Аджан Брам
Предисловие към новото издание

Животът е поредица от преплитащи се истории, а не набор от концепции. Идеите са обобщения и винаги донякъде отдалечени от истината. Историите — с всичките си значения и богатство на детайлите — са осезаемо по-близо до реалния живот. Ето защо по-лесно правим връзка с разказите, отколкото с абстрактните теории. Ние наистина обичаме добрата история.

След като години наред използвах приказките и разказите в тази книга като помощно средство в преподаването, една млада жена ме помоли да ги издам в книга. Каза ми, че преживяла кошмарен развод и тези истории я отказали от самоубийството.

— Моля ви, направете от тях книга, за да помогнат и на други хора — настоя тя.

Монахът обича простия живот, затова реших да отложа. „Никога не прави днес това, което можеш да отложиш за утре — току-виж, през нощта си се споминал!“ — това е моето монашеско кредо. Тогава тя сама написа няколко истории и ми ги прати. Качеството им обаче бе толкова лошо (мисля, че тази умна жена го направи нарочно), че нямах избор и се залових за работа. За моя изненада, успях само за месец, като им отделях по два часа дневно. Историите се пишеха едва ли не сами. Оттогава до днес са отпечатани стотици хиляди екземпляри, и то на различни езици. Миналата седмица научих, че тайландското издание е било разпространено в над 100 000 копия. Като будистки монах, с лекота приемам новото издание с нова корица, тъй като го смятам за преродено предишно издание.

Преди година-две от Аделейд ми се обади един баптистки пастор, за да ме пита дали може да използва някои от историите в мисионерската си работа. На драго сърце се съгласих и му благодарих за комплимента. Тези мъдри истории имат за цел да премахнат бариерите, разделящи добрите хора от всички религии, а също и онези, които не са последователи на никоя религия.

През 2007 г. много от историите бяха публикувани като поредица в най-големия тайландски всекидневник. Неотдавна мой познат сподели, че чул свой приятел — човек без отношение към религията — да разказва една от тях на традиционно австралийско барбекю. А преди две седмици една жена на средна възраст долетя чак от Швейцария, за да се срещне с мен в Пърт и да ми благодари, че съм написал книгата. Тя се появи в манастира, стиснала вехт екземпляр на немското издание, и ми каза, че страдала от депресия, страхова невроза и какво ли още не. Подлагала се на скъпи терапии при редица психолози и опитвала различни видове медикаментозно лечение. После попаднала на книгата ми, променила начина, по който гледала на живота си, и сега се чувствала много по-добре, без да пие лекарства. Ето защо знаела, че трябва да прелети над половината свят, за да ми благодари. Докато с радост подписвах вехтия екземпляр от немското издание, тя се разплака.

Ето кое е истинската ми награда. Дано простичките истории от реалния живот в тази книга помогнат на много хора да почувстват облекчение от страданията си, виждайки ги от друг ъгъл. И ако това се случи, за какво друго възнаграждение може да мечтае един будистки монах?