Владлен Бахнов
Трактат за дяволството

Залата беше препълнена. Независимо от това, че докладът продължаваше вече час и половина, аудиторията слушаше с неотслабващо внимание младия учен.

— И така за съжаление съвременната наука не разполага с преки доказателства, че представители на извънземни цивилизации са посещавали някога нашата земя. Но десетките митове, апокрифи, сказания и легенди пазят в зашифрован, а понякога и в изопачен вид спомените на човечеството за срещи със звездни пришълци.

Ако тези спомени се изчистят грижливо от романтичните наслоения и се разшифроват правилно, ще се убедим, че за невероятно краткото в космически мащаби време на своето съществуване човечеството не един път е било обект на особено внимание от страна на извънземни разумни същества.

От тази гледна точка ми се иска да разгледам една от най-интересните и най-разпространени легенди — легендата за доктор Фауст.

Без съмнение тази легенда има историческа основа. Но дори при най-бегло запознаване както със самата легенда, записана за първи път в 1587 година, така и с многобройните й варианти, веднага се хвърля в очи един любопитен детайл.

Защо му е дотрябвал на Мефистофел престарелият Фауст?

Както е известно, още от първия ден на своето съществуване църквата е твърдяла, че човечеството е проядено от грехове. Ние не можем да кажем при какво количествено съотношение на праведници и грешници човечеството, от гледна точка на църквата, е било считано за грешно и при какво съотношение — за праведно. Но дори ако допуснем, че по времето на Фауст броят на грешниците се е отнасял към броя на праведниците както едно към сто и ако вземем предвид характерната за средновековието висока смъртност на населението, на всеки ще стане ясно, че адът в никакъв случай не е могъл да изпитва недостиг от грешници. Следователно за Луцифер въпросът дали в ада ще има една душа повече или по-малко, не е могъл да има принципно значение.

Пита се в такъв случай защо е трябвало Мефистофел да прилага такива в буквалния смисъл на думата адски усилия, за да се сдобие с душата на някакъв си доктор?

Спомнете си какво само не е предлагал Мефистофел на Фауст в замяна на неговия подпис: и знания, и пари, и слава, и младост и накрая — власт. Та нали Мефистофел сам става слуга и даже роб на Фауст, като се обвързва с такъв непосилен за самия него договор? Защо тогава го е направил? Каква е истината?

Легендата не дава отговор на тия въпроси. И според мен работата се състои в следното.

Кой, според вас, е бил Мефистофел? Високопоставен дявол? Личен пратеник на Луцифер? Или самият Луцифер? Не, разбира се!

Тогава може би той е бил обикновен човек, превърнат от фантазията на безименните автори на легендата дявол знае в кого? Също не! Мефистофел не е бил човек в обикновения смисъл на думата.

Все пак кой е бил той?

Пришълец от друга планета, представител на необикновено високоразвита цивилизация — ето кой е бил този, когото ние и занапред ще продължаваме да наричаме условно Мефистофел.

Зная, че подобно твърдение звучи малко неочаквано и странно. Но опитайте се да разгледате от гледна точка на тази хипотеза описаните в легендата събития и всичко ще ви стане ясно и понятно.

Откъде е долетял Мефистофел? Може би от Марс, може би от някоя от близките нам звезди (например от 61 Лебед), а може би и от друга галактика. (Нека да наречем условно името на Мефистофеловата планета по първата буква на неговото собствено име — планета М).

Защо е пристигнал Мефистофел? Заради същото, за което ние се готвим да полетим към съседните планети: с научна цел.

Не е изключено в плана на Мефистофел да е влизало изясняване на следните обстоятелства: а) съществува ли въобще живот на Земята, б) има ли надежда върху тази загадъчна планета да се появят някога разумни същества, в) ако вече са се появили, на какъв стадий се намира земната цивилизация и така нататък…

Както е известно, до момента на срещата си с Фауст Мефистофел е успял да проучи тези въпроси. Но било поради чуждопланетния си произход, било поради личните си качества Мефистофел давал на земните събития твърде субективно обяснение и доктор Фауст нееднократно му правил бележки в този смисъл (Спомнете си многобройните спорове и дискусии, в хода на които и едната, и другата страна наговаряли разгорещено немалко излишни неща).

Вероятно онези, които са изпратили Мефистофел на нашата планета, са знаели колко необективни, едностранчиви и следователно недостоверни ще бъдат сведенията, получени от Мефистофел по време на неговата сложна експедиция. Затова (сега преминавам към възловия момент в моята хипотеза) на Мефистофел било поръчано при връщането си на М да вземе със себе си някой от земните аборигени, запознат далеч по-добре със земните работи, отколкото пришълецът от друг свят.

Наистина самите ние не всякога разбираме какво става у нас. Но за тази ни особеност М-ийските учени не са могли да знаят.

И така, на Мефистофел предстояло да достави един земен жител. Естествено той се стараел да подбере най-достойния, най-образования представител на епохата. И след дълги размишления и търсене съвсем правилно се спрял не на някой знатен дворянин или даже на крал. Не, той избрал сериозен учен, енциклопедист, с несъмнена научна добросъвестност. Ето това, струва ми се, е обяснението защо на Мефистофел е бил нужен Фауст, а не някой друг.

Но разсъждавайки по този начин, ние можем да попитаме: а знаел ли е уважаемият учен кой е този Мефистофел? Не, не е знаел! Опитвал ли се е Мефистофел да му обясни откъде и с каква цел е дошъл? Не, не се е опитвал. Нещо повече (това е много интересен детайл) — аз подозирам, че Мефистофел сам е уверявал Фауст, че идва направо от преизподнята. Защо?

Нека да проведем мислено следния експеримент.

Да си представим, че днес се появи дяволът и пристигне на гости у съвременен учен. За какъв ще се представи? За дявол? В никакъв случай! Иначе той дълго ще трябва да убеждава невярващия учен, че това не е майтап.

Но ако дяволът вземе под внимание характерното за нашето време увлечение по Космоса и се представи за космически гост, ученият ще се отнесе с голям интерес към появяването му и ще се съгласи да го последва където и да е.

Така стоят нещата сега. Но в средните векове е било обратното.

Дори ако можеше да го придума, че е долетял от друга планета, Мефистофел е трябвало да изнесе пред средновековния учен дълга лекция, като започне с това, че земята се върти около Слънцето, и свърши с теорията на относителността, квантовата физика и принципа на фотонния двигател.

Независимо от своите изключителни способности престарелият Фауст не би имал сили да усвои такова количество нова информация и всичко би могло да свърши по най-трагичен начин, а това не е влизало в сметките на Мефистофел.

Колко по-просто било да се представи за нечиста сила, общуването с която се считало за ужасно, но все пак обикновено нещо. И както знаем, Фауст съвсем леко повярвал на версията. Още повече, че като ползувал неизвестните на Земята постижения на М-ийската наука и техника, Мефистофел преминавал през стените, летял, ставал невидим — изобщо вършел неща, които според Фауст били несъмнено доказателство за принадлежността на Мефистофел към определена категория служители на ада.

Но защо е трябвало на Мефистофел да води толкова време пазарлъци с Фауст? Не би ли могъл просто да го заблуди и да го отнесе на М? Защо му е бил необходим подписът на доктора?

Според мен обяснението се крие в това, че на планетата М пълен разцвет са имали не само науката и техниката. Докато у нас, на Земята, царели произволът и беззаконието на средните векове, на М демокрацията достигнала такъв висок стадий и свободата на личността се ценяла толкова високо, че каквото и да е насилие над личността, дори и междупланетно, се смятало за абсолютно недопустимо.

Мефистофел знаел какви неприятности го чакат, ако наруши този закон. Затова му бил необходим подписът на Фауст, свидетелствуващ, че Фауст напуска Земята по своя воля.

И подпис, както знаем, той получил, като уверил учения, че подписва документ, с който продава душата си.

Тук възниква деликатният въпрос: възможно ли е представителят на една високоразвита цивилизация, възпитан в дух на безгранично уважение към личността, да си позволи да излъже бедния старик? Как е могъл да използува невежеството на учения за своите користни цели?

Да, това би бил съвършено необясним факт, ако не вземем под внимание обстоятелството, че Мефистофел прекарал дълго време сред хората. А средата, както е известно, оказва влияние върху всяко разумно същество.

И още нещо: видът на Мефистофел. Може, разбира се, да се предположи, че рогата, опашката, козината и другите там атрибути на космическия гост са били придобити от него нарочно, за да съответствуват на представите на Фауст за външния вид на нечистата сила. Но аз мисля, че това не е вярно.

Нали жителите на М съвсем не са длъжни да изглеждат като нас? Напълно възможно е те действително да имат рога, опашка и прочие.

Може би това са нещо като рудиментарни органи, като сляпото черво при човека. А може би горепосочените органи да изпълняват и някакви определени функции. Да речем това, на което казваме рога, всъщност да са у-образни антени, предназначени да приемат телепатични предавания (без съмнение Мефистофел е умеел да чете мисли от разстояние). И ако рогата са антена, тогава опашката е заземлението.

Спомнете си как от козината на котките изскачат електрически искри. Защо да не допуснем, че гъстата космата покривка, характерна за М-ийците, представлява акумулатор и източник на електрическа енергия, захранващ биоусилвателите на телепатичното устройство?

Но защо, бихме могли да запитаме, външният вид на М-ийците съвпада с представата ни за нечистата сила? Ето това е най-интересният класически случай за подмяна на причината със следствието. Кой е казал, че Мефистофел е първият М-иец, попадал на Земята? Нима не може да се предположи, че открай време М-ийците пращат на Земята експедиция след експедиция?

И легендите за многобройните срещи с нечистата сила са само отражение на срещата на хората със загадъчните М-ийци.

Защо срещите са били прекратени през последните столетия? Може би М-ийците са ни изучили достатъчно добре и сега са се заели с други планети. А може би обратно — като са се уверили, че хората не са в състояние да ги разберат, те решили да почакат малко, докато нашата цивилизация достигне уровен на развитие, необходим за взаимно разбиране и общуване със същества от друга планета.

Възможно е вече това време да е настъпило. И ние сме длъжни да бъдем готови да посрещнем всеки от нас, който неочаквано може да се представи за гост и да каже: „Здравейте, аз съм Мефистофел!“

С тези думи младият учен хвърли един последен поглед към аудиторията, поправи модно завързаната си вратовръзка и като махна с ръка, се разтопи безследно във въздуха.