Много хубава книга. Първи сблъсък с Пелевин и определено ме жегна. Богат вътрешен свят с отявлен уклон към източния мистицизъм. Но вместо да го пресъздава по един пасивен начин, авторът се нахвърля върху темата по особено експресивен начин, постоянно съчетаващ минало и настоящо, наркотици и философски размисли, неверотни случки с прозаични размишления за живота и същината му. Или по-скоро нейната липса. Като прочетох последната страница, все едно аз пътувах за Вътрешна Монголия. Както казва Урсула ЛеГуин — един достоен наследник на традицията на Гогол и Булгаков за разчупване на реалността и преминаване на друго ниво. Магически реализъм по руски.
Да не говорим, че Пелевин е чудесен писател и като стил и бих илюстрирал това с едно от първите изречения в книгата:
„По пейките седяха все същите вцепенени баби; горе, над черната мрежа от клони сивееше същото небе, подобно на овехтял дюшек, провиснал до земята под тежестта на заспалия Бог.“
И поздрави на NomaD, чиито обяснителни бележки под линия понякога бяха много полезни.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.