Уилям Спенсър
Циклопи на стража

Сива нахална муха с жужене се виеше над главата на Флойд, докато разглеждаше модела на компютъра. Той прокара с писеца още една линия по микросхемата, като се стараеше да не обръща внимание на мухата — малко тъмно петънце, мяркащо се в крайчеца на окото му. Накрая търпението му се изчерпа, замахна към жужащото насекомо — несръчен жест в празно пространство. Мухата с лекота се стрелна нагоре.

Работната схема беше почти завършена — нова, радикално нова конструкция.

На улицата бе нетърпима горещина. Слънчевите щори и климатичната инсталация не помагаха.

Флойд реши, че трябва да се оплаче. Беше отворил малкото прозорче зад плътните щори. Лек намек на ветрец! И тази муха!

Дръжката на вратата се наклони и някой влезе тихо.

Флойд вдигна очи — беше Клаун.

Клаун никога не се усмихваше, движеше се безшумно като котка и предизвикваше у всички смътно безпокойство. Полузабравени простъпки започнаха да се мотаят в главата, когато лишеното от изражение лице на агента по безопасността опипваше незащитеното лице на събеседника. Но Флойд не искаше да издаде своето усещане и изигра изкуствена веселост.

— Здравей, старче. Как процъфтява икономическият шпионаж?

— Това не е предмет на шеги. Дирекцията отдава голямо значение на въпроса за безопасността.

Очите му шареха из стаята.

— Прозорецът!? — Клаун се вкамени.

— А-а, да! — зачервен, Флойд се наведе над таблото на компютъра, като скри смущението си.

Клаун се приближи до прозореца и раздразнено го хлопна. Мухата успя да излети.

— Нали знаете, че това е против правилника? — с леден тон попита Клаун.

— Зная. Но тук въздухът никога не достига. Климатичната инсталация е лоша.

— В такъв случай трябва да се оплачете — с твърд глас каза Клаун. — Ще я оправят.

— Много съм зает. По-лесно ми е да отворя прозореца.

— Жалко, че сте на това мнение — каза агентът, като се отпусна тежко на стола.

Флойд знаеше, че сега предстои да изслуша популярната лекция на тема безопасност.

— Фирмата е известна със своите оригинални конструкции. Ние харчим състояния за научни изследвания, за да вървим неотстъпно поне крачка напред пред конкуриращите ни концерни. Нехайството към мерките за безопасност ще сложи край на тази „крачка напред“.

Флойд започна да се ядосва.

— Добре, ще държа вече прозореца затворен.

Клаун бавно обходи стаята, като с поведението си показваше неодобрение, после като котка безшумно се измъкна през вратата.

След три седмици Флойд се озова в кабинета на директора. Огромна стая с нисък таван, тапицирана с мека материя, електронни скулптури, наредени с изискан вкус. Флойд не изпитваше особено удоволствие при посещенията си в тази светая светих. Въпреки меката светлина и пухкавия килим, в който потъваха краката, беше ясно, че атмосферата не е дружелюбна.

Флойд нервно пристъпваше от крак на крак, докато директорът се преструваше, че чете някакви книжа, разпръснати по масата. Клаун се мяркаше на заден план и напомняше добре обучен майордом.

— А-а, Флойд — произнесе накрая шефът, сякаш току-що го е забелязал. — Погледнете по-отблизо това тук.

Флойд се наведе и прилепи око към окуляра на микроскопа.

— Една от нашите последни микросхеми — каза той след миг, — същата, която ние…

— Вгледайте се внимателно, Флойд — гласът на директора звънтеше като остър трион, — прочетете името на производителя.

— „Йота“! Но…

— Но изглежда абсолютно като нашия модел. Това е копие на една от вашите най-съвършени схеми. Промишлен шпионаж!

Шефът направи пауза и погледна Флойд.

— Не ви смятам за нелоялен. Ние се познаваме от много години. Но бихте могли да проявите небрежност… Ето, Клаун твърди, че веднъж заварил прозореца във вашата стая отворен…

Флойд почувствува, че шефът и Клаун го гледат втренчено, чакат извинения или оправдателен отговор.

— Аз… да, наистина…

— Възможно е, когато сте отваряли прозореца, щорите да са се разтворили, „Йота“ е заснела схемата с помощта на телефонични лещи или лазерно устройство.

— Сър, това е невъзможно — пламна Флойд. — Кулманът е обърнат така, че нито една негова страна не може да се види откъм прозореца. Мистър Клаун особено настойчиво изискваше дъската да бъде обърната именно по този начин.

— Добре обмислено — каза шефът с усмивка, отправена към началника на безопасността. — Вече не можем да направим нищо, схемата е прекопирана. Но занапред бъдете по-внимателен. Не можем да си позволим подобно изтичане на информация. Ясно ли е?

Флойд угоднически промърмори нещо и уморено и безшумно се затътри по мекия килим към вратата.

На следващия ден сутринта Флойд остави колата си на паркинга и тръгна през ливадата към сградата, в която работеше. Моравата беше обградена с лехи от цветя.

Тлъста тъмносива муха излетя изпод листата и без Флойд да я забележи, се спусна към него и кацна на сакото му.

Флойд пресече ливадата, отвори електронната врата, показа пропуска си и кимна за поздрав към портиера. Оня натисна бутончето и пред Флойд се отвори врата от непробиваемо с куршум стъкло, която водеше към секретния отдел. Вратата безшумно се затвори след него.

Без да мисли за нищо, той премина по коридора към своята стая, подсвирквайки си някаква мелодия, старателно затвори вратата и се приближи до гардероба. Преди да свали и окачи сакото си, мухата незабелязано отлетя и се мушна под бюрото.

Флойд работеше над модификацията на нова микросхема. Постави ловко схемата под обектива на микроскопа и се зае да прави проекта на компютърното табло. Меката се измъкна от скривалището си и излетя нагоре, като почна да кръжи като патрул над главата му.

Флойд извади с пинцетка схемата изпод обектива и внимателно я постави на масата върху пластмасова чинийка. С крайчеца на окото си той видя как мухата като ястреб се хвърли надолу, хвана с лапките си микросхемата и отлетя. Изуменият Флойд замръзна на мястото си, а в това време мухата пресече стаята и се скри нагоре зад шкафовете.

Флойд грабна тежка линийка. За да разбере къде се е скрила мухата, трябваше да се покачи на стола. Тя седеше върху шкафа. Флойд с все сила удари с линийката, но мухата успя да отлети встрани. Преди да замахне втори път, мухата кацна на рамото му и той почувствува убождане като от инжекция. С чувство на отвращение той отърси мухата от ръката си. Миг-два зашеметеният Флойд се мъчеше да разбере какво се бе случило. После коленете му се подкосиха, зрението му се замъгли и загубил съзнание, рухна на пода.

Лежеше в неудобна поза при краката на стола, когато дойде на себе си. Главата му се въртеше и в първия миг не можеше да си спомни какво се бе случило. После се сети за мухата.

Реши, че трябва да се отнася с нея като към интелигентно същество, тъй като тя се държеше много хитро. Ако се опита да излезе от стаята, тя ще се промъкне през вратата и ще се скрие в сградата.

Флойд разбираше, че може да получи обратно микросхемата само по един начин — да не пуска мухата от стаята. Иначе кой ще му повярва че тя е откраднала микросхемата? Ще кажат, че страда от халюцинации и в отдела по безопасност ще престанат да го смятат за лоялен.

„Безопасност“ — ето я необходимата дума. Работа за Клаун. Трябваше да му позвъни. Флойд внимателно се промъкна до телефона. Взе слушалката и набра номера на Клаун.

— Отдела по безопасност — чу се ясният глас.

— Тук е Флойд. Съществува проблема по безопасността в стая 208.

— Какво?

— Вземете сак за пеперуди.

Рязък тласък по ръката и мухата се впи в тялото му.

Още лежеше на килима, когато Клаун влезе в стаята.

— Какво се е случило?

Флойд рязко отблъсна Клаун и седна на пода, като посочи с костеливия си пръст вратата.

— Вратата!

— Е, и какво?

— Отворена е! Вече няма да видим мухата!

Клаун беше разумен човек, с дисциплинирано мислене и Флойд не трябваше дълго да му обяснява за мухата и липсващата микросхема.

Администрацията се отнесе към случилото се достатъчно сериозно, претърсиха цялото крило на секретния отдел до последно ъгълче. Както и очакваше Флойд — никакви резултати. Зданието беше проектирано така, че да не влизат нежелателни хора, но мухите не бяха предвидени.

Когато „Йота“ пусна точно копие на изчезналата микросхема, Флойд имаше само едно желание — да се скрие в някой ъгъл.

Не му разрешаваха вече да работи над секретни проекти. След две седмици му дадоха фалшива микросхема — да заблудят „Йота“, ако отново се опита да я открадне.

Сега, според инструкцията, прозорецът трябваше да бъде отворен. Седна да работи в специален костюм, предпазващ от щръклици, стършели, оси и други летящи твари. На масата стоеше под ръка защитен шлем. На прозореца беше поставен специален механизъм — ако някое насекомо влезеше в стаята, рамката веднага се хлопваше.

Клаун седеше, скрит зад паравана, също в защитен костюм, готов да се намеси, в случай че Флойд бъде изваден от строя. Минаваха дни, мухата не се появяваше. Флойд се измъчваше от предположението, че Клаун не вярва в съществуването на мухата.

Пръв забеляза мухата Флойд. Автоматическият контрол затвори прозореца. Червеният сигнал потвърди, че насекомото е в стаята. Флойд бързо надяна шлема. Бяха се уговорили да се правят, че не забелязват мухата.

Тя летеше над главата на Флойд, сякаш преценяваше ситуацията. След малко Флойд се отдалечи в ъгъла на стаята, уж да провери някакви цифри в справочника. Крилцата заблестяха, мухата се устреми към фалшивата микросхема и я отнесе.

В това време иззад паравана се появи Клаун — тромава фигура в бял костюм, с движения на лошо смазан автомат. Той се спусна към мухата с голям сак. Флойд също взе сак и двамата заедно се опитваха да подгонят малкия нарушител към ъгъла и да го хванат в плен. Несгъваемите им костюми ограничаваха движенията им и ги правеха несръчни. Мухата ловко се изплъзваше и излиташе нагоре към прозореца. Удари се в стъклото, отскочи, зажужа и се заби о рамката. После, подушила капана, заплашително се нахвърли към преследвачите си. Пръв й попадна Клаун. Впи се в ръката му, но се сблъска със защитния костюм. Началникът на службата по безопасност стоеше неподвижен с протегната ръка и Флойд успя да хване мухата със сака — сакът се оказа голям и тя отново отлетя. Закръжи около гърба на Флойд, опитвайки се да го ужили между плешките. Флойд извика на Клаун да прилепи сака о гърба му, но Клаун не успя да направи това достатъчно бързо.

Мухата се отправи към гардероба, към своето предишно убежище.

— Не й давай да кацне! — чу се гласът на Клаун.

Абсурдната битка като че се проточи безкрайно. Флойд скърцаше със зъби, едва вдигаше дясната си ръка, но гонеше мухата от стените и тавана, където тя се опитваше да отдъхне. След деветдесет минути насекомото пльосна на пода, треперейки безпомощно с крилца. Изтърва фалшивата микросхема, пропълзя малко и спря.

Флойд внимателно хвана с пинцетка мухата за лапката и я постави върху пластмасова чинийка. Като се отдели от микроскопа, лицето му изразяваше недоверие и обърканост.

— Изумително, погледнете, Клаун! Не може да не се възхити човек. Мисля, че очите й работят като телевизионни камери. Може би я управлява оператор, който седи в някоя стая на „Йота“. А тези дълги влакънца са радиоантени. Лапките работят като манипулатори. Посредством телевизионното око могат да бъдат зафиксирани диаграми и чертежи и да се пресъздадат в завода.

У Клаун отново удържа връх началникът на службата за безопасност.

— Дявол да го вземе! Нищо не би могло да остане в безопасност при такива изобретения! Това прониква дори и през ключалката.

— Ще им дадем достоен отговор. Ще можем да се отбраняваме при всякаква атака. Всъщност „Йота“ ни демонстрира пример на прекрасно техническо мислене.

* * *

Флойд завъртя малка ръчка. На телевизионния екран се появи земята и над нея мухата — малко тъмносиво петънце. Леко движейки ръчката, Флойд следеше неотстъпно нейните лъкатушения и виражи. При всеки завой хоризонтът като побъркан се мяташе надясно, наляво или заставаше вертикално. Изображението на мухата на екрана се колебаеше и трепкаше, но не изчезваше. Ликуващият Флойд преследваше жертвата си — изображението на мухата стана огромно. След минута се разнесе електронен сигнал, Флойд бутна ръчката „хващане“.

Въздишка на облекчение и Флойд включи автопилотите. После, като се огледа, направи знак на колегите си — готово. Всички те седяха пред също такива пултове за управление от двете му страни. И всички бяха много заети.

Петата муха от сутринта!

Умножено по тридесет, при такава скорост дори конвейерът на „Йота“ няма да издържи.

В стената се отвори люк, птицата на Флойд изпърха и кацна на пулта. Отпред на главата си тя имаше не две очи, а един оптически уред. Общото впечатление оставаше такова, каквото бе необходимо — от разстояния минувачът не би забелязал нищо необикновено. Флойд дръпна ръчката, човката се отвори и от нея падна обезвредената муха. Сега тя беше затворена в блок от прозрачна, бързовтвърдяваща се смола.

Половин час беше достатъчен за подобно убийство. Днес бройката на Флойд неколкократно превишаваше обичайната и той с удоволствие мислеше за това, че работи по-добре от другите пилоти. Това може би щеше да заличи предишните му несполуки.

Отдъхвайки на чашка кафе, Флойд си представяше как в другите стаи тридесет летци-оператори седяха зад телевизионните пултове. Лицата им бяха напрегнати, а понякога и разочаровани, ако плячката им се изплъзнеше.

На екрана се появи сградата на фирмата. Във въздуха цареше оживление. Тук-там се мяркаха силуети на птици. С крила, закривени като източна сабя, с разтворени човки, с рибешки опашки и едно изпъкнало око, те се рееха из въздуха и с крясъци се устремяваха към мухите — шпионите на фирмата „Йота“