Христо Смирненски
Погребение

В малката уличка вихри метежни

екнат и гонят се с ропот и плач,

сплитат за миг те коси белоснежни

и разпилеят се волни, безбрежни

в синия вечерен здрач.

 

С трескави крачки мъже прегърбени

мълком понесли са дървен ковчег,

а след ковчега, с очи насълзени,

суха женица пристъпя и стене

с рохкав посипана снег.

 

С вихрите шеметни в пристъп неравен,

звън погребален се носи далеч,

бликне разплакан, издигне се плавен

и се отпусне сподавен и бавен,

шепнейки горестна реч…

 

Тегне небето под схлупени хижи,

вихър в прозорците съска и бий,

а край носилото бавно се движи

рунтаво куче, спре се, приближи

и страховито завий.