Александър Шалимов
Триумф на медицината

— Джон Смокри, по прякор Кривогледия Ангел, вие се обвинявате в убийство на четирима души. Признавате ли се за виновен?

— С ваше позволение категорично не, господин съдия.

— Следствието установи, че останките на преподобния Хю Кеснър са открити във вашата… хм… нелегална… хм… хм… лаборатория.

— Правите ми голяма чест, господин прокурор, като наричате това мръсно мазе лаборатория. А що се отнася до останките на нещастника Хю, там имаше, ако не ме лъже паметта, само кожа и малко кости.

— Значи вие си признавате?

— Бих се радвал да ви доставя това удоволствие, господин прокурор, но аз се заклех да говоря истината и само истината. С този Хю работата стоеше така: момъкът от детинство страдаше от меланхолия. Именно затова и стана преподобен.

— Джон Смокри, по прякор Кривогледия Ангел, това няма отношение към делото.

— Съжалявам, господин съдия. Но именно от меланхолията започна всичко. Той мечтаеше да помогне на паството си и при това беше здрав като бик…

— Обвиняеми, говорете по същество.

— Но аз говоря по същество, сър. Господин Плюс младши, генералният директор на „Плюс корпорейшън“, лежеше в болницата след инфаркт. Срочно бе необходимо ново сърце, а под ръка нямаше донор. Имаше и други заявки — за два черни дроба, един бял, осемнадесет метра тънки черва, няколко метра дебели, далак, пет бъбрека… сега не мога да си спомня всичко…

— Искате да кажете, че…

— Именно, господин прокурор. Преподобният Хю Кеснър се съгласи да се принесе в жертва. Сам се съгласи. В края на краищата такава постъпка не може да мине незабелязана. Той разбираше, че това щеше да му се зачете там… Тъй или иначе вечността не е шега… Винаги е по-добре човек да има гаранция.

— Обвиняеми, съдът не се интересува от вашето мнение за вечността. Върху останките на преподобния Хю Кеснър са открити следи от насилие. Черепът е пробит на две места с тежък предмет. Какво ще ни кажете по този повод?

— Много съжалявам, господин прокурор. Това стана по-късно… поради невнимание. За главата нямаше заявки. Един от моите асистенти реши да изпробва… здравината на черепа на покойния Хю… Уверявам ви, господин прокурор, черепът се оказа от много високо качество.

— Прекратете вашите уверения, обвиняеми. Разкажете на съда при какви обстоятелства пастор Кеснър стана покойник.

— Позволете, господин съдия, най-напред той стана донор, а после покойник.

— В дадената ситуация това не променя нещата. Обяснете всичко поред на господин прокурора и на уважаемия съд.

— Но аз вече ви обясних, господа. В пристъп на меланхолия и загрижен за спасението на безсмъртната си душа преподобният Хю Кеснър реши да стане донор. Реши го сам, без никакво принуждение. И се разпореди със съответното завещание. Сърцето си той завеща на господин Плюс младши, черния дроб…

— Завещанието липсва в актовете. Къде се намира то?

— Затруднен съм да кажа, господин прокурор. Но аз лично го видях.

— Хм… Кой друг може да потвърди, че такова завещание действително е съществувало?

— Наследниците, господин съдия. Искам да кажа, всички тези, на които преподобният Хю завеща някои части от своята земна обвивка. Например господин Плюс младши и всички останали.

— Добре, по делото за убийството на преподобния Хю Кеснър ще бъде проведено допълнително разследване.

— Уважаеми съд, аз протестирам! Защо господин прокурорът употребява термина убийство, когато става дума просто за операция по присаждане на органи от един донор на седем или осем страдащи. Шестима от тях вече са оздравели след операцията. И за разлика от преподобния Хю Кеснър всички те са обществено полезни хора…

— Обвиняеми Джон Смокри, съдът отклонява протеста ви до момента, когато бъде установено, че завещанието на Хю Кеснър действително съществува. Преминаваме към обстоятелствата по смъртта на Гина Джонс. Какво можете да добавите към показанията, които сте дали пред следователя?

— А, с ваше позволение, какво именно съм му разказал?

— Обвиняеми Джон Смокри, това трябва да ви е известно. Това са ваши показания.

— Но, господин съдия, при мене се случват празнини в паметта. Нали знаете… как е с тази синтетика. Аз даже си мисля, дали да не сменя лявото полукълбо…

— Съдът не се интересува от вашите планове за бъдещето. Сега сме заети изключително с изясняването на вашето минало. Ще отговаряте ли на въпросите, или не?

— Аз съм извънредно затруднен, господин съдия, не знам коя е тази Гина Джонс.

— Обвиняеми, не се преструвайте на идиот. Съдебните експерти потвърдиха, че сте напълно вменяем.

— Имате предвид господин доктор Фумс и доктор Емке? Позволете да напомня на уважаемия съд, че дясното полукълбо на доктор Фумс е синтетично, стар образец, а колкото до лявото… Имам ли право да наруша професионалната тайна, господин съдия?

— Каква тайна пък сега? Какви ги увъртате?

— Преди три години доктор Фумс катастрофира с автомобил. С пробит череп го докараха в Централната болница. Положението беше критично и дежурният хирург… той нямаше друг изход, сър…

— Дявол да го вземе, обвиняеми Джон Смокри, обяснете на съда в края на краищата за какво става дума?

— С удоволствие, господин съдия. Вашето искане е точно това, което искам и аз. То снема от мен отговорността за разгласяването на едно… печално недоразумение. Както вече вя обясних, дежурният хирург нямаше друг изход и той се обърна към мен…

— Уточнете, обвиняеми, кога стана това?

— Преди три години, господин прокурор.

— Моля уважаемият съд да приеме за сведение показанията на обвиняемия, че той още преди три години се е занимавал с незаконна спекулация на материали за присаждане — член 2018, параграф 5 от Наказателния кодекс на нашата страна.

— Но, сър…

— Какво точно доставихте тогава в Централната болница за пострадалия д-р Фумс?

— Ляво полукълбо, сър, но…

— Така! Откъде то се оказа у вас? Кой беше донорът?

— С ваше позволение, един овен, сър.

— Какво, какво? Кой?

— Един овен. Четиригодишен овен на име Кока. Нито друго нямах подръка, но… сметнах за невъзможно да откажа на дежурния хирург от Централната болница. Човек трябва някак си да свързва двата края.

— Обвиняеми Джон Смокри, ще ви бъде отправено допълнително обвинение за мошеничество. Член 14, параграф 117 от Наказателния кодекс. И така, вие твърдите, че господин доктор Фумс…

— Именно, господин прокурор. Доколкото ми е известно, операцията е минала успешно и ето вече три години той… На мен ми е крайно неприятно, че заради тази дреболия сега ще бъда принуден да протестирам съдебната експертиза. Що се касае до доктор Емке… Съжалявам, господин съдия, трудно ми е да говоря… В залата е толкова шумно…

— Тихо, господа, иначе ще бъда принуден да опразня залата. Вие там, моля, успокойте се. Какво става? Доктор Емке? Вие молите тази част от разпита да се пренесе на закрито заседание? И се отказвате от експертизата си?

— Ето виждате, господин съдия, аз ви казвах.

— Мълчете, обвиняеми, сега аз разговарям с доктор Емке… Добре, господин докторе, съдът приема за сведение вашето заявление. И така, обвиняеми, вие продължавате да твърдите, че особата на име Гина Джонс ви е неизвестна?

— Продължавам, господин съдия. Следователят нещо е объркал, а по време на следствието бях толкова развълнуван. Не съм забелязал грешката. Аз се отказвам от показанията си пред господин следователя.

— Как? Въобще се отказвате?

— Не, моля ви се, господин прокурор. Само по отношение на Гина Джонс. А в останалото съм чист като кристалче.

— Не бързайте, обвиняеми. Преминаваме към третата точка на обвинението.

— В хладилниците на вашата нелегална… хм… лаборатория е намерена една съществена част от човешко тяло, която не принадлежи на покойния Хю Кеснър, тъй като при последния тя се оказа на мястото си. Какво можете да добавите по този повод?

— Абсолютно нищо, господин прокурор.

— Тоест как? Сега вие отказвате да отговаряте на въпросите на прокурора?

— Опазил ме бог, господин съдия. Исках само да кажа, че тази част не ми принадлежи.

— Убеден съм. Но по какъв начин тя се е намерила във вашия хладилник?

— Предадоха ми я на съхранение.

— Кой?

— Някой си Тракш. Той е много богат човек, сър. И страда от мания. Заменил си е почти всичко, вероятно и това е искал да замени, но по-късно…

— Не ви ли е казал откъде се е снабдил с това?

— Не ми е казвал, сър. А и аз не съм любопитен. Той дойде, остави го при мен, плати за запазването му за една година и замина да пътешествува. Готов съм да допусна дори, че това е контрабанда. Иначе защо Тракш би дошъл при мене? Нали би могъл да го остави в специалния сейф на някоя от държавните банки?

— Обвиняеми Джон Смокри, ще ви бъде отправено още едно обвинение. Незаконно запазване на контрабанда. Член 17, параграф 39 от Наказателния кодекс.

— Извинете, господин прокурор. Относно контрабандата това е само мое предположение. Господин Тракш би могъл да придобие това нещо и по законен път. Нима нашият хуманен закон забранява…

— Престанете! Нашият хуманен закон не забранява нищо на гражданите с изключение на това, което не разрешава. А в частност той не разрешава нерационално да се използува населението на страната, да се превръщат здравите, пълноценните граждани в материал за присаждане за този, който се нуждае от ремонт и може да заплати за него всякаква цена. Разбрахте ли ме, обвиняеми?

— Напълно, господин съдия. Това е толкова просто. Само че самият вие, господин съдия, когато имахте нужда от задстомашна жлеза…

— Обвиняеми, отнемам ви думата. Каква наглост! Уверявам уважаемия съд, че обвиняемият си позволява недостойни инсинуации…

— Да, на мен действително ми се наложи да заменя задстомашната си жлеза. Но тя е от труп. Имам документ с всички необходими печати. И съответното разрешение.

— Правилно, господин съдия. Но този труп беше мой жив колега, когато вие по съответния параграф от закона го изпратихте в рая, въпреки че той не заслужаваше това!

— Тихо! Тихо, повтарям! Ще заповядам да опразнят залата. А на вас, обвиняеми, отнемам думата!

— Но, господин съдия, разпитът не е завършил, аз имам още един въпрос към обвиняемия.

— Добре, господин прокурор. Можете да питате. Обвиняеми Джон Смокри, благоволете да отговаряте на въпросите на господин прокурора. Само на въпросите му. И нито дума повече. Разбрахте ли?

— Разбрах, господин съдия. Нито дума…

— Обвиняеми, следствието установи и вие признахте, че преди четири години сте извършили убийство с цел грабеж. Убитият, някой си Петрос Буарос, е бил гимнастик в цирка. Вие сте убили Буарос, за да обсебите сърцето, белите му дробове, бъбреците, пикочния мехур и т.н… Ето тук при мен е списъкът — тридесет и четири названия. Потвърждавате ли?

— Потвърждавам, господин прокурор.

— Роднините на пострадалия предявиха граждански иск. Те настояват за връщане на ограбеното от вас или за възстановяване на стойността му по пазарните цени.

— По пазарните цени не съм съгласен. Ще бъда разорен. Ако приемат компенсация по твърди държавни цени…

— Обвиняеми, тук е съд, а не пазар. Тук не се пазарят. Освен това компенсацията не е най-главното. Какво направихте с имуществото?

— Ако не ме лъже паметта, използувах тридесет и две названия. Два детайла се оказаха с ниско качество. Тях ги подарих на хирурга. Струва ми се, че след това той и тях е употребил.

— А тридесет и двата? На кого сте ги продали?

— На никого не съм ги продавал.

— А какво направихте с тях?

— Аз сам се възползувах от тях…

— Тоест? Моля, обяснете.

— Нима не е ясно, господин прокурор? Година преди това конкурентите ми ме причакаха… И ме превърнаха в развалина. Пролежах няколко месеца в болницата и когато излязох, не бях годен за нищо. Нямаше да изкарам и половин година, ако не беше нашата медицина. Ние живеем във велика епоха, господин прокурор… Епоха на триумф на медицината… Замениха ми почти всичко и както виждате, сега изглеждам отлично за годините си.

— Значи всичко, което е принадлежало на Петрос Бургос…

— То е пред вас, господин прокурор, с изключение на две названия. И функционира превъзходно! Аз съм много доволен от тази замяна. При ареста вие не отчетохте едно обстоятелство: старият Джон Смокри, по прякор Кривогледия Ангел, отдавна не съществува. От него остана само скелетът, и то без пръстите на лявата ръка. Юридически скелетът не може да бъде отговорен. А всичко останало, господа, както лесно можете да се убедите, няма нищо общо със стария Джон Смокри. Стомашно-чревният тракт и пр. е от Петрос. Мозъкът е синтетичен — образец ЗГЛ с гаранция на лоялността пет години; гаранционният срок още не е изтекъл. Аз бях от първите, които се съгласиха на тази операция, затова ми я направиха безплатно. И знаете ли, не съжалявам… С гаранция е по-спокойно. Останалото… Е, останалото е набавено допълнително, така да се каже… Кожата например е от един швед. Прекрасно качество: гладка, без косми… Не, за никого не намеквам, не си мислете нищо лошо, господин прокурор. А шведът — той потъна, нещастникът, при това съвършено законно. Неговите роднини отстъпиха кожата му на изплащане.

Уважаеми съд, моля да бъда освободен от арест. Оставайки по документи Джон Смокри, фактически поради самата своя същност, отдавна не съм такъв. Аз съм модифицирано средно аритметично от няколко индивида, стар образец — редови лоялен гражданин на нашата процъфтяваща страна и епоха. Като такъв, разбира се, за нищо не съм виновен…

* * *

След кратко съвещание съдът сметна за възможно да се освободи обвиняемият от арест. По настояване на прокурора от обвиняемия взеха декларация да не се оперира повече, докато се изясни степента на отговорност на модернизирания Джон Смокри за правонарушенията, извършени от Джон Смокри — стария образец.