Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Земният кръг (16)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Håkon Herdebreis saga, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване, форматиране и корекция
NomaD (2015 г.)

Издание:

Снуре Стюрлюсон. Саги за кралете на Севера 2

Норвежка. Първо издание

Военно издателство, София, 2003

Редактор: Мария Дерменджиева

Технически редактор: Димитър Матеев

Коректор: Валентина Меродийска

ISBN: 954-509-247-5

 

Snorres kongesagaer

© Gyldendal Norsk Forlag A/S 1979

 

© Румяна Колева Сиромахова — превод от норвежки език, 2003

© Халфдан Егедиюс, Кристиан Крог, Герхард Мюнте, Айлиф Петерсен, Ерик Вереншьолд, Вилелм Ветлесен — художници на илюстрациите

 

Формат 70×100/16

Печатни коли 25,50

Печат „Военно издателство“ ЕООД

История

  1. — Добавяне

Хокон, синът на крал Сигюрд, бил избран за хьовдинг на дружината на крал Йойстайн и войниците го назовали крал. Тогава той бил на десет години. С него бил Сигюрд, синът на бонда от Рьор Халвар, както и синовете на Симон — Андрес и Онюнд, които били приемни братя на Хокон. Придружавали го много други вождове и приятели на крал Йойстайн и крал Сигюрд. Дружината тръгнала първо към Готландия. Крал Инге си бил присвоил всичко, което тези хора притежавали в Норвегия, а тях бил изгонил от страната. Инге заминал за Викен и останал там, но от време на време отивал до северната част на страната. Грегориюс стоял в Кунгхеле, където опасността била най-голяма. Там защитавал страната.

2. През лятото[1] Хокон тръгнал с воините си от Готландия и стигнал до Кунгхеле. Войската му била голяма и силна. Грегориюс, който бил в града, свикал тинг, на който дошли много бонди и граждани. Поискал от тях подкрепа. Той смятал, че много от тях нямат желание да му помогнат и не им се доверявал много. После заминал с два кораба за Викен. Не бил особено весел. Грегориюс смятал да отиде при крал Инге, защото бил разбрал, че войската му ще мине през Викен. Когато изминал една четвърт от пътя си на север, той срещнал Симон Скалп, Халдур Бринюлвсон и Гирд Омюндесон — приемните братя на крал Инге. Грегориюс много се зарадвал на тази среща. Присъединил се към тях и продължили заедно пътя си. Те разполагали общо с единайсет кораба.

По времето, когато отплавали към Кунгхеле, Хокон и хората му били на тинг край града. Те забелязали приближаващите кораби и Сигюрд от Рьор казал: „Грегориюс е обречен да умре, щом идва право в ръцете ни с толкова малко хора.“ Грегориюс акостирал с намерението да се срещне с крал Инге, който обаче не дошъл на срещата. Крал Хокон се приготвил. Оставил Турльот Скаювескале да предвожда търговските кораби, които били разположени около града. Турльот бил викинг и голям разбойник. Хокон и Сигюрд с цялата си войска се върнали в града и строили бойните си редици. Всички мъже от града се присъединили към Хокон.

3. Грегориюс и хората му загребали по реката и оставили течението да ги отведе точно срещу Турльот и дружината му. Започнали да стрелят едни срещу други, докато Турльот и войниците му били принудени да скочат през борда във водата. Някои от тях били избити, други успели да доплуват до брега. Грегориюс и хората му приближили корабите си до сушата, слезли на брега и тръгнали да преследват бегълците. Там загинал знаменосецът на Грегориюс и той помолил Хал, син на Аюдюн Халсон, да поеме знамето. Грегориюс вървял непосредствено зад него и държал щита си над главата му. Веднага щом хората му стъпили на брега и войниците на Хокон ги разпознали, отстъпили. Слезли още хора от корабите на Грегориюс и войската му продължила да настъпва. Войниците на Хокон продължили да се изтеглят, докато накрая хукнали към града. Грегориюс два пъти успявал да ги прогони от града, избивайки мнозина от тях.

Говори се, че никой не бил правил по-дръзко преследване, защото Хокон разполагал с четирийсет хиляди войници, а Грегориюс точно с четиристотин. След сражението той казал на Хал Аюдюнсон: „Мнозина могат да бъдат победени с леснота, ако се уповават на вас, исландците, защото вие не сте толкова тренирани като нас, норвежците, а никой не може да каже, че си служим с оръжието по-зле от вас.“ Скоро пристигнал и Инге. Наредил да бъдат убити мнозина от хората, минали на страната на Хокон. Някои наказал с глоби, на други отнел имотите, трети прогонил от страната и им причинил много щети. През зимата Хокон тръгнал по суша за Тронхайм и стигнал преди Великден[2]. Трьондерците го провъзгласили за крал и той наследил от баща си една трета част от кралството и властвал наред с крал Инге. Грегориюс и Инге били по това време във Викен и Грегориюс настоявал да тръгнат срещу Хокон. Мнозина го съветвали да се откаже и така през тази зима не изпълнил намерението си.

4. През пролетта Хокон заминал на юг с трийсет кораба. Първо тръгнал с осем кораба и с воини от Викен. Плячкосали земите на Сюнмьоре и Нурмьоре[3]. Дотогава никой не помнел да са били плячкосвани търговски градове. Йон, синът на Халшел Хюк, събрал войска от селяни и се изправил срещу тях. Той заловил Колбайн Оде и избил всичко живо на кораба му. Потърсил другите и ги намерил със седем кораба. Сражавал се с тях. Неговият баща Халшел не дошъл на помощ, както се били уговорили, и повечето селяни загинали в битката, а самият Йон бил ранен.

Хокон заминал за Берген с флотилията си. Когато стигнали до Стюрнвелта, научили, че крал Инге и Грегориюс били пристигнали там няколко дни преди това. Хокон не посмял да продължи. Отплавал извън рифовете край града и там попаднал на няколко изостанали кораба на Инге. Те били предвождани от Гирд Омюндесон, приемния брат на крал Инге. Той бил женен за сестрата на Грегориюс, Гирид. С него били съдия-старейшината Гирд Гюнилсон и Ховард Клининг. Хокон заповядал да убият Гирд Омюндесон и Ховард Клининг, но Гирд отвел със себе си във Викен.

5. Когато крал Инге узнал това, веднага се отправил след тях. Настигнал ги при река Гота. Инге се разположил по северния ръкав и изпратил напред съгледвачи да разузнаят разположението на Хокон и войската му. Когато се върнали, те казали на краля, че са видели къде е флотилията на крал Хокон и са разбрали каква е числеността на войската му. Корабите се намирали горе при стълбовете и били здраво вързани за тях. „Имат два кнара от Източно море, които лежат от външната страна на флотилията.“ На двата кнара имало крепостни кули на върховете на мачтите и на предните щевени. Когато разбрал как са се подготвили воините на Хокон, Инге събрал съвета и попитал хората си какво ще го посъветват да направи. Той се обърнал към Грегориюс Дагсон, сродника си Арлинг Скаке, другите феодали, предводителите на корабите. Разказал за снаряжението и подготовката на Хокон и войската му.

Грегориюс отговорил първи и казал своето мнение: „Ние сме се срещали няколко пъти с Хокон и в повечето от случаите той е имал по-многочислена войска от нашата, но е постигал по-малко при сраженията. Сега ние имаме много по-голяма войска, а те току-що загубиха много ценни за тях близки, за които сигурно ще искат да отмъстят, след като ни преследваха толкова дълго това лято. Бих казал, че ако те продължават да вървят по петите ни, както сега, по-добре е да рискуваме и да излезем насреща им. Моето мнение е да се сражаваме, ако това не е против волята на нашия крал. Мисля, че както преди, те ще се оттеглят веднага, ако атакуваме смело. Аз ще разположа хората си там, където смятате, че ще бъде най-трудно.“

Всеобщ възглас на одобрение последвал думите на Грегориюс. Всички искали да се бият с Хокон. И така, повели корабите си до място, откъдето двете войски можели да се виждат една друга. Крал Инге и воините му излезли от течението и се приближили до Хисинг. Кралят разговарял с предводителите на останалите кораби и ги предупредил да се приготвят за бой. После се обърнал към Арлинг Скаке и казал, което било самата истина, че във войската нямало по-умен и по-опитен от него, въпреки че другите били по-пъргави. Кралят отправил няколко думи и към останалите феодали, като назовал имената на някои от тях, и помолил всеки да изкаже мнението си какво е най-добре да се направи. Искал всички заедно да вземат решение.

6. Арлинг Скаке отвърнал на думите на краля така: „Длъжен съм, кралю, да дам отговор на Вашите слова и ако искате да знаете какво ще Ви посъветвам, ще Ви кажа. Аз съм против плана, който следваме, защото според мене не е разумно да се бием по начина, за който се подготвяме. Ако ще се разполагаме срещу тях и ще се бием с по трима мъже на едно място в кораба, то трябва един да гребе, а другият да държи щита си над него, за да го пази. Така, каквото и да стане, все пак поне една трета от нас ще продължат да се бият. Мисля, че онези, които седят при веслата и се целят в тила на врага, не са ни от полза в битката. Дайте ми време да помисля и обещавам, че ще намеря до три дни изход, който ще ни улесни.“

Арлинг всъщност съветвал да се откажат от сражението, но мнозина други настоявали да се бият, защото вярвали, че Хокон ще отстъпи, както преди. Те твърдели: „И тогава ще ги спипаме. Разполагат с малко хора и са в ръцете ни.“ Грегориюс произнесъл само няколко думи. Заявил, че Арлинг предлага да се откажат от битката просто защото иска да му противоречи.

7. Тогава крал Инге се обърнал към Арлинг: „Сроднико, ще последваме твоя съвет как да се подредим, когато застанем срещу тях.“ Арлинг отвърнал: „Всички малки шхуни и кораби трябва да гребат от външната страна, откъм острова по източния ръкав, надолу към тях. Трябва да се опитаме да ги освободим от стълбовете. После ще гребем с големите си кораби към тях и не се знае предварително дали те са по-способни да устояват на врага и дали са по-настървени от мен“. Този съвет харесал на всички.

Един скален нос се простирал точно между двете войски и никоя от тях не можела да съзре другата. Чак когато всички малки шхуни и кораби загребали надолу по реката, Хокон и войската му ги забелязали. Малко преди това те се били събрали на съвет и обсъждали положението. Някои смятали, че крал Инге ще тръгне срещу тях, но други предположили, че няма да посмее, а ще предпочете защитата, разчитайки на многочислеността си. Сред воините на Инге имало много знатни хора — Сигюрд от Рьор и двамата сина на Симон, Николас Шалдворсон и Айндриде, синът на Йон Морнев, който пък по онова време бил най-известният и обичан човек в Трьонделаг. Следвали го и много други феодали и хьовдинги.

Забелязали, че корабите на крал Инге, които се движели по реката, се увеличили, докато Хокон и войската му смятали, че Инге ще се откаже. Тогава срязали въжетата, освободили корабите и грабнали веслата. Корабите се плъзнали бързо по течението и минали покрай носа, който ги разделял от войската на Инге. Воините на Хокон видели, че главната военна сила на противника им е разположена край Хисинг. Хората на Инге също съзрели вражеските кораби, спускащи се по реката към тях. Сред редиците им настанало голямо раздвижване, зазвънтяло оръжие и се чул боен вик. Хокон и воините му насочили корабите си към брега, излезли от течението и се отправили към малък залив. Там завързали за брега задните щевени, а носовете обърнали към водата. После завързали корабите си един за друг. Кнарите от Източно море оставили встрани от другите кораби — единият в горната част, другият — в долната част на бойния ред. Завързали здраво и дългите кораби един за друг. В средата на флотилията разположили кралския кораб и този на Сигюрд. От другата страна на кораба на краля се разположил Николас, а до него — Айндриде Йонсон. По-малките кораби останали далеч от тях. Всички кораби били пълни с оръжие и камъни.

8. Сигюрд от Рьор държал реч пред войниците: „Изглежда, че това, което ни обещават от дълго време, ще стане. Ние ще се срещнем с Инге. Вече сме подготвени за срещата. Мнозина от нашите воини бяха заявили, че не искат да отстъпват и че няма да трепнат пред крал Инге и Грегориюс. Добре е сега да си спомнят тези свои думи. А останалите, които си изпатихме в предишната схватка с тях, не можем да бъдем толкова спокойни и сигурни, защото не всички наши походи срещу Инге са били успешни за нас. Трябва обаче да устоим с всички сили, единствено така ще спечелим победа. Въпреки че имаме по-малко хора от тях, нека съдбата определи кой ще бъде победителят. Може да ни крепи само надеждата, че Бог знае, че правото е на наша страна. Хокон не е искал нищо друго освен една трета от Норвегия — тази част от страната, която е принадлежала на баща му, но е била отказана на сина. Хокон има по-голямо право да наследи своя приемен брат Йойстайн от Инге, Симон Скалп и другите, които са убили крал Йойстайн. Мнозина грешници подобно на Инге са поискали да пречистят душите си, едва ли обаче са пожелали кралската корона в името Божие. Чудя се как може Господ да търпи такова кощунство от страна на Инге. Сигурно волята Божия е да го убием в това сражение. Нека да се бием без страх, защото Господ ще ни даде победата. А ако погинем, Той ще ни възнагради многократно на онзи свят, затова че е разрешил на злото да ни победи. Напред, и не се страхувайте от боя! Всеки трябва да се грижи за себе си и за тези около него, тогава и Бог ще бди над всички нас!“

Воините надали одобрителни възгласи след последните думи на Сигюрд и всички обещали да останат твърдо на позициите си. Крал Хокон се качил на кнара си и около него направили защитна стена от щитове. Знамето му се издигало на дългия кораб, на който Хокон бил пътувал преди това.

9. Тук ще разкажа за хората на Инге. Когато те видели, че Хокон се приготвя за бой и че само реката ги разделя, изпратили една шхуна, леко управлявана с гребла, след онази част от своята флотилия, която се отдалечила напред. Искали да ги върнат обратно. Кралят и останалата част от войската се приготвили за сражението. Вождовете поговорили помежду си и запознали войниците с плана за бойния ред. Разбрали се кой кораб ще се разположи най-близо. Грегориюс казал: „Имаме голяма и опитна войска. Съветвам Ви, кралю, да не участвате в битката, защото, докато Ви имаме, ще успеем. Никой не знае къде може да попадне една изстреляна стрела. Ще се хвърлят камъни и оръжия от върховете на мачтите и ще бъде по-безопасно за Вас, ако сте встрани от бойното поле. Ние, феодалите, разполагаме с достатъчно войници, за да се сражаваме с врага. Аз ще разположа кораба си срещу най-големия техен кораб. Обикновено те са отстъпвали, когато сме се срещали, въпреки че са ни превъзхождали числено.“

Предложението на Грегориюс кралят да не участва в битката харесало много на всички. Арлинг Скаке се изправил и заговорил: „Присъединявам се към мнението, кралю, да не участвате в боя. Аз мисля, че подготовката на Вашата войска е такава, че трябва да наблюдавате внимателно да не загубим прекалено много хора. На съвета вчера мнозина се изказаха против моите думи, като мислеха, че не искам да се бия. Сега смятам, че както са тръгнали нещата, това, което тогава предложих, наистина е много по-добро за нас, но вече е безсмислено да Ви съветвам да се откажем, защото всички разбираме, че е абсолютно наложително да прогоним тази размирна дружина, която плячкосваше и грабеше страната ни. Народът трябва да живее на тази земя в мир и да служи на един добър и справедлив крал, какъвто е крал Инге. Животът му дълго време беше труден поради насилията и несправедливостите от страна на неприятелите му. Той беше страж на народа ни и многократно се хвърляше в опасни сблъсъци, за да осигури мира в страната.“

Много и хубави думи казал Арлинг, а след него се изказали и други хьовдинги. Накрая всички искали да се сражават. Почакали да се събере цялата флотилия, а крал Инге изпълнил молбата на своите приятели — не влязъл в боя, а останал на острова.

10. След като се приготвила, войската загребала напред и от двете войски се разнесъл боен вик. Воините на Инге не завързали корабите си един до друг, нито ги управлявали плътно щевен до щевен, защото гребели срещу течението, а големите кораби били по-трудно подвижни. Арлинг Скаке се приближил до кораба на крал Хокон и разположил щевена си между него и Сигюрд. Сражението започнало. Корабът на Грегориюс опрял в дъното на реката, спрял и силно се наклонил на едната си страна. Това му попречило да влезе веднага в боя. Хокон се приближил с кораба си до него и му хвърлил своята котва, за да го изтегли. Корабът на Грегориюс обаче бил заседнал. Тогава Ивар, синът на Хокон Маге, разположил кораба си срещу този на Грегориюс и палубите им се обърнали една срещу друга. Ивар метнал една коса там, където било най-тясно, и я придърпал към себе си. Така изтеглил Грегориюс въпреки негодуванието му. Но косата се изплъзнала и за малко не го съборила зад борда. Раната му обаче била лека, защото носел ризница от метални плочки. Ивар му подвикнал, че има дебели военни дрехи. Грегориюс му отвърнал, че така, както му помага, тези дрехи не са му излишни. Скоро Грегориюс и екипажът му трябвало да скачат през борда, но точно тогава дошъл Аслак Младши, хвърлил котва в кораба и го изтеглил от дъното. Грегориюс разположил кораба си срещу този на Ивар и двамата дълго се сражавали. Корабът на Грегориюс бил по-голям, а екипажът му — по-многоброен. Там загинали много от войниците на Ивар. Други скочили зад борда. Самият Ивар бил тежко ранен и не можел да се бие повече. Когато превзел кораба му, Грегориюс наредил да свалят Ивар на брега и го спасил. После двамата се сприятелили.

11. Когато Инге и екипажът му видели, че Грегориюс е заседнал на дъното, кралят наредил веднага да гребат към него: „Много неразумен беше съветът да останем тук на острова, докато приятелите ни отиват на бой. Ние имаме най-големия кораб и най-добрия екипаж от цялата войска. Виждам, че Грегориюс има нужда от помощ. Това е човекът, на когото съм най-благодарен. Гребете, колкото сили имате, към бойното поле. По-правилно е да сме заедно с другите в сражението, защото искам да се покрия със слава, ако победим. А ако зная предварително, че нашите бойци няма да победят, единственото, което можем да направим, е да бъдем с тях. Защото нищо не мога да направя, ако загубя воините, които ме защитават. Те са най-смелите мъже и отдавна управляват кралството от мое име.“ Той наредил да вдигнат знамената. Моряците изпълнили заповедта му и заплавали по реката.

В това време сражението достигнало най-жестоката си фаза и кралят нямало къде да се разположи. Корабите стояли плътно един до друг. Затова минали покрай кнарите от Източно море и към тях полетели копия, колове и камъни. Били толкова големи, че помитали всичко по пътя си. Било невъзможно корабът на Инге да остане на това място.

Когато бойците видели, че кралят им приближава, веднага му сторили място и той се разположил срещу кораба на Айндриде Йонсон. Хората на Хокон изоставили малките кораби и се прехвърлили на кнарите. Част от воините слезли на брега. Арлинг Скаке и дружината му водили тежък бой. Той стоял в предната част на кораба си. Обърнал се към хората си и им казал да се качат на кралския кораб. Те му отвърнали, че това не е лесно, защото на перилата има железни шипове. Арлинг излязъл напред и скоро успял да се прехвърли на кралския кораб. Скоро го превзел. Тогава неприятелската войска започнала да отстъпва. Мнозина скочили през борда в морето. Всички, които оцелели, доплували до брега. А Айнар Скюласон разказва:

От корабните щевени окървавени

не един воин мъртъв падна в дълбините.

Реката трупове понесе.

Вълкът храна намери.

Леденостудени оцветиха се водите

от кръвта гореща.

Кръв в морето вля водата.

Без екипаж в реката

не един кораб кървав се понесе.

Войската лъковете вдигна,

по шлемовете влажни стреля,

преди хьовдингите с техните дружини

да избягат от корабите на брега.

Войската на Хокон силно намаля.

Айнар написал флок за Грегориюс Дагсон, който нарекли „Речни стихове“.

Крал Инге пощадил Николас Шалдворсон, след като превзел кораба му. Николас минал на страната на Инге и останал при него до края на живота си. Айндриде Йонсон скочил на кораба на крал Инге, когато собственият му кораб бил превзет. Той помолил за пощада и Инге искал да го помилва, но в този миг синът на Ховард Клининг се спуснал и го съсякъл. Всички се възмутили от постъпката му, той обаче обяснил, че Айндриде бил виновен за убийството на баща му Ховард. Много скърбели за Айндриде. Най-много в Трьонделаг. Мнозина от бойците на Хокон загинали, но хьовдингите му не дали много жертви. Инге претърпял малки загуби, но доста от войниците му били ранени.

Хокон се оттеглил по суша, а Инге заминал към Викен с цялата си войска. Някои от хората му отишли в Берген. Това били синовете на Ивар от Елда, Берлют и неговите братя. Там те убили Николас Шег и се върнали в Тронхайм. Крал Хокон стигнал преди Коледа в родината си, а Сигюрд се отбил за известно време в дома си в Рьор. Грегориюс бил измолил пощада за него от Инге, както и правото да задържи всичките си имоти. Грегориюс и Сигюрд били близки роднини.

Крал Хокон останал в Леговището на Коледа. Една вечер по време на празниците войниците от дружината му се сбили в столовата. Седем от тях били убити, а мнозина — ранени. След осмия ден от Коледните празници някои от хората на Хокон заминали за вътрешността на Елда. Това били Алв Роде — синът на Отар Биртинг, и още към осемдесет мъже. Те пристигнали през нощта, когато хората вече били пияни, и запалили къщите. Мъжете изскочили навън, за да се спасят. Там загинали Берлют, синът на Ивар, неговият брат Огмюнд и още мнозина. Вътре имало към трийсет души.

През зимата в Леговището починал Андрес Симонсон — приемният брат на крал Хокон. Всички много скърбели за него. Арлинг Скаке и останалите хора на крал Инге започнали да мислят за заминаване към северните части на страната още през същата зима, за да заловят Хокон. Нищо не се получило от техните намерения. Грегориюс изпратил вест от Кунгхеле, че ако бил на мястото на Арлинг, не би седял така спокойно, докато Хокон избива приятелите на крал Инге и дружинниците му в Тронхайм.

12. През есента крал Инге и Грегориюс тръгнали към Берген. А веднага щом Хокон и Сигюрд узнали, че Инге е заминал от Викен, също повели хората си към Берген. Когато крал Инге пристигнал с дружината си, избухнала вражда между Халдур Бринюлвсон и Бьорн Николасон. Един воин от охраната на Бьорн попитал друг от охраната на Халдур при срещата им на пристана защо е толкова блед. Другият отвърнал, че му били пуснали кръв. „Аз нямаше да пребледнея като тебе от едно пускане на кръв“ — казал първият. Тогава човекът на Халдур заявил: „Но сигурно би се държал по-недостойно.“ Нямало повод за караница, но думата дума отваря и накрая се хванали за оръжието.

Разказали на Халдур Бринюлвсон, че хората му са ранени долу на пристана. Халдур пиел в едно близко имение. Като чул новината, той веднага отишъл на мястото, но всички от охраната на Бьорн били вече там. Халдур смятал, че не са били прави в спора и че напразно са се сбили. Но неговите хора започнали да дразнят войниците на Бьорн и те ги набили. Тогава предали на Бьорн Бюк, че викенците са набили момчетата му на пристана. Бьорн и приближените му грабнали оръжието си и също изтичали. Искали да отмъстят за другарите си. Последвала размяна на много удари.

Грегориюс разбрал, че сродникът му Халдур се нуждае от помощ и че охраната му е била пребита на улицата. Той и хората му си сложили ризниците и се спуснали към мястото. И на Арлинг Скаке разказали, че неговият племенник Бьорн се бие с Халдур и Грегориюс на пристана и че има нужда от помощта му. Арлинг повел голяма дружина и я помолил да помогне на другарите си: „Ще бъде срам за нас един викенец да ни победи тук, където навсякъде имаме роднини. Този срам ще ни се лепне завинаги на челата.“ На пристана тогава загинали четиринайсет мъже. Деветима били убити на място, а петима починали по-късно от раните си. Мнозина били ранени.

И до крал Инге стигнала вестта за свиването между Грегориюс и Арлинг. Той също побързал да отиде там и да ги разтърве, но не успял да ги спре, защото мъжете и от двете страни били като побеснели. Тогава Грегориюс извикал към крал Инге да се отстрани, защото нищо не може да направи в момента. Казал, че щяло да бъде голямо нещастие, ако се случи нещо на краля, защото никой не можел да предвиди дали няма да се намери някой, който му желае злото.

Точно когато се водел най-яростният бой, кралят се отдалечил. Накрая Грегориюс и хората му отишли в църквата „Свети Николас“, а Арлинг и войниците му тръгнали след тях. Непрекъснато си подвиквали един на друг. И тогава крал Инге пак се приближил с намерението да ги помири. И двете страни пожелали той да им бъде съдник. В този момент дошла вестта, че Хокон е във Викен, и крал Инге и Грегориюс тръгнали начаса с много кораби. Когато пристигнали във Викен, Хокон и дружината му били вече далече и битка нямало. Крал Инге отишъл в Осло, а Грегориюс останал в Кунгхеле.

13. Скоро след това Грегориюс научил, че Хокон и войниците му са в Саюрбьо край Марките. Той отишъл там през нощта. Предположили, че Хокон и Сигюрд са отседнали в най-голямото имение и го запалили. Но двамата били в най-малкото. Щом видели огъня, те изтичали навън да помогнат на другарите си. Там загинал Мюнон — синът на Оле Юскьойнд, който бил и брат на бащата на Хокон, крал Сигюрд. Когато понечил да помогне на хората, които живи горели вътре, Грегориюс го убил. Хората от горящата къща успели да излязат, но мнозина от тях били избити. Осбьорн Ялда, който бил голям викинг, успял да се измъкне от имението, но го ранили. По пътя срещнал един селянин. Осбьорн го помолил да го пусне, като обещал да му плати. Селянинът отвърнал, че ще направи това, за което винаги е мечтал, защото често бил заплашван от Осбьорн. Нанесъл му смъртоносен удар. Хокон и Сигюрд оцелели, но много от войниците им били избити. Грегориюс тръгнал към Кунгхеле. Скоро след това Хокон и Сигюрд отишли в стопанството на Халдур Бринюлвсон във Веталандия и опожарили постройките му. Халдур изтичал навън, но в същия миг бил съсечен. Там били избити около двайсет човека. Сигрид, жената на Хокон, била сестра на Грегориюс. Тя била принудена да бяга към гората само по нощната си роба. В стопанството заловили Омюнде — сина на Гирд Омюндесон, Гирид Дагсдотер, както и племенника на Грегориюс, когото отвели със себе си. Той бил петгодишен.

14. Когато Грегориюс научил за случилото се, бил извън себе си от гняв и поискал да узнае подробностите. В последните дни на Коледните празници той тръгнал от Кунгхеле с голяма войска. На тринайсетия ден от Коледа пристигнали във Фос и останали да пренощуват там. На Богоявление[4] в църквата пели меса и след това специално за Грегориюс чели Евангелието. Бил ден петък. Когато Грегориюс и хората му видели войската на Хокон, разбрали, че воините на Хокон са по-малко на брой от техните. Там, където се срещнали, ги разделяла само реката Бевя. Ледът по водите й не бил здрав, защото под него минавал морският прилив. Хората на Хокон изкопали дупки и ги замаскирали със сняг, за да не се виждат.

Грегориюс стигнал до реката и казал на хората си, че ледът му изглежда слаб и че е по-добре да минат през моста малко по-нагоре. Селската дружина отвърнала, че не могат да разберат защо той се страхува да мине по леда и да застане срещу Хокон, като онзи имал толкова малко хора. Според тях ледът бил достатъчно здрав, а и имали късмет. Грегориюс отвърнал, че не му се е случвало да го упрекват, че е страхлив, и ги предупредил никога повече да не го правят. След това ги подканил да го последват и им казал да не остават на брега, когато той стъпи на леда. „Ваше е решението да тръгнем по лошия лед — казал той, — самият аз нямам желание за това. Но няма да слушам упреците ви.“ И наредил Грегориюс да вдигнат най-отпред знамето му.

Стъпил на леда и веднага щом забелязали, че ледът е слаб, повечето се върнали на брега. Грегориюс пропаднал, но не много дълбоко, предупреждавайки останалите около него да внимават. С него останали двайсетина души. Другите се върнали обратно. Един от войниците на Хокон изпратил стрелата си срещу Грегориюс и тя се забила в гърлото му. Грегориюс загинал, а след него и всичките двайсет воини намерили смъртта си. На това място свършили дните му. Казват, че Грегориюс бил най-великият хьовдинг сред всички феодали в Норвегия по онова време. След смъртта на крал Йойстайн Старши той се отнасял най-добре към нас, исландците[5]. Отнесли тялото на Грегориюс в Ховюнд и го положили край женския манастир. По това време абатиса на манастира била сестрата на Грегориюс, Баюгайд.

15. Двама управители на имения заминали за Осло, за да разкажат на крал Инге какао се е случило. Когато пристигнали, поискали начаса да говорят с краля. Той ги попитал с какви новини идват: „Грегориюс Дагсон загина“ — отговорили те. „Как се стигна дотам?“ — попитал кралят. Те му разказали, а кралят продължил: „Властта попадна в ръцете на не когото трябва.“ Казват, че после заплакал като дете, а когато се поуспокоил, казал: „Веднага щом разбрах, че Халдур е убит, поисках да замина при Грегориюс, защото знаех, че няма да се сдържи да не отмъсти. Но хората ми смятаха, че няма нищо по-важно от пиршеството и то не трябва да се прекъсва. Сигурен съм, че ако бях там или всичко щеше да бъде по-добре обмислено, или двамата с Грегориюс щяхме да дойдем на пиршеството и нямаше да се стигне дотам. Но ето, че загубих човека, който за мен беше най-добрият и който направи най-много, за да задържа това кралство. Никога не съм мислил, че ще се разделим. Сега ще обещая само, че ще тръгна срещу Хокон. Не може да бъде отмъстено за такъв мъж като Грегориюс, ако Хокон не плати с живота си за него.“

Някой подхвърлил, че няма защо да търсят дълго Хокон, защото самият той имал намерение да дойде при тях. Кристин, дъщерята на крал Сигюрд, която била племенница на крал Инге, по това време се намирала в Осло. Инге разбрал, че тя се готви да замине от града, защото смята, че е опасно да остава там, а и за Всички жени било неразумно да бъдат в града. Но кралят я помолил да не заминава: „Ако победим, в което вярвам, ти ще бъдеш добре защитена, а ако загина, сигурно няма да разрешат на приятелите ми да се погрижат за тялото ми. Тогава ти ще се заемеш с това. И по този начин ще ми се отплатиш за добрините, които съм ти сторил.“

16. По време на Вечерната литургия[6] съобщили на крал Инге, че Хокон е пред града. Кралят наредил да се събере войската. Четирийсет хиляди души се отзовали. Инге наредил бойните редици да бъдат дълги и с плътност не повече от пет човека. Хората помолили краля да не участва в битката. Голям бил рискът да му се случи нещо. „Нека твоят брат Орм да предвожда войската ни.“ Кралят отвърнал: „Мисля, че ако Грегориюс беше жив и трябваше да отмъщава за мен, нямаше да се крие, а щеше да се спусне пръв в битката. Може и да не съм толкова пъргав заради крехкото си здраве, но няма да покажа по-слаба воля от неговата и няма да остана встрани от боя.“

Разказват, че Гюнил, която била омъжена за Симон и била приемна майка на Хокон, накарала някаква магьосница да направи магия Хокон да победи. Жената казала, че той трябва да се сражава с Инге само през нощта и никога през деня — само тогава щял да спечели. Името на магьосницата било Турдис Шегя. Не знам дали това, което говорят хората, е истина. И така Симон Скалп отишъл в града и си легнал да спи. Събудил го боен вик. Когато слънцето се издигнало високо, съгледвачите на Инге се върнали и му разказали, че Хокон и войската му се приближават по леда, който покривал водата чак до Хуведьой[7].

17. Крал Инге също повел войската си по леда и подредил бойните редици край града. Симон Скалп останал във фланга, който стигал до Траалаборг. А във фланга до Нонесетер се наредили Гюдрьод — кралят на Сюдерьой, който бил син на Улав Клининг, и Йон — синът на Свайн, който пък бил син на Бергтур Бюк. Когато Хокон извел войската си срещу тази на крал Инге, боен вик се раздал над главите и на двете войски. Гюдрьод и Йон помахали към воините на Хокон, за да им покажат къде са. Хокон тръгнал към тях, а Гюдрьод веднага изтеглил частта си. Тя наброявала към хиляда и петстотин души. А Йон с голяма дружина се спуснал към Хокон и се присъединил към него. Всичко това било предадено на крал Инге, а той отвърнал: „Приятелите ми са много различни един от друг. Грегориюс през целия си живот не би направил такова нещо.“

Тогава войниците помолили краля си да възседне своя кон и да препусне към Ромерике. „Оттам веднага ще успееш да събереш подкрепление.“ — „Не ми се иска да правя това — казал кралят. — Често съм чувал хората да казват, че брат ми Йойстайн се е разделил с късмета си, когато отстъпил за първи път. И това е истина. А той беше добре подготвен — така, както се полага на един крал. Мога да разбера защо малцина биха тръгнали след мен с това мое лошо здраве. Това, което привличаше хората към него бе, че той се различаваше от мен по решителност, здраве и сила. Аз едва бях започнал втората си година, когато ме провъзгласиха за крал на Норвегия, а ето че сега съм двадесет и пет години на трона. Мисля, че през това време преживях повече трудности и несгоди, отколкото радост и удоволствия. Водих много сражения, къде с по-голяма, къде с по-малка войска. Но най-голямата ми радост винаги е била, че никога не избягах от бойното поле. Бог решава колко дълъг да бъде животът ми, никога обаче няма да избягам от битка.“

18. Когато Йон и дружината му нарушили бойния ред на крал Инге и избягали, след тях се втурнали още мнозина от близките военни части. Войската се накъсала на малки дружини. На разсъмване воините на Хокон стремително атакували[8] и връхлетели срещу знамето на крал Инге. В този бой Инге загинал. Неговият брат Орм понесъл напред знамето му. В този миг мнозина бягали към града. След гибелта на крал Инге Орм два пъти влизал в града, събирал хора и се връщал на бойното поле върху леда, за да продължи сражението. Войската на Хокон се опитала да разбие фланга на Симон Скалп. В този бой загинал Гюдбранд Скавхюгсон, който бил зет на крал Инге. Симон Скалп и Халвар Хикре застанали един срещу друг и се били, а с тях и воините им. Постепенно сражението се приближило до крепостта и в този бой загинали и двамата.

Братът на краля Орм се бил необикновено храбро, но накрая трябвало да отстъпи. През същата зима той се сгодил за Рагна — дъщерята на Николас Мосе. Преди това тя била омъжена за Йойстайн Харалдсон. Сватбата с Орм трябвало да се състои в неделята, която идвала. Орм се изтеглил и отишъл в Свитюд при брат си Магнюс[9], който бил крал на страната по онова време. Техният брат Рагнвал бил негов ярл. Те били синове на Ингерид и Хайнрек Халте[10], който бил син на Свайн, който бил син на датския крал Свайн[11].

Кралската дъщеря Кристин се погрижила за Инге и тялото му било положено в каменната стена на църквата „Свети Халвар“ на южната страна до хора. Инге властвал 25 години. В същата битка загинали много воини и от двете страни, но повече жертви дала войската на Инге. Биейки се в редиците на тази войска, загинал и Арне Фрирексон. Воините на Хокон заграбили всичко, което било приготвено за сватбата, и още много неща.

19. Така Хокон превзел цялата страна и назначил свои хора във всички области и търговски центрове. Кралят се срещал с приближените си в църквата „Свети Халвар“ и там вземали решения по управлението на кралството. Кралската дъщеря Кристин подкупила свещеника, който държал ключовете от църквата, да скрие един от нейните хора вътре, така че той да може да чуе за какво си говорят кралят и съветниците му. Когато научила какви решения вземат, тя съобщила на Арлинг Скаке в Берген, че в никакъв случай не трябва да им се доверява.

20. Както вече разказах, крал Улав изпуснал меча си „Найте“ в битката край Стиклестад, когато го ранили. Един шведски войник, който счупил меча си, го вдигнал от земята и продължил да се бие с него. Този човек напуснал битката и избягал заедно с други отстъпващи войници. Той стигнал до Свитюд и се върнал у дома си. Запазил меча до края на живота си, а след него го пазели синовете му, след тях наследниците им. Така си го предавали от човек на човек — както името на меча, така и историята му. Веднъж, много по-късно, по времето, когато Кириалакс[12] бил император на Миклагард и големи дружини от наемни войници дошли от Северните страни да служат при него, се случило следното: през едно лято императорът тръгнал на поход. Спрели в някаква местност и разположили лагера си. Северняците се редували да стоят на пост и да охраняват императора. Онези, чиято смяна свършвала, отивали да спят. Всички били въоръжени и лягали с шлемовете си на главата, покривали се с щитовете си и слагали мечовете под главата си, като с дясната ръка ги държали.

Един от постовите, които легнали да спят, се събудил на разсъмване и видял, че мечът му е изчезнал. Потърсил го и забелязал, че лежи на тревата далеч от него. Той станал от мястото си, отишъл и взел меча. Помислил си, че другарите му, които са били на пост, докато той спял, са се пошегували. Те обаче отрекли. Тази история се повторила три поредни нощи. Наемникът и всички, които били свидетели на случката, я намирали за много странна. Хората го питали какво може да означава това. Войникът им разказал, че мечът се нарича „Найте“ и негов първи притежател бил Улав Светия, който го бил носил при Стиклестад. Момчето разказало и по-нататъшната история на меча. Император Кириалакс научил всичко това и изпратил да доведат човека, чийто бил мечът. После дал на норвежеца злато, тежащо три пъти повече от самия меч, наредил да отнесат меча в църквата на Улав в Норвегия и да го поставят в олтара. Айндриде Младши[13] се намирал в Миклагард по това време и когато се върнал в Норвегия, донесъл тази история, за истинността на която свидетелства Айнар Скюласон в епоса за крал Улав Светия; там той разказва историята в стихове.

21. Това се случило в Гърция по времето на император Кириалакс. Императорът заминал на война в Блокюманаландия[14]. Когато стигнал до равнините на Петсина[15], срещнали един езически крал с непобедимата му войска от конници и големи закрити талиги с амбразури. Те си намерили място за пренощуване и разположили талигите си плътно една до друга около лагера. Пред тях изкопали голям ров. Получила се точно толкова сигурна защитна стена, колкото е и крепостната. Гърците строили бойните си редици срещу тях. Двете войски препуснали една срещу друга и започнали сражение. Лошо тръгнали нещата за гърците. Те трябвало да отстъпят и понесли големи загуби. Езичниците победили.

Тогава императорът изпратил срещу тях дружините на франките и фламандците. Отново се сражавали и отново, както първия път, победили езичниците. Мнозина били избити, а всички, които оцелели, отстъпили. Гръцкият император се разгневил на войниците си, а те му отвърнали, че трябвало да изпрати напред наемниците си от север, които наричали винени мехове. Кралят казал, че не иска да изгуби най-добрите си воини, изпращайки тази малка дружина срещу толкова голяма войска. Тогава Туре Хелсинг, който предвождал северните наемници по това време, отвърнал на думите на императора така: „Дори и горящ огън да ни се изпречи на пътя, аз и моите другари веднага бихме се хвърлили в него заради Вас, кралю.“ Императорът казал: „Моли тогава Улав, вашия свят крал, за помощ и победа!“ Северняците наброявали двеста и петдесет човека. Те сплели ръцете си и се заклели, че ако победят, на собствени разноски и с помощта на уважавани хора ще издигнат в Миклагард църква и ще я посветят на светия крал Улав.

След това се спуснали през равнините. Когато езичниците видели това, веднага предали на краля си, че към тях приближава още една дружина от войската на гръцкия император. „Това са само шепа хора“ — казали те. Владетелят им отвърнал: „Но кой е този мъж, който препуска на белия кон пред дружината?“ „Не можем да го видим“ — отговорили му. Разликата в числеността на двете войски била такава, че не по-малко от шейсет езичника трябвало да се бият срещу един християнин. Въпреки това северняците се спуснали стремглаво напред в бой. Щом двете страни се срещнали, страх обзел езичниците и те начаса отстъпили. Наемниците продължили след тях и за кратко време избили мнозина. Когато гърците и франките, които преди това били отстъпили пред напора на езичниците, видели това, се спуснали и се присъединили към северняците в преследването на отстъпващите. Езичниците влезли в талигите си. Много хора загинали. Кралят на езичниците бил пленен от северняците, които го отвели със себе си. Така християните превзели крепостта от талиги на езичниците и техния лагер.

Бележки

[1] През лятото на 1158 г.

[2] Първият ден на Великден през 1159 г. бил 12 април.

[3] Сюнмьоре и Нурмьоре — Южно и Северно Мьоре.

[4] 7 януари 1161 г.

[5] Снуре Стюрлюсон по произход е исландец.

[6] 3 февруари 1161 г.

[7] Хуведьой — Главният остров.

[8] Атаката се е провела на 4 февруари 1161 г.

[9] Магнюс Хайнрексон — крал на Швеция (1160–1161 г.).

[10] Хайнрек Свайнсон Халте — бивш съпруг на Ингерид (преди тя да се омъжи за Харалд Гиле).

[11] Датският крал Свайн — Свайн Естридсон (Юлвсон).

[12] Кириалакс — вероятно става дума за император Алексий I Комнин (1081–1118 г.).

[13] Айндриде Младши дошъл в Миклагард през 1150 г. — т.е. години, след като Алексий I бил мъртъв.

[14] Блокюманаландия — Румъния.

[15] Равнините на Петсина — за основа на този разказ вероятно е послужила една битка между гърците и печенегите в земите на България през 1122 г. Печенегите са тюркско племе, населявало земите на Южна Русия и Румъния. В тази битка наемниците от Севера имали главната заслуга за победата на гърците над печенегите.

Край