Метаданни
Данни
- Серия
- Земният кръг (13)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Magnussønnenes saga, 1230 (Обществено достояние)
- Превод от норвежки
- Румяна Сиромахова, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Новела
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Снуре Стюрлюсон. Саги за кралете на Севера 2
Норвежка. Първо издание
Военно издателство, София, 2003
Редактор: Мария Дерменджиева
Технически редактор: Димитър Матеев
Коректор: Валентина Меродийска
ISBN: 954-509-247-5
Snorres kongesagaer
© Gyldendal Norsk Forlag A/S 1979
© Румяна Колева Сиромахова — превод от норвежки език, 2003
© Халфдан Егедиюс, Кристиан Крог, Герхард Мюнте, Айлиф Петерсен, Ерик Вереншьолд, Вилелм Ветлесен — художници на илюстрациите
Формат 70×100/16
Печатни коли 25,50
Печат „Военно издателство“ ЕООД
История
- — Добавяне
След смъртта на крал Магнюс Берфьот кралство Норвегия преминало в ръцете на синовете му Йойстайн, Сигюрд и Улав. Йойстайн получил северната част на страната, а Сигюрд — южната. По това време крал Улав бил четири-пет годишен и третата част, която се падала на него, управлявали двамата му братя заедно. Сигюрд бил на тринайсет или четиринайсет години, когато бил провъзгласен за крал, а Йойстайн бил с една година по-голям. Крал Сигюрд оставил дъщерята на ирландския крал да си замине в родината. Когато синовете на Магнюс били провъзгласени за крале, воините, които били заминали извън страната със Скуфте Огмюндсон, се завърнали — някои от Юшалахайм, други от Миклагард. Славата им се разнесла по всички краища и имали какво да разказват. Заради техните разкази мнозина в Норвегия поискали да предприемат подобни походи. Вече разказахме, че норвежците, които служили при гръцкия император в Миклагард, били спечелили куп пари. Мъже, които искали да заминат на поход, помолили кралете един от тях — Йойстайн или Сигюрд, да ги предвожда. Кралете се съгласили и сами помогнали в подготовката на похода. Много норвежци, феодали и властни земевладелци смятали да участват в похода. Когато всичко било готово, решили да замине Сигюрд, а Йойстайн да остане, за да управлява страната от името на двамата.
2. Една година след гибелта на Магнюс Берфьот от Оркньой пристигнал Хокон, синът на ярл Пол. Кралете му дали ярлство и власт на Оркньой, такива, каквито са имали и ярлите преди него — баща му Пол и Арленд, братът на неговия баща. Хокон си заминал обратно за островите.
3. Четири години след смъртта на крал Магнюс[1] крал Сигюрд тръгнал с войската си от Норвегия. Той разполагал с шейсет кораба. Турарин Стютфел разказва:
Разказаха много
умните хора,
които заедно дойдоха
с доверие при краля,
че шейсет кораба военни,
прекрасно построени,
по волята на Бога
тръгваха на поход.
Крал Сигюрд отплавал през есента за Англия. По това време крал на Англия бил Хенрик[2], синът на Вилялм Бастард. Крал Сигюрд останал там през зимата. Айнар Скюласон разказва:
На запад с голямата войска
кралят се отправи непоколебимо.
И корабът по морската вълна към Англия понесе властелина.
Там остави войнолюбивият крал
през зимата щевените да починат.
От военен кораб не би могъл да слезе
по-добър вожд от този.
4. Напролет крал Сигюрд отплавал с войската си към Валандия и през есента стигнал до Галицеландия[3]. Там презимувал. Айнар Скюласон разказва:
Кралят народен, който управлява
кралство най-лично на земята,
спря в Якобсландия[4]
да презимува.
Чух: кралят на войската наказал
за предателство ярла нагъл.
Кръв разяреният крал
на птицата на войската[5] да пие дал.
Нещата се наредили така, че ярлът, който управлявал страната, се договорил с крал Сигюрд, че ще позволи на краля да купува храна през цялата зима. Не могъл обаче да спази уговорката, тъй като по Коледа храната започнала да привършва. Земята била неплодородна и трудно се осигурявала прехраната в нея. Сигюрд отишъл с войската си в замъка на ярла, но ярлът успял да се измъкне. Кралят си набавил много храна оттам, взел голяма плячка и се върнал на корабите си. После се приготвил да отплава и тръгнал към Испания[6]. Докато плавал край бреговете й, срещу него излезли някакви викинги, които били тръгнали на грабителски поход с флота от галери. Крал Сигюрд започнал сражение с тях. Това била неговата първа битка с езичници. Той завзел осем от галерите им. Халдур Сквалдре разказва:
Страшни викинги заплаваха
срещу могъщия крал.
Но в битката владетелят изпрати
към ада мнозина от тях.
Войската успя да превземе
светкавично осем галери.
Могилата от мъртви бе голяма.
Спечели обятията на войската кралят.
След това Сигюрд се отправил към замък, наречен Синтра[7], където водил второто си сражение. Замъкът се намирал в Испания и край него живеели езичници, които плячкосвали християнските поселения. Сигюрд превзел крепостта и избил всички, защото не се съгласили да станат християни. Сдобил се и с голяма плячка. Халдур Сквалдре разказва:
Сега ще разкажа за подвига на краля,
който той в Испания извърши.
Крепостта Синтра дръзко
щурмува кралят сръчен.
Тук от жестокия владетел
отнесоха бойците рани,
защото не приеха
от него правата вяра.
5. След това крал Свайн повел войската си към Лисабон. Това бил голям град в Испания, който бил наполовина християнски, наполовина — езически. Там минавала границата между християнска Испания и езическа Испания. Всички селища на запад[8] от него били езически. Крал Сигюрд водил третото си сражение с езичниците и победил, като взел и голяма плячка. Халдур Сквалдре разказва:
Трета победа спечели,
наследнико щастлив на краля,
и към суша се понесе
при град Лисабон.
След това крал Сигюрд тръгнал на запад към езическа Испания и спрял до една крепост на име Алкасе[9]. Водил четвъртото си сражение с воините езичници. Сигюрд завзел крепостта, разрушил я и избил много хора. Несметни богатства натрупал той оттам. Халдур Сквалдре разказва:
Край Алкасе поиска —
и аз чух, —
военачалнико, за четвърти път
да влезеш в битка страшна.
И още:
Чух, че скръб обзела
жените езичници във крепостта,
когато мъжете трябвало да бягат
от атакуващата вражеска войска.
6. Крал Сигюрд продължил похода си и отплавал към Нурвасюнд. В протока срещнал голяма викингска флотилия и влязъл в бой с нея. Това била петото сражение на краля. Сигюрд победил, а Халдур Сквалдре разказва за това:
Ти дръзна в кръв да потопиш
оръжието си край Нурвасюнд.
Бог помощ изпрати: посочи на враните
пресните рани.
След това сражение крал Сигюрд тръгнал на юг покрай бреговете на Серкландия[10] и стигнал до остров, когото по-късно нарекли Форминтера[11]. Голяма дружина сини хора[12] езичници се настанили в една пещера и запречили входа й с голяма канара. Крал Сигюрд акостирал на острова и се насочил към пещерата. Пред нея склонът бил стръмен като каменна стена. Езичниците се защитавали и не се страхували от врага, защото можели да хвърлят камъни и оръжия надолу към северняците. Но норвежците не искали да отстъпят. По едно време езичниците грабнали скъпи материи и други ценни вещи, отнесли ги при входа на пещерата и подмамили с тях норвежците. Насърчавали ги да приближат и ги дразнели с подигравки.
Тогава крал Сигюрд намерил решение. Наредил да вземат две лодки от кораба, от тези, които те наричали барки. Поискал да ги завържат с дебели въжета под киловете и около щевените. Изтеглили ги по склона близо до отвора на пещерата и ги закрепили. В лодките влезли толкова войници, колкото можели да се поберат, и по тънки въжета се спуснали близо до пещерата. Започнали да стрелят и да хвърлят камъни, така че езичниците се отдръпнали от каменната стена. Тогава крал Сигюрд и останалите воини се изкачили по склона, разрушили канарата пред входа на пещерата и влезли в нея. Езичниците се скрили зад каменна стена в средата на пещерата. Кралят наредил да внесат едри съчки и да направят голяма клада при входа на пещерата. Запалили я и когато огънят и димът достигнали до езичниците, някои от тях се простили с живота, а други излезли срещу оръжията на норвежците. Накрая всички те били избити или изгорени. От това място норвежците взели най-голямата си плячка от всички сражения в този поход. Халдур Сквалдре разказва:
Жадни за война, разрушителите на мира
скоро Форминтера
забелязаха пред своя щевен.
Там войска от сини хора,
преди да бъде умъртвена,
от меч и огън трябваше да бъде поразена.
И също:
Кралю на войската, ти нареди
барките от планината да се спуснат.
Това, което, вожде, ти
със серкландците направи,
нашир и длъж успя да се разчуе.
Нагоре
по склона стръмен
изкатери се, войнико,
към пещерата, пълна с хора,
с дружината си се промъкна.
Турарин Стютфел продължава:
Опитният в битката крал
момчетата помоли
да издърпат нагоре
по склона двете лодки.
С въжета
те бяха спуснати от планината,
пълни с воини,
пред отвора на пещерата.
7. След това крал Сигюрд продължил пътя си към остров, наречен Ивиса[13]. Там водил сражение и спечелил победа. Това била седмата битка. Халдур Сквалдре казва:
Кралят, със слава увенчан,
с войската си на Ивиса пристигна.
Великият крал
имаше много още да се бие.
После крал Сигюрд стигнал до остров, който се казвал Манорк[14]. Там се бил в осмото си сражение срещу езичниците и победил. Халдур Сквалдре разказва:
Осма битка след това
на тучния Манорк се поведе.
Прекрасна, кралската войска
стрелите си обагри във червено.
8. През пролетта крал Сигюрд отишъл на Сикильой и останал дълго там. Херцог Родгайр[15] управлявал тези земи. Той посрещнал любезно краля и го поканил да му гостува. Сигюрд приел поканата и завел голяма свита. Приели ги сърдечно и всеки ден от пиршеството херцог Родгайр лично се грижел за масата на крал Сигюрд. Когато минал седмият ден от пира, кралят хванал херцога за ръка, отвел го до своето място и му дал титлата и правата да бъде крал на Сикильой. До този момент само ярли били управлявали това място.
9. Кралят на Сикильой Родгайр бил много властен владетел. Той превзел Пул[16] и още много големи острови в морето на Гърция. Нарекли го Родгайр Могъщия. Неговият син се казвал Вилялм и също бил крал на Сикильой. Той дълго време воювал с императора на Миклагард. Крал Вилялм имал три дъщери и нито един син. Едната омъжил за император Хенрик[17], син на император Фредрик[18]. Техен син бил Фредрик[19], който сега[20] е император на Рим. Другата дъщеря на крал Вилялм била омъжена за херцога на Кипр[21], а третата била жена на предводителя на флотата Маргрит. Император Хенрик убил последните двама. Дъщерята на краля на Сикильой Родгайр се омъжила за Манюле[22], император на Миклагард. Техен син бил император Кириалакс[23].
10. През лятото крал Сигюрд отплавал от морето на Гърция към Юшалаландия. Насочил се към Юшалаборг и се срещнал с крал Балдвине[24], който го приел с радост и препуснал заедно с него към река Йордан, а оттам обратно към Юшалаборг. Айнар Скюласон разказва:
В гръцкото море
вождът нареди
да се гмурне корабът, изстуден
от морските води.
Не е дреболия това, което скалдът възпява
за големия поход на краля,
който накрая кораба закотви до брега
на голямата, обширна Акерсборг[25].
Цялата войска заедно със краля
поздрави зората с радост.
Ще кажа, че кралят —
в битките късмет извадил —
пристигна в град Юшал.
Под необятното небе едва ли
има по-брулен от ветровете крал.
В чистите вълни на река Йордан
потопи се милостивият крал.
Всички, които разбраха това,
постъпката високо оцениха.
Крал Сигюрд останал дълго в Юшалаландия — до края на есента и началото на зимата.
11. Крал Балдвине дал пищно пиршество в чест на крал Сигюрд и свитата му. Той подарил на Сигюрд много светини и треска от Светия кръст. Крал Балдвине и патриархът се заклели, че това действително е част от Светия кръст, на който Господ Бог бил прикован. Тази светиня била подарена на крал Сигюрд с условието, че той и още дванайсет мъже ще се закълнат, че ще разпространяват християнството, използвайки цялата си власт. Крал Сигюрд трябвало да създаде архиепископство в страната си, а парчето от кръста трябвало да бъде положено на мястото, където почива крал Улав. Кралят трябвало още да въведе десятъка и сам да плаща такъв.
След всичко това крал Сигюрд отишъл при корабите си в Акерсборг. Крал Балдвине също приготвил корабите си, за да замине за Сирландия[26] в град, наречен Саат[27]. Тамошната крепост била езическа. Крал Сигюрд го придружил на този поход. След като известно време държали крепостта под обсада, кралете превзели града, а войниците им грабнали цялата плячка, която намерили. Крал Сигюрд отстъпил на крал Балдвине крепостта. Халдур Сквалдре разказва:
Езическият град превзе със сила ти,
но го подари,
боецо щедър!
Винаги слава в битките печелиш.
Айнар Скюласон също говори за това:
Кралят на долината превзе Сидон,
момчетата добре това си спомнят.
Те здраво стиснаха ласата
и заплющяха с тях във боя.
Воинът разруши крепостта,
издигната на неговия път.
Мечовете се обагриха в червено.
Победа радостна владетелят спечели.
След това Сигюрд се качил на корабите си и се наканил да отплава от Юшалаландия. Отправил се на север към остров Кипър и поостанал там. След това заминал за Гърция и оставил корабите си на рейд край Енгелснес[28]. Там се задържали половин месец. Всеки ден имало попътен вятър в северна посока, но Сигюрд чакал вятърът да задуха странично в платната му, защото искал те да се опънат далеч зад кораба, за да се вижда тяхната красота.
12. Когато крал Сигюрд стигнал до Миклагард, плавал близо до брега. Навсякъде по сушата имало градове, замъци и села. Хората от брега гледали прекрасните платна, които плавали плътно едно до друго и изглеждали като ограда. Всички излезли навън, за да видят преминаването на корабите на крал Сигюрд. Император Кирялакс[29] също научил за похода му и наредил да отворят градската порта на Миклагард, която носела името Гюлварта[30]. През нея влизал императорът, когато се връщал с голяма победа в Миклагард. Императорът наредил да постелят скъпа материя по всички улици в града от Гюлварта до Лактярнер[31]. Там била най-представителната зала на императора. Крал Сигюрд казал на хората си да яздят гордо из града и да не показват учудването си от новите неща, които ще видят. Те го послушали. С достойнство и великолепие яздили крал Сигюрд и цялата му дружина към Миклагард, а оттам — към представителната императорска зала, където всичко било приготвено за тях. Крал Сигюрд останал известно време.
Тогава император Кирялакс изпратил хора при него да го попитал дали ще приеме шест корабни паунда злато от императора или желае да приготвят играта, която обикновено се играе в Падрайм[32]. Крал Сигюрд избрал играта, а пратениците на императора му обяснили, че тя не струва на императора по-малко от златото, което му било предложено. И така императорът наредил да подготвят играта и нещата протекли, както обикновено. Във всички игри провървяло на краля. Императрицата притежавала половината от играта и нейните хора се състезавали с хората на краля. Гърците казвали, че когато кралят спечели повече игри от кралицата, тогава той ще се върне с победи от всички свои походи.
13. След това крал Сигюрд се наканил да отпътува за родината си. Той дал на императора своите кораби. Имало златни глави по всички тях. Тези глави императорът поставил в църквата „Свети Петър“. Кирялакс дал на Сигюрд много коне и водачи, които да го преведат по пътищата на страната му. Крал Сигюрд заминал от Миклагард, а мнозина негови воини останали да служат в гръцката войска. Крал Сигюрд минал първо през Булгараландия[33], а оттам към унгарското кралство Панония[34], Свова[35] и Бяраландия[36]. Срещнал се с императора на Рим Лосариюс[37], който го посрещнал сърдечно, дал му водачи по пътищата на страната си и разрешил на него и хората му да купуват всичко, което им трябва. Когато крал Сигюрд стигнал до Шлесвиг в Дания, ярл Айлив дал голямо пиршество в негова чест. Това се случило по средата на лятото. В Хайдаби Сигюрд се срещнал с датския крал Николас[38], който го посрещнал любезно и го придружил до Иландия, където му дал един напълно оборудван кораб, за да си замине Сигюрд за Норвегия. В родината му го посрещнали с радост. Казват, че никой норвежец не е тръгвал на по-голям и по-славен поход от неговия. Сигюрд бил на двайсет години, когато се завърнал в Норвегия. Неговият поход продължил три години. Брат му Улав бил навършил дванайсет години, когато Сигюрд се завърнал.
14. Крал Йойстайн направил много полезни неща за Норвегия, докато крал Сигюрд бил извън страната. Йойстайн основал Мюнкелив в Берген. Наредил да построят църквата „Свети Микаел“, която била прекрасна каменна сграда. Построили и „Църквата на Апостолите“ — цялата от дърво — в кралската резиденция. В същата резиденция изградили и голяма зала в друга красива дървена сграда, най-красивата, строена някога в Норвегия. По нареждане на Йойстайн построили също църква в Агденес. Край нея направили пристан, защото такъв липсвал. Изградили църквата „Свети Николас“ в кралската резиденция в Нидарос, която украсили с изящни резби и внимателно изработени сглобки на дървесните трупи. Построили и още една църква — тази във Воган, Хологаландия.
15. Крал Йойстайн поканил най-умните и влиятелни мъже в Йемтландия и приемал всеки, който имал желание да го посети, с отворени обятия. При раздялата си с тях той им давал големи приятелски дарове. Така кралят привързал към себе си всички, управляващи в страната хора, и спечелил искреното им приятелство. След това крал Йойстайн поговорил с тях и им казал, че йемтландците били постъпили много лошо, когато се отрекли от кралете на Норвегия и отказали да останат под тяхна власт и да им плащат данъци. В началото кралят споменал за това, че йемтландците минали на страната на Хокон Възпитаника на Адалстайн, след като дълго време били управлявани от норвежките крале. После той обяснил колко много необходими за тях неща могат да получат от Норвегия и колко по-трудно всъщност е за тях да искат каквото и да било от шведския крал. Стигнал дотам с приказките си, че йемтландците сами предложили да минат под негова власт, като заявили, че това е твърде важно за тях. Така сключили съюз с условието йемтландците да поставят цялата си страна под властта на крал Йойстайн. Първо висшите сановници на Йемтландия получили пълномощия от народа си, а след това се обединили около крал Йойстайн и му се заклели във вярност и покорство. Оттогава продължава тази спогодба. Крал Йойстайн превзел Йемтландия не със сила, а с разум. Никой от неговите предци не бил правил това.
16. Крал Йойстайн бил много красив. Той имал големи сини очи и руса къдрава коса. Бил среден на ръст, умен и имал дълбоки познания за всичко, спазвал законите и знаел поучителни истории за разни хора; той бил разсъдлив и сладкодумен, приветлив и любезен. Всички го обичали. Той бил женен за Ингебьорг, дъщерята на Гюторм Стайгар-Туресон. Те имали дъщеря на име Мария, която по-късно се омъжила за Гюдбранд Скавхюгсон.
17. Крал Сигюрд бил едър мъж и имал кестенява коса. Бил мъжествен, но не и красив, добре развит и бързо отговарял, когато е необходимо. В повечето случаи Сигюрд бил въздържан и недружелюбен. Обаче държал на приятелите си и можело да му се има доверие. Той не обичал да говори, държал на вида си и бил спретнат. Искал на всяка цена да управлява, бил строг в наказанията и зачитал законите, бил щедър, властен и представителен.
Крал Улав бил висок, слаб и красив. Имал весело и открито за всички сърце. Докато тримата братя били крале на Норвегия, те премахнали много от данъците, които датчаните преди тях били наложили на народа, когато Свайн Алфивюсон управлявал Норвегия. Ето защо хората ги обичали толкова много — и простолюдието, и знатните.
18. Крал Улав се разболял от болест, която довела до смъртта му. Погребали го в църквата „Исус Христос“ в Нидарос и всички скърбели за него. Йойстайн и Сигюрд продължили да управляват страната. Тримата били крале дванайсет години — пет години след завръщането на крал Сигюрд от похода и седем години преди това. Крал Улав починал седемнайсетгодишен. Това се случило на 22 декември[39]. Крал Йойстайн бил от една година в източната част на страната, а Сигюрд — на север. Йойстайн останал до късна зима в Сарпсборг.
19. В Дал имало властен земевладелец на име Улав. Той бил богат човек и живеел в Стуре Дал в Омурд[40]. Имал две деца. Синът му се казвал Хокон Фаюк, а дъщеря му Бургил. Тя била много красива, умна и всестранно развита. Улав, жена му и децата му останали до късна зима в Борг. Бургил разговаряла често с краля и хората говорели какво ли не за тяхното приятелство. През лятото крал Йойстайн заминал на север, а Сигюрд на изток, където презимувал. Оставайки дълго време в Кунгхеле, той помогнал много на този търговски град. Там издигнал голям замък и наредил да изкопаят дълбок ров около него. Замъкът бил изграден от камък и торф. Това щяло да бъде неговото постоянно жилище. Вътре в замъка Сигюрд изградил църква.
Парчето от Светия кръст той наредил да поставят в Кунгхеле, въвел десятъка и изпълнил по-голямата част от обещаното. Когато поставил парчето от кръста на изток, той предположил, че така ще пази страната си, но се оказало, че това донесло голямо нещастие — по-късно езичниците лесно нахлували в Норвегия.
Бургил Улавсдотер чула клюките, които се носели за нея и крал Йойстайн по повод разговорите и приятелството им. Тогава заминала за Борг, изповядала се и се пречистила. Когато крал Сигюрд научил това, за един ден преминал с кон разстоянието, което обикновено се изминавало за два дни. Той спрял при Улав в Дал и пренощувал там. После се срещнал с Бургил, взел я за наложница и я отвел със себе си. Техен син бил Магнюс. Изпратили го на север в Хологаландия, за да бъде възпитан при Видкюн Йонсон на Бяркьой. Там момчето израснало едро, красиво и силно.
20. Крал Сигюрд се оженил за Малмфрид, дъщерята на крал Харалд Валдемарсон[41] от Холмгард. Майка на крал Харалд била старата Гида, дъщеря на английския крал Харалд Гюдинесон. Майка на Малмфрид била Кристин, дъщеря на шведския крал Инге Стайншелсон[42]. Сестрата на Малмфрид, Ингеборг, била омъжена за Кнют Лавард, син на датския крал Айрик Благия[43], който пък бил син на Свайн Юлвсон. Деца на Кнют и Ингеборг били Валдемар[44], който получил кралство Дания след Свайн Айриксон[45], Маргрет, Кристин и Катрин. Маргрет се омъжила за Стиг Квитлаар, а тяхната дъщеря Кристин — за шведския крал Карл Сьорквесон[46]. Техен син бил крал Сьоркве[47].
21. Една зима крал Йойстайн и крал Сигюрд били заедно на пиршества в Опландия. Всеки от тях имал свое имение. След като пообиколили имотите си, те се уговорили да си гостуват един на друг. Първо се събрали у Йойстайн. Вечерта, когато седнали да пият, бирата не се оказала добра и хората се умълчали. Тогава крал Йойстайн казал: „Лошо е, когато хората са мълчаливи. По-добре е да са весели и оживени около масата. Хайде да се повеселим. Братко Сигюрд, всички ние смятаме, че ще е най-добре, ако си побъбрим.“ Крал Сигюрд отговорил кратко: „Говори, колкото искаш, но ми позволи да помълча и заради тебе.“
Тогава Йойстайн продължил: „Обикновено, когато се пие, всеки си избира компания. Нека и ние да направим така.“ Сигюрд не отвърнал нищо. „Виждам, че трябва аз да избирам — казал Йойстайн. — Избирам тебе, братко, за компания. Ние сме равни по ранг и имоти, а и не мога да направя никаква разлика между нас по род и възпитание.“ Тогава Сигюрд отговорил: „Не помниш ли, че те повалях, когато си исках, макар че си с една година по-голям от мене?“ А Йойстайн се засмял: „Изобщо не си спомням да си участвал в игри, в които някой би показал слабост.“ Крал Сигюрд обаче продължил: „Спомняш ли си какво стана, когато искахме да плуваме? Можех да те потопя, когато си пожелаех.“ Крал Йойстайн отвърнал: „Не плувах на по-къси разстояния от тебе, нито пък се гмурках по-лошо от тебе. Можех да вървя и на кокили, и то така, че не познавам човек, който може да се състезава с мене в това, а ти не се справяше по-добре от някой глупак.“
Крал Сигюрд казал: „Мисля, че има по-полезни игри, които повече подхождат на един владетел, като стрелбата с лък например. Но не смятам, че си успявал да опънеш тетивата на лъка, без да си помогнеш със стъпало.“ Крал Йойстайн отговорил: „Не съм толкова силен в стрелбата с лък като тебе, но разликата между нас намалява, когато стане въпрос да се стреля, карайки ски, а аз стоя по-добре върху ските от тебе. Това също се смяташе за добра физическа игра преди.“ Крал Сигюрд казал: „Мисля, че за един воин, който трябва да предвожда другите, е по-добре, когато е по-силен и по-сръчен с оръжието от останалите. Такъв човек лесно се разпознава между всички.“ Крал Йойстайн допълнил: „Не трябва да се забравя и красотата. Тогава човек също се откроява сред тълпата. Това също отива на един владетел, защото хубавите дрехи и красотата се допълват. Пък и аз познавам законите по-добре от тебе, а и думите намирам по-лесно.“
Крал Сигюрд казал: „Възможно е да си изучил законите повече от мен, защото аз бях зает с друго през това време. Няма човек, който да отрече, че ти се изразяваш добре, но мнозина твърдят, че невинаги спазваш дадената дума и това, което обещаваш, няма тежест. Говориш просто, за да кажеш нещо, а това не подхожда на един крал.“ Крал Йойстайн тогава му отвърнал: „Всичко идва от това, че когато хората ме посещават с някакъв въпрос за разрешаване, аз искам най-вече да реша въпроса така, че човекът, който го поставя, да остане доволен. Често обещавам това, за което ме молят, защото искам да си тръгнат удовлетворени от мен. Но аз познавам начина, по който ти действаш. Обещаваш само лоши неща и не съм чул някой да се оплаква, че не си спазил обещанието си.“ Крал Сигюрд се обадил на свой ред: „Хората казаха, че походът, на който заминах, е достоен за един владетел. А в това време ти си стоеше у дома като дъщерята на баща ти.“ Крал Йойстайн казал: „Настъпи ме по мазола. Нямаше да започна този разговор, ако не знаех какво ще ти отговоря на това. По-скоро може да се каже, че аз те изпратих като сестра, когато тръгваше на този поход.“ Крал Сигюрд продължил: „Сигурно си чул да се говори колко много сражения съм водил в Серкландия и че съм спечелил победи във всички тях, а после съм донесъл всякакви скъпоценности, които нямат равни на себе си в тази страна. Най-горд бях, когато се завърнах заедно с най-видните ни мъже, а все още смятам, че ти си домошар.“ Крал Йойстайн отвърнал: „Чух, че си водил някакви сражения в чужди страни, но по-полезно за страната е, че в това време изградих пет нови църкви, създадох си име в Агденес с пристана, който направих там, където преди нямаше такъв. Построих и кулата в Сенхолмсюнд[48] и залата в Берген, докато ти в Серкландия си клал сините хора, а това според мен не е донесло голяма полза за нашето кралство.“
Крал Сигюрд продължил: „На този поход стигнах чак до Йордан и преплувах реката, а на отсрещния бряг имаше храсти, в които вързах възел за тебе и казах, че ти трябва да го развържеш, братко, или да се справиш с това, което казах над този възел.“ Крал Йойстайн отвърнал: „Няма да развързвам възела, който ти си ми вързал. Освен това може би и аз съм завързал възел за теб, който ще ти бъде много по-трудно да разрешиш, когато влезеш с корабите си откъм морето в моята флотилия при завръщането си в страната.“ След тези думи и двамата замълчали. Били сърдити. Много неща се случили между тях. Станало ясно, че всеки тегли към себе си и държи на своето и всеки иска да надделее над другия. Все пак обаче мирът помежду им се задържал, докато били живи.
22. Крал Сигюрд бил на пиршество някъде из Опландия и всичко било приготвено за него. Когато кралят бил в банята и сложили платно над неговото корито, му се сторило, че при него попаднала риба и толкова много се смял, че се пречистил. Оттогава това често му се случвало. Братята на Рагнил, дъщерята на Магнюс Берфьот, я омъжили за Харалд Кешя. Той бил син на датския крал Айрик Благия. Синовете им се казвали Магнюс, Улав, Кнют и Харалд.
23. Крал Йойстайн наредил да построят в Нидарос кораб. Той бил досущ като „Ормен“, кораба, който построили за Улав Тригвасон. Имал същата драконова глава отпред, а на задната страна имал драконова опашка. И двете били позлатени. Корабът имал висок борд, но щевените изглеждали някак по-малки, отколкото трябвало да бъдат. Крал Йойстайн наредил в Нидарос да построят навеси за лодките, които били големи и приличали на някакво чудо. Те били направени от най-доброто дърво, а трупите били съвършено сглобени една за друга.
Веднъж крал Йойстайн бил на пир в Стим в Хюстад. Там се разболял от неизлечима болест, която го отвела в гроба. Починал на 29 август[49], а тялото му бил отнесено в Леговището и погребано в църквата „Исус Христос“. Казват, че над ничий труп не са скърбели толкова много хора след смъртта на крал Магнюс, сина на крал Улав Светия. Йойстайн бил крал на Норвегия в продължение на двайсет години. След неговата смърт Сигюрд останал единствен крал в страната до края на живота си.
24. Датският крал Николас, синът на Свайн Юлвсон, се оженил за Маргрет Ингесдотер, която преди това била жена на Магнюс Берфьот. Синът й от Николас се наричал Магнюс Силния. Крал Николас изпратил вест до крал Сигюрд Юшалфаре[50] и го помолил да му даде хора и да му помогне да замине на изток в Смоландия[51] в Швеция. Искал да покръстят хората там, защото онези, които живеели по тамошните земи, не спазвали правата вяра, въпреки че някои от тях били приели християнството. По това време много хора в Швеция все още били езичници, а други просто били лоши християни. Причина за това били някои от кралете, които пренебрегвали християнството и правели жертвоприношения. Такива били Блутсвайн, а след него Айрик. Крал Сигюрд обещал да пътува с тях и двамата крале се уговорили да се срещнат в Йоресюнд. Крал Сигюрд започнал да събира войска от цяла Норвегия. Събрал и триста кораба. Крал Николас пристигнал рано на мястото на срещата и чакал дълго. Датчаните започнали да негодуват и да мърморят, че норвежките сигурно няма да дойдат. Накрая разпуснали войската си и кралят и войниците си заминали. Крал Сигюрд пристигнал след тях на мястото на срещата и се ядосал, че не ги заварил там. Тогава повел войската си към Свимрарос и там свикал съвет. На него крал Сигюрд говорил за непочтителността на крал Николас и добавил, че ще нахлуе с войската си в страната му, за да си отмъсти. И така норвежките превзели някакво селище, наречено Тюматорп, което се намирало недалеч от Люнд. После тръгнали към търговския град Калмар. Плячкосвали там и в Смоландия. Принудили местното население да даде хиляда и петстотин говеда на войската и да приеме християнството. Крал Сигюрд се върнал в кралството си, натоварен с драгоценните вещи и плячката, които спечелили на този поход. Войската била наречена Калмарската войска. Било през лятото преди Великия мрак[52]. Тази войска била единствената, която Сигюрд предвождал, докато бил крал.
25. Веднъж крал Сигюрд бил в именията си. Сутринта, когато станал, бил потиснат и мълчалив. Приятелите му се притеснили, че отново го е обзело нежелание да управлява. Управителят на именията му, който бил умен и съобразителен мъж, започнал разговор с него и го попитал дали е получил важно знамение, или има нещо друго, което го притеснява. Крал Сигюрд отвърнал, че нито едно от изброените неща не го тревожи. „Причината е — обяснил той, — че мисля за един сън, който сънувах тази нощ.“ „Господарю — настоял управителят, — може би сънят е добър, разкажете ни го!“
Кралят започнал: „Сънувах, че стоя тук, в Яарен, и гледам към морето. А там нещо голямо и черно се приближава насам. Виждам, че е голямо дърво. Клоните му се извисяват нагоре, а корените му се спускат в морските дълбини. Когато дървото стигна до брега, то се пръсна на парчета и частите му се разхвърчаха надлъж и нашир по страната — както на континента, така и на островите, по рифовете и по крайбрежните ивици. Тогава ми се стори, че видях цяла Норвегия, заедно с морето, като на длан. Видях, че трески от дървото са попаднали във всеки залив. Повечето парчета бяха дребни, но имаше и по-големи.“ Управителят казал: „Вие най-правилно бихте изтълкували този сън и ние искаме да чуем какво ще ни кажете.“ Кралят отвърнал: „Мисля, че това е предупреждение: в страната ни ще пристигне човек, който ще иска да се засели тук и наследниците му ще се пръснат по всички краища на кралството и ще има голяма разлика в положението, което всеки от тях ще заеме.“
26. Халшел Хюк, синът на Юан Смьорбалте, бил феодал в Мьоре. Той заминал на запад през морето и стигнал до Сюдерьой. Там пристигнал и един мъж от Ирландия на име Гилекрист[53]. Той казал, че е син на крал Магнюс Берфьот. Придружавала го майка му, която твърдяла, че другото му име е Харалд. Халшел приел и двамата и ги отвел със себе си в Норвегия. Веднага щом пристигнали, отишъл при крал Сигюрд заедно с Харалд и майка му. Те разказали на краля за какво са дошли. Сигюрд разговарял за това със своите хьовдинги и поискал да чуе мнението на всеки от тях. Всички хьовдинги обаче го помолили той да вземе решение. Тогава крал Сигюрд наредил да доведат Харалд и му казал, че трябва да докаже чрез божие изпитание, че крал Магнюс Берфьот действително е негов баща. Сигюрд добавил, че би искал да е сигурен, че Харалд няма да има претенции за кралството, докато крал Сигюрд или синът му са живи. Споразумели се за това и скрепили уговорката с клетви.
Крал Сигюрд заявил, че Харалд трябва да стъпи върху нагорещено желязо, за да докаже твърдението си. Според околните това изпитание било твърде жестоко. Харалд обаче се съгласил да премине през изпитанието. Това изпитание било най-тежкото, прилагано някога в Норвегия. Девет нажежени палешника били наредени и Харалд стъпил върху тях с боси нозе. Двама епископи го придържали. Изминали три дни и проверили ходилата му. Те не били обгорени. Сигюрд приел роднинството на Харалд, но синът на Сигюрд Магнюс останал враждебно настроен към новодошлия. Много от знатните мъже били на страната на Магнюс. Сигюрд се облегнал на привързаността, която си бил извоювал сред народа, и накарал всички да се закълнат, че Магнюс ще бъде крал след него. Целият народ му обещал това.
27. Харалд Гиле бил висок и жилав мъж, с дълъг врат и продълговато лице, черноок и чернокос, бърз и припрян. Той се обличал като ирландец. Носели тесни и леки дрехи. Трудно говорел на норвежки и често обърквал думите. Мнозина му се присмивали за това.
Веднъж Харалд седял на маса и разговарял с някакъв човек. Разказвал му за живота в западната част на Ирландия. Споделил също, че там има хора, които са толкова бързи в краката, че и кон не може да ги настигне. Кралският син Магнюс чул това и се намесил: „Ето го, как лъже само.“ Харалд отвърнал: „Истина е, че в Ирландия има хора, които никой кон в Норвегия не може да надбяга.“ Двамата разменили няколко думи. Били пияни. Магнюс казал: „Сега ще дойдеш с мен и ще си заложиш главата, че можеш да тичаш толкова бързо, колкото аз препускам с коня си. Аз залагам златния си пръстен.“ Харалд отвърнал: „Не твърдя, че аз мога да тичам толкова бързо, а че в Ирландия има хора, които могат да правят това, и мога да се обзаложа, че това е истина.“ Харалд отишъл да си легне, защото не искал да се занимава повече с него. Тази случка станала в Осло.
На следващата сутрин след литургията Магнюс препуснал до Гатене[54] и изпратил да повикат Харалд. Той носел риза и панталони, краката му от коленете надолу били обвити с ленти, на раменете си имал късо наметало, на главата си носел ирландска шапка, а в ръка държал дръжка на копие. Магнюс поставил знаци на пътя. Харалд казал: „Прекалено дълъг път определяш.“ Магнюс веднага удължил пътя с думите, че е твърде къс. Присъствали много хора. Поели пътя и през цялото време Харалд тичал до коня. Когато стигнали до края на пътя, Магнюс казал: „Ти се държеше за ремъка на седлото и конят те теглеше.“ Конят на Магнюс бил много бърз и своенравен. Тогава поели по обратния път, а Харалд тичал пред коня. Когато стигнали до края, Харалд попитал: „Държах ли се за ремъка на седлото сега?“ Магнюс отговорил: „Сега ти имаше предимство.“ Оставил коня малко да поотдъхне, но после внезапно забил пети в хълбоците му и препуснал. Харалд не тръгнал веднага. Затова Магнюс се обърнал назад и подвикнал: „Тичай, де!“ Тогава Харалд хукнал и скоро се оказал далече пред коня и стигнал края на пътя много преди Магнюс. Легнал на земята, починал си и поздравил Магнюс, щом онзи пристигнал. После двамата се върнали в града.
Междувременно крал Сигюрд бил на литургия и нищо не разбрал, докато не чул да се разказва за случката. Ядосал се и казал на Магнюс: „Казвате, че Харалд е глупав, но аз мисля, че ти си глупак, след като не знаеш чуждестранните обичаи. Не си ли чувал, че хората в другите страни се занимават с физически игри, а не се наливат с пиене до забрава. Дай на Харалд пръстена, който е спечелил, и не се заяждай с него, докато главата ми е над земята.“
28. Веднъж когато крал Сигюрд плавал с корабите си, спрели в един залив и до тях акостирал някакъв исландски търговски кораб. Харалд Гиле стоял в предната част на кралския кораб, а най-близо до него се намирал Свайн Римхилдсон, който бил син на Кнют от Яарен. Сигюрд Сигюрдсон бил известен феодал. Той също бил с тях и предвождал един от корабите на краля. Един ден, когато слънцето силно напичало, мнозина излезли, за да поплуват. Имало моряци и от дългите кораби, и от търговския кораб. Някакъв исландец, който плувал, се забавлявал да потопява под водата тези, които не можели да плуват добре, а хората се смеели. Крал Сигюрд видял и чул това, хвърлил дрехите си и скочил във водата. Доплувал до исландеца, хванал го и го потопил под водата. Задържал го, а веднага щом исландецът си подал главата над водата, кралят отново го потопил и така много пъти. Тогава Сигюрд Сигюрдсон попитал: „Трябва ли да оставим краля да убие човека?“ Никой нямал особено желание да се намесва. Сигюрд казал: „Щяха да посмеят, ако Даг Айливсон беше тук.“
После скочил през борда, доплувал до краля, хванал го и му рекъл: „Не давете човека, всички виждат, че Вие плувате много по-добре!“ Кралят отговорил: „Пусни ме, Сигюрд, искам да го убия. Той ще издави нашите хора.“ Сигюрд продължил: „Ние двамата ще си поиграем, а ти, исландецо, излизай на брега!“ Исландецът го послушал, а кралят оставил Сигюрд и заплувал към кораба. Сигюрд направил същото. Кралят заявил, че Сигюрд не трябва да дръзва да му се явява пред очите. Предали това на Сигюрд и той слязъл на брега.
29. Вечерта, когато моряците тръгнали да си лягат, няколко души останали да играят на брега. Харалд също участвал в играта. Той помолил прислужника си да се качи на кораба, да му приготви леглото за спане и да го чака там. Прислужникът тръгнал. Кралят си бил легнал. Когато прислужникът си помислил, че е чакал достатъчно, легнал на леглото на Харалд. Свайн Римхилдсон казал: „Срамно е за известните мъже да напускат именията си, за да гледат как един слуга се сравнява с тях.“ Прислужникът отговорил, че Харалд му е наредил така. Свайн Римхилдсон казал: „Ние не смятаме, че е много добре за нас Харалд да лежи тук и да води роби и ратаи със себе си.“ Взел една палка и ударил с нея прислужника така, че кръвта му рукнала.
Прислужникът избягал на брега и разказал на Харалд какво се е случило. Харалд веднага се качил на борда и отишъл в предната част. Той ударил Свайн с брадва и отворил голяма рана на ръката му. После Харалд веднага слязъл пак на сушата. Свайн скочил на брега след него, а роднините му притичали на помощ, заловили Харалд и поискали да го обесят. Но когато започнали да се приготвят за това, Сигюрд Сигюрдсон отишъл на кралския кораб и събудил краля. Щом той отворил очи и видял Сигюрд, казал: „Ти ще умреш за това, че се явяваш пред мен. Аз ти бях забранил това!“ С тези думи кралят скочил, но Сигюрд казал: „Винаги, когато поискаш, можеш да ме убиеш, кралю, но има по-важни неща за вършене. Слез колкото може по-бързо на брега и помогни на твоя брат Харалд, защото ще го обесят.“ Тогава кралят казал: „Господ да ни е на помощ, Сигюрд, събери екипажа и елате след мен.“
Кралят скочил на брега и всички, които го познали, хукнали с него. Отишли при приготвената вече бесилка. Той веднага взел Харалд до себе си, а всички войници тръгнали въоръжени веднага, след като чули зова на рога. Тогава кралят казал, че Свайн и всички негови съучастници ще бъдат пратени в изгнание.
Но когато всички се застъпили за тях, владетелят се съгласил да им разреши да останат в страната и да запазят имотите си, но за раната трябвало да платят глоби. Тогава Сигюрд Сигюрдсон попитал кралят дали иска той да замине от страната. „Не искам това — казал кралят. — Никога не бих те изгонил.“
30. Колбайн бил млад, беден мъж. Тура, майката на крал Сигюрд Юшалфаре, заповядала да му отрежат езика и то само защото младият Колбайн бил взел половин парче месо от блюдото на кралицата майка, като излъгал, че му го е дал готвачът. Готвачът обаче не посмял да потвърди това пред кралицата. Оттогава този човек бил ням. За това разказва Айнар Скюласон в „Улавсдропа“:
Като наказание за малко престъпление
нареди таз жена проклета
езика да отрежат
на бедния младеж.
Този мъж видях наистина осакатен,
от реч лишен,
когато седмици по-късно
пристигнах във имението Лиа.
После Колбайн заминал за Тронхайм и Нидарос и пристигнал в църквата „Исус Христос“. По време на осмата песен от късната литургия за Улав той задрямал и му се присънил Улав Светия, който се приближил до него, хванал парченцето от езика му и го дръпнал. Когато се събудил, немият бил излекуван и благодарил горещо на Всевишния и на крал Улав, от които получил здраве и изцеление. Той влязъл там ням и потърсил Светия кивот, а излязъл здрав и с език, с който можел да говори.
31. Имало един младеж от датски произход, който езичниците хванали и отвели във Вендландия. Там го затворили заедно с други пленници. През деня го държали окован без пазач, а през нощта го завързвали заедно с един селянин, за да не избяга. Този млад човек никога не можел да намери сън и спокойствие от гняв и мъка. Той непрестанно мислел какво би могло да му помогне и тежко съжалявал за бедата, в която изпаднал. Страхувал се от глада и мъченията и не се надявал роднините му да го освободят, защото вече два пъти го били спасявали от ръцете на езичниците. Вероятно щели да се откажат за трети път да го освободят, защото би им струвало твърде много пари и главоболия.
Той не виждал друг изход освен да избяга и да оцелее, ако има късмет. И през нощта убил селянина, отрязал му крака с веригата и избягал в гората с другия край на веригата, закачен за неговия крак. Когато се съмнало, станало ясно какво се е случило и след него тръгнали хора с две кучета, обучени да търсят бегълци. Намерили го да се крие в гората. Хванали го, били го и го измъчвали по всякакви жестоки начини. После го отвели обратно и едва му запазили живота. Но той не получил милосърдие от тях. Измъчвали го отново и го хвърлили в тъмна стая, където преди това били затворени шейсет мъже, всички християни. Там го завързали с вериги и всичко друго възможно колкото може по-здраво.
Всички мъчения и несгоди, които бил преживял преди това, му се стрували като бледа сянка в сравнение с това, което преживявал в затвора. Не виждал никого, който би могъл да се застъпи за него. Той скърбял и плачел заради своето нещастие и лошия си късмет. Един ден го посъветвали да се обърне към крал Улав Светия и да стане служител в Светия му дом, защото с Божието милосърдие и застъпничеството на Улав можел да излезе от затвора. Той с радост приел и обърнал очи към църквата, за която му говорили.
Когато настъпила нощта, му се присънил среден на ръст човек, който застанал до него и му заговорил: „Чуй ме, бедни човече — казал той, — защо не станеш?“ Нещастникът отговорил: „Господарю мой, кой си ти?“ „Аз съм крал Улав — отвърнал мъжът, — когото ти повика.“ „О, добри ми господарю — възкликнал бедният младеж, — бих станал с радост, ако можех, но са ме оковали в железа и вериги заедно с още двама мъже.“ Тогава Улав отново му заговорил: „Стани бързо и не се страхувай. Ти си свободен.“ След тези думи затворникът се събудил и разказал на другарите си какво е сънувал. Тогава те го накарали да стане и да провери дали сънят му е истина. Той станал и наистина видял, че вече не е вързан. Другарите му обаче заявили, че от това няма голяма полза, защото вратата била залостена отвън и отвътре.
Тогава се намесил някакъв възрастен човек, който излежавал тежка присъда. Той го посъветвал да повярва в милосърдието на онзи, който го е отвързал: „Защото той е направил чудо с теб, за да можеш да получиш неговото милосърдие и да излезеш свободен оттук, а не за да понасяш още по-големи мъки. Побързай и иди при вратата, ако успееш да излезеш, значи ти е помогнал.“ Тогава нещастникът го послушал и намерил вратата отворена. Колкото може по-бързо се промъкнал навън и хукнал към гората. Веднага, щом разбрали за бягството му, пуснали кучетата и хукнали след него. Той легнал и се скрил, бедният човек, и ясно виждал къде са преследвачите му. Но кучетата изгубили следата, когато се приближили до него, а той бил толкова добре скрит от погледите им, че никой не можел да го види, въпреки че лежал съвсем близо до краката им. Преследвачите се върнали обратно и били ядосани, че не са го намерили и заловили. Крал Улав не позволил човекът да се изтощи, докато вървял из гората, изцелил му слуха и цялото тяло, защото пазачите му го били удряли така жестоко по главата, че човекът си бил изгубил слуха. После той се намерил на един кораб с двама християни, които дълго били мъчени в същия затвор. Тримата побързали да се отдалечат от това място и избягали.
Младежът потърсил дома на Светия мъж и там бил изцелен напълно и способен да плава във военни походи. Когато осъзнал какво бил обещал, той си върнал думите назад и един ден избягал. Вечерта пристигнал при един селянин, който му оказал гостоприемство в името на Бог. През нощта, когато легнал да спи, присънили му се три девици, които се приближили до него, красиви и прекрасно облечени. Те веднага му заговорили и го укорили строго за това, че е посмял да избяга от добрия крал, който му дал толкова висше милосърдие, че го освободил първо от оковите, а после и от затвора. Тогава беглецът се събудил изплашен, станал и разказал съня си на домакина. А добрият селянин не се отказал, докато не накарал виновника да се върне в Светото място. Човекът, който първи описал това чудо, сам видял мъжа и следите от неговите чудеса.
32. Крал Сигюрд помогнал толкова много на търговския град Кунгхеле, че той се превърнал в най-големия търговски център по онова време в Норвегия. Кралят дълго живял там, за да пази страната. Той наредил да построят кралско имение в крепостта. Задължил всеки гражданин над девет години от околните области да носи всяка година в крепостта по пет камъка за оръжия или по пет железни пръта с височина пет лакътя и заострени в единия край.
Крал Сигюрд наредил да построят в крепостта църква, която да е посветена на Светия кръст. Църквата била дървена и съградена с голямо старание. Когато се навършили двайсет и четири години от властването на крал Сигюрд в страната, църквата била осветена. Кралят наредил частта от Светия кръст, както и много други светини, да бъдат поставени в нея. Нарекли я „Църквата на крепостта“. Пред олтара наредил да сложат поставка, която поръчал да направят в Гърция от мед и сребро, красиво инкрустирана със злато, седеф и скъпоценни камъни. Там поставили кивота, който датският крал Айрик Аймюне[55] бил изпратил на крал Сигюрд, а също и един пленарий[56], написан със златни букви, който бил подарък на Сигюрд от патриарха.
33. Три години след освещаването на „Църквата на крепостта“ крал Сигюрд се разболял тежко. По това време той бил в Осло. Починал една нощ след литургията за Дева Мария. Погребали го в църквата „Свети Халвар“. Бил положен в каменната стена от южната страна. Магнюс, синът на крал Сигюрд, бил в града по това време. Той веднага взел всички кралски доходи, когато Сигюрд починал. Сигюрд бил крал на Норвегия в продължение на двайсет и седем години и починал на четирийсет години. Неговото време било добро за народа. Имало мир и благоденствие.