Снори Стурлусон
Сага за Улав Кире

Улав останал единствен крал в Норвегия, след като брат му Магнюс починал. Той бил едър мъж с хубаво телосложение. Говори се, че рядко можело да се види такъв красавец по онова време. Имал копринена руса коса, която падала върху раменете му, прекрасни светли очи и гъсти мигли. Обикновено бил мълчалив. На празненства обаче се веселял и пиел с удоволствие. Ставал разговорлив и бил приятен събеседник. Докато управлявал, Улав запазил мира. Стайн Хардисон разказва за това:

Трьондерският властелин,

мечоносец храбър,

с разум смята да установи

мир по своите земи.

На войниците това се нрави.

Хората се радват,

че един от ангелския род

изтръгва мир за тоз народ.

2. В Норвегия имало стар обичай мястото на краля да бъде на дълга издигната пейка, а бирата да се разнася около огнището. Крал Улав бил първият, който наредил мястото му да се постави на издигнатата пейка, която пресичала столовата по дължина. Той бил първият, който наредил да се пали огнището в столовата и да се постила подът и лете, и зиме. По времето на Улав пазарните селища в Норвегия се разраснали, били построени и нови. Той основал търговското средище Берген. Скоро много богати хора се заселили наоколо, а търговци от други земи често посещавали Берген. Там Улав поставил и основите на църквата „Исус Христос“ — голяма каменна църква. Само част от нея била завършена по негово време, но той успял да изгради напълно дървената църква. Крал Улав създал гилдията^[1] Микла в Нидарос и още много други гилдии в търговските центрове. В тях устройвали тържества. По негово време най-голямата камбана на такова средище била камбаната „Бьоярбот“ в Нидарос. Братята в гилдията построили църквата „Света Маргрета“, цялата от камък.

Събиранията и помените станали нещо обикновено за населението на търговските средища. Хората придобили нови навици да се обличат и обуват. Носели красиви панталони, вързани с шнурове по краката. Някои си слагали гривни на краката. Обличали дълги туники с връзки отстрани и ръкави с дължина пет лакътя, които били толкова тесни, че трябвало да ги повдигат, да ги завързват с ленти над лакътя и да ги пускат надиплени да падат към китките. Обувките били високи и украсени с коприна и позлата. Имало още много други чудновати моди по онова време.

3. Крал Улав въвел някои нови обичаи в дружината си. Наредил на масата му да сядат знатни негови приближени, които да наливат питието в бокали на себе си и на всички видни хора, седящи на същата маса. Край масата стояли прислужници с факли или с големи свещи. На основната маса имало определени места с лице към краля за коняря и другите висши сановници. Крал Харалд и другите крале преди него пиели от скъп рог, който бил разнасян от трона в кръг около огнището. Те вдигали тост и наздравици с всеки, който искал да пие. Скалдът Сигват разказва:

Разбрах,

че победният военачалник

приятелски ме поздрави

и ме прие —

бе тъй любезен,

когато щедри воини

дойдоха с рогове от злато

и искаха със мен да пият;

тогава при него в Хаюг аз живеех.

4. Крал Улав имал сто дружинника, шейсет йести^[2] и други шейсет души, които снабдявали кралското имение с каквото потрябва и правели всичко, което пожелаел кралят. Когато селяните попитали краля, защо, когато обикаля пиршествата, пътува с повече хора, отколкото позволява законът и отколкото са водили кралете преди него, той отговорил: „Не управлявам кралството по-добре от моя баща и не трябва да ми се оказва по-голяма чест, отколкото на него, въпреки че водя два пъти по-голяма свита от неговата. С това не искам да ви потискам или да ви затруднявам.“

5. Крал Свайн Юлвсон умрял от старост десет години след като загинали двамата Харалдовци. След него на престола се възкачил синът му Харалд Хайн, който управлявал в продължение на четири години. След него дошъл редът на сина му Свайн Кнют, който се задържал три години начело на властта. Когато умрял, го канонизирали за светец. После крал станал третият син на Свайн, Улав, който властвал осем години. След него на трона се възкачил четвъртият син — Айрик Гуде, който също се задържал осем години. Кралят на Норвегия Улав бил женен за Ингерид — дъщерята на датския крал Свайн. А датският крал Улав Свайнсон бил женен за Ингеярд — дъщерята на крал Харалд, която била и сестра на норвежкия крал Улав. Улав Харалдсон, наричан от някои Улав Кире^[3], а от други — земеделеца Улав, имал син от Тура Юансдотер. Нарекли го Магнюс. Той бил красив и израснал достоен за похвала в кралската свита.

6. Крал Улав изградил една каменна черква в Нидарос и я разположил там, където тялото на крал Улав Светия било погребано за първи път в земята. Олтарът се намирал точно на мястото на самия гроб. Тази черква нарекли църквата „Исус Христос“. В нея пренесли кивота на крал Улав и го поставили в олтара. Веднага след това се явили множество знамения. През лятото, една година след построяването на черквата, в нея се събрали много хора. В деня, в който навремето бил убит крал Улав, се случило чудо — един сляп човек прогледнал. А на самия празник, когато кивотът и светите мощи били изнесени, както обикновено, навън и поставени в двора на църквата, един ням човек си върнал говора и започнал да възхвалява Бог и Улав Светия с мека реч. Третото чудо се случило с една жена, дошла чак от Свитюд. Тя трудно пътувала, защото не виждала. Но жената се осланяла на Господ и пристигнала точно в деня на празника. Въвели я в църквата за ръка, за да присъства на литургията, и още преди края на службата тя прогледнала и с двете си очи. Била сляпа в продължение на четиринайсет години, а си заминала с възвърнато ясно и остро зрение.

7. Когато пренасяли кивота на крал Улав по една от уличките на Нидарос, той изведнъж толкова натежал, че трябвало да го оставят на земята. Повече никой не могъл да го помръдне. Тогава разкопали уличката и погледнали в изкопа. Намерили тялото на дете, което било убито и скрито на това място. Изнесли трупа и поправили уличката. След това лесно повдигнали кивота и го понесли по-нататък.

8. Крал Улав често отсядал в именията си из страната. Когато бил в Рангерике, отседнал в имението си Хаюкбьо^[4]. Скоро се разболял от тежка болест, причина за която била гъба по пшеничените зърна. Тази болест отвела краля от този свят. По това време се навършили двайсет и шест години от възкачването му на престола на Норвегия след смъртта на крал Харалд. Тялото на крал Улав било пренесено в Нидарос и погребано в църквата „Исус Христос“, която била построена по негово нареждане. Народът много обичал крал Улав и по време на неговото управление Норвегия израснала бързо по отношение на блясък и богатство.