и се съсредоточи върху телепатичния випуск за последните новини. Той се надяваше да чуе нещо ново за Четвъртата експедиция на Марс, но за съжаление имаше само всекидневното предаване на Централния институт по Безсмъртие.