Към текста

Метаданни

Данни

Серия
В Дономага
Оригинално заглавие
Призраки, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
kpuc85 (2014 г.)
Разпознаване и начална корекция
Mandor (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
Ripcho (2014)

Публикувано във вестник „Орбита“, брой 1/1972 г.

История

  1. — Добавяне

Когато се прибра в къщи, той свали костюма, обувките и бельото си и ги хвърли в кошчето на утилизатора.

Тази процедура всеки път пораждаше у него едно неприятно усещане. Странна привързаност към вещите. Особено му беше жал да се разделя с обувките. Беше дюстабанлия и даже ортопедичните обувки му ставаха удобни едва привечер, когато трябваше да ги изхвърли. Но точка първа от санитарните правила предписваше ежедневна смяна на дрехите.

След душа облече чиста пижама. Старата заедно с хавлията също отиде в утилизатора.

Няколко минути стоя нерешително пред инсталацията за изкуствен климат. След това завъртя лостчето с надпис „Морски бряг“ и легна в леглото.

Смъртно му се спеше, но знаеше, че и тази нощ, както и предишните, ще прекара без сън. Достатъчно е да затвори очи и всичко онова, което се мъчеше да подтисне в себе си през деня, отново завладяваше мислите му.

Изглежда, все пак беше заспал, защото, когато отново отвори очи, стрелката на светещия циферблат показваше три часа.

Не можеше да чака повече. С разтуптяно сърце се приближи до пулта и натисна копчето за повикване.

Появи се цветно обемно изображение на девойка и му се усмихна като на стар познат.

— Слушам.

— Дрехите за днес — изрече той с дрезгав глас.

— Микроклимат номер двадесет и шест. Дрехи осем или дванадесет.

— Не би ли могло нещо по-леко?

— Работни дрехи?

— Да.

— В колко часа ще излезете от къщи?

— Веднага.

— Ще ви дам работен комбинезон и пуловер. По улиците е още хладно. В десет часа ще можете да хвърлите пуловера в най-близкия утилизатор.

— Добре.

Той отвори вратичката на контейнера и взе пакета с дрехите.

— Какво ще искате за закуска?

„Сега — помисли си той, — именно сега.“

— Защо мълчите?

— Обичам ви!

— Не разбрах какво обичате. Ядене по избор — след седем часа. През нощта мога да ви предложа само това, което е в програмата.

— Обичам ви!

Направи крачка напред, но вместо бялата извивка на шията с кестеняви къдрици устните му срещнаха пустота, напоена с остър аромат на парфюм.

На пулта блесна червен сигнал. Потраквайки методично, автоматът отброяваше секундите.

— Времето изтече. Повторете повикването след пет минути.

Изображението изчезна. Той вдъхна още веднъж аромата на нейния парфюм и започна да се облича.

* * *

Вървеше по безкрайния пуст тротоар покрай здания с тъмни прозорци. Пламващите при неговото приближаване светлинки гаснеха веднага, щом ги отминеше. Малко, ярко осветено пространство пред него, а по-нататък — тайнствен полумрак.

Приближи тъмната витрина на магазина, която се заля в светлина, щом фигурата му пресече инфрачервения лъч, падащ върху фотоелемента.

— Нужно ли ви е нещо?

— Не… тоест… нужно ми е.

— Моля, влезте!

Изкачи се на втория етаж.

Изображението на русата продавачка му се усмихна приветливо.

— Нужен ви е подарък?

— Да.

— За дама?

— Да.

— Накити? Цветя?

— Не, парфюм.

— Какъв парфюм предпочита тя?

— Не зная, забравих названието му.

— Не е страшно, ще го намерим в каталога. Седнете, моля.

Никога не бе подозирал, че в света има такова разнообразие от аромати. И все пак не беше това, което търсеше.

— Избрахте ли?

— Не.

— Сега ще сменя ролката.

Пак не беше това. От силните аромати главата му леко се замая.

— Този е!

— Вашата дама има отличен вкус. Това са фрагменти от въведението към дванадесетата симфония на ароматите. Само един флакон ли?

— Да.

Лентата на конвейера донесе от мрака една кутийка и спря. Той отвори шишенцето и капна на дланите си няколко капки от кехлибарената течност.

— Благодаря. Довиждане.

— Забравихте да вземете флакона.

— Размислих, не е нужно.

* * *

Стоеше до решетката, отделяща тротоара от аутострадата, на малко островче светлина, притиснал длани до лицето си и вдишваше острия, тръпчив аромат на парфюма.

По аутострадата профучаваха автомобили, тъмни и стремителни. Направи няколко крачки покрай решетката — петното светлина се движеше след него. Опита се отново да го избегне, но то пак го настигна. А му се струваше, че ако успееше да попадне там, в тъмнината, целият този кошмар, който не му даваше нощем да спи, ще изчезне от само себе си.

Прехвърли крак през решетката и изскочи на шосето.

Вой на сирена. Скърцане на спирачки. Огромен надпис освети нощното небе: „ВНИМАНИЕ! ЧОВЕК НА ПЪТЯ!“

Гигантско изображение на човек с гневно стиснати устни стремително се надигна срещу самотната фигура в комбинезон.

— Веднага назад!

— Добре.

* * *

Сега освен фенерите, светващи при неговото приближаване, на всеки сто метра пламваха и гаснеха виолетовите сигнали на Службата за наблюдение.

На кръстовището в решетката имаше проход. Неволно отстъпи назад — пред лицето му хлопна вратичка.

— Автомобилът е поръчан, чакайте тук!

— Не е нужно. Аз… няма закъде да пътувам.

— Поръчката е отменена. Излезте от полето на фотоелемента.

Едва сега си спомни, че от два дни нищо не е хапвал.

В кабината на автомата го посрещна познатото изображение на шишкото с бяла готварска шапка.

— Мога да ви предложа само омлет, кафе и щрудел. Закуска даваме след седем часа.

Протегна ръка към пулта и изведнъж изгуби охота да яде. Сега ще натисне копчето и ще се повтори отново това, което е било вече хиляди пъти. Отначало в апарата нещо ще изщрака, после ще се завъртят многобройните колелца и накрая на улея ще се появи поръчаната храна. След това ще последва неизменното „добър апетит“, изображението ще изчезне и той самотно ще се нахрани.

— Добре, ще пия кафе.

Вместо да натисне копчето, той вдигна щита от изхода на улея и взе димящата чашка.

Сигнал за неизправност. Автоматът се изключи от мрежата.

Внезапно виолетовата светлина на Службата за наблюдение освети кабината. Пред него се появи строгото лице на човек в бяла престилка.

— Кой сте вие?

— Салватор.

— Това не ми говори нищо. Вашият индекс?

— ХМ 2648/382.

— Сега ще проверя. Поет?

— Да.

— 142 улица, блок двеста петдесет и две, апартамент седемстотин и три?

— Да.

— Пред вас е психиатър. Моля, отговаряйте на всички въпроси. Защо не спите?

— Не мога. Страдам от безсъние.

— Отдавна ли?

— Отдавна.

— От колко нощи не сте спали?

— Н-н-не помня.

— Измъчва ли ви нещо?

— Да.

— Какво.

— Аз… съм влюбен.

— Тя не ви ли отвръща с взаимност?

— Не би могла… тя е… изображение.

— Какво изображение?

— Това, което е в къщи, на пулта за обслужване.

— Сега, един момент. Така. Биоскулптор Ковалски, втора премия на Академията за изкуства. Прототипът неизвестен. Нали разбирате, че не бива да се влюбвате в изображение, което няма даже прототип!

— Разбирам.

— Е, и?

— Обичам я.

— Женен ли сте?

— Не.

— Защо? Някакво отклонение от нормата ли?

— Не… просто… влюбен съм в нея.

— Ще дам указание на Станцията за обслужване да ви смени изображението.

— Умолявам ви, само това не!

— Защо вървяхте по шосето?

— Търсех здрача. Да гледам звездите на небето.

— Защо счупихте автомата?

— Трудно ми е да говоря за това с вас. Нали и вие сте… машина.

— Бихте искали да говорите с жив лекар?

— Да, ако обичате… така ще бъде по-добре.

— Докато не бъде поставена диагнозата, това не е възможно. И така, защо счупихте автомата?

— Не обичам автоматите… струва ми се, че зависимостта от тях унижава достойнството ми.

— Ясно. Ще отидете в болница.

— Не желая.

— Защо?

— Там също има автомати и тези… призраци.

— Кого имате предвид?

— Ами… изображенията.

— Ще ви настаним в отделение със скрито обслужване.

— Все едно… не мога без нея.

— Без изображението ли?

— Да.

— Но нали и то е част от автомата?

— Зная.

— Добре. Отидете си в къщи. Няколко дни ще ви наблюдаваме, а после ще назначим лечение. Ще ви повикам автомобил.

— Не е необходимо. Ще вървя пеша, само че…

— Доизкажете се. Имате някакво желание, за което се боите да говорите ли?

— Да.

— Кажете го.

— Да ме оставите на мира. По-добре е всичко да продължава, както си е било! Та аз… също… съм автомат… само че от по-висока класа. Опитен модел, изготвен от фирмата „Бог Саваот и с-ие“.

Край