Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)
Източник
знам.бг

Акцията на саксонските комунисти, изразена в грабежи, атентати, обири и пр., е ликвидирана. Полицията доунищожава работническите шайки.

Буржоазната преса

И този път!… Затихва сетен вик,

сподавен от вечерните тъми,

из улиците топла кръв дими

и отразила в нея гневен лик,

Смъртта стои като всевечен страж,

далече впила взор невъзмутим,

и вихърът вълнува нейний плащ

от ярки пламъци и черен дим.

 

И този път!… Над морните тълпи,

поели път към светлина и хлеб,

надвисна гневно властникът свиреп,

и вечний Юда пак се прилепи

с целувката на всепознат позор

и като черен облак над света

разля се дружният престъпен хор

на сквернословие и клевета:

 

„Разбойници, грабители са те!

Куршумите и техний динамит

смутиха празника честит на

Златний бог и той ще помете и

барикадите, и хладните тела!

И ще скрепи разклатения трон

сред пламнали градища и села

чрез меча на безмилостен закон!

 

Грабители! Разбойници! Крадци!

Родени в пазвите на вечен гнет,

понесли на плещи си целий свет,

а на челата — търнови венци,

как смеят да повдигат те глава?

Тях трябва да ги грабят всеки ден!

Те са родени само за това

и само гнет е техний дълг свещен!…“

 

Като хиени край разровен гроб,

продажни книжници с вой се тълпят

и ръфат неизстиналата плът

на поваления в кръвта си роб.

И лее се из техните уста

поток лъжи над светли мъртъвци,

и лее се най-низка клевета:

„Разбойници, грабители, крадци!“

 

О, да! Това е припевът ви стар!

И вековете знаят този вик,

закърмен с ужас и позор велик

край някой златен трон или олтар.

И винаги, под всяка светлина,

възбликнала трептяща сред нощта,

тираните на всички времена

отправят тази вечна клевета!…

 

В площадите на Атина Сократ

разля море от слънчеви лъчи

и мъдростта му и до днес звучи,

понесена навред от дух крилат.

А дигна се престъпницата власт

и екна клевета из древний град —

безумен съд мъдреца беловлас

осъди на отрова за разврат.

 

Нима смиреният босяк Христос

не бе между разбойници на кръст?

А властникът и фарисеин тлъст,

възпрели тежко сред народа прост,

не пръскаха най-черната мълва

с заплювката на злобната си мъст?

И милиони люде след това

целуваха разбойнишкия кръст!

 

Безумството на жалкия тиран

хвърли в пожарище великий Рим,

а сред море от пламъци и дим

Нерон, в зловещи пламъци облян,

зачу народния възбунен гнев

и хвърли пак на роба своя грях.

Възбликнаха пак пламъци и рев

и живи факли, кръстове сред тях.

 

И все като разбойници до днес

най-светлите и доблестни мъже

на кладата, в затвора, на въже

умираха със хиляди за чест

и слава на престъпния закон.

И планини от черепи лежат

под сянката на всеки златен трон,

изпречил се на светлий земен път…

 

Но много гробове посяхте вий!

Гори от черни кръстове стърчат

навред по кървавата земна гръд,

затуй велик пожар над вас се вий —

пожар от всички малки светлини,

които черната ви мощ гаси

през милиардите нощи и дни!

И няма жалък меч да ви спаси!

 

Макар че там затихва робски вик,

сподавен от вечерните тъми,

и в улиците топла кръв дими,

макар че отразила гневен лик,

Смъртта стои като всевечен страж,

далече впила взор невъзмутим,

а вихърът вълнува нейний плащ

от ярки пламъци и черен дим!

Край