Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Пълни авторски права)
Форма
Статия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Допълнителна корекция
NomaD (2015 г.)

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция

Димитър Димов започва работата си върху романа „Тютюн“ още в средата на 40-те години на ХХ в. През 1946 е отпечатан първият откъс от романа „Тютюн“ (в. „Литературен фронт“), озаглавен „Тютюнев склад“. Две години по-късно излиза нов откъс — „Двубой“. След още една година излиза „Тютюн“ (глава от роман) в сп. „Септември“ (1949). През 1951 романът е завършен окончателно, предаден в издателство „Народна култура“ и в края на 1951 г. стига до читателите.

Публикацията на романа „Тютюн“ през 1951 г. става литературно и културно събитие, предизвикало необичайно оживление и ожесточаване на страсти. Около творбата възникват дискусии, предизвикани са разнопосочни отзиви, мнения, рецензии.

За тази ситуация изиграват роля няколко причини. Едната от тях е самата тема на романа — заредена със злободневност и актуалност на представяните събития, случили се през близкото тогава минало (30-те и 40-те години на ХХ в.), време близко и по дух, още живо в душевността и паметта на българина. Друга причина е обстоятелството, че художествено визираната историческа епоха е характерна с радикалността на извършената политическа, социална, културна и ментална промяна. Нужно е да се спомене като причина и фактът, че романът се появява във време на крайно идеологизиран литературен догматизъм, който безкомпромисно налага правилата на една строга нормативна естетика на тоталитарната идеология на комунизма — т.нар социалистически реализъм, за да дисциплинира („приведе в ред“) творческата дейност на писателите.

Изброените причини довеждат до „прословутия“ за българската литературна история скандал около романа „Тютюн“ през 1952 г. В идеологическата ситуация на комунизма, агресивно налаган като обществено-културен модел, Димовата творба впечатлява с необичайния си и озадачаващ характер. Художествените достойнства на романа, новаторството, модерният стил са игнорирани от официозната критика, която надзирава дали творбите и следват „заветите“ на комунистическата идеологема. Така романът „Тютюн“ бива „разконспириран“ от литературните адепти на тоталитарния режим не само като нестандартен, но и опасен, прекрачващ каноните на официалната комунистическа политика в сферата на литературната продукция. Затова първите литературнокритически рефлексии подлагат на съмнение идейната устойчивост на романовото изображение като опасно отклонение. Връх на „литераторската“ атака е „унищожителната статия“ на Пантелей Зарев във в. „Литературен фронт“. В последвалото обсъждане на романа на заседание на Съюза на българските писатели мнозинството от неговите членове квалифицира творбата негативно, особено по отношение на това, че не следва „комунистическата идейност“. В българските литераторски среди вече очакват официалното забраняване на Димовия роман. Краят на литературният скандал се бележи изненадващо с позитивна статия за „Тютюн“ от първа страница на официоза „Работническо дело“ (анонимна статия, по всяка вероятност предложена лично от комунистическия лидер Вълко Червенков). „Обслужващата критика“ обаче настоява за преработка на романа в посока, отделяща по-голямо място на работническата класа и нейната „съдбовна мисия в революционната борба“.

Тези няколко щрихи от конфликта около романа „Тютюн“ илюстрират атмосферата на силния натиск върху романиста да промени и преработи собствената си творба, като я съобрази с идеологическите директиви на социалистическата „корективна критика“ — т.е. да „поправи“ романа си в съответствие с т.нар. класово-партиен критерий. Тъй като официалните цензори вменяват на романа като недостатък „преувеличената позиция и роля на буржоазния елит“ в рамките на художественото изображение, авторът е задължен да компенсира недостатъчността, като извърши редакция на романа, като отдели „заслужено място“ на „борците за нов свят“ — на работническата класа, както и да се изведат на преден план образите на „достойните представители“ на нейния „политически авангард“, комунистите. Идеологическият императив изнудва Д. Димов да поеме по същество една анормална мисия за един писател — да редактира един цялостен и завършен роман. Не бива да се пропуска фактът обаче, че самият Димитър Димов е убеден комунист, споделя идеологическите възгледи на критиците и опонентите си. Той съзнателно приема отправените директиви, съгласява се с тях с вътрешна убеденост.

Димитър Димов дописва романа с още 250 страници. Втората редакция протича съвместно с литературния критик от издателство „Народна култура“ — Яко Молхов. През 1954 г. „Тютюн“ се появява в новия си вид. През 1955 г. излиза III издание на романа, в което Д. Димов извършва допълнителни поправки в текста.

Преработката на „Тютюн“ засяга най-вече сюжетостроенето, „добавени“ са нови персонажи и събития, свързани с тематичната линия на „антифашистката борба“. Спрямо главната персонажна ос „Борис — Ирина“ като лява идеологическа алтернатива е разгърната втора ос — „Павел — Лила“ (Лила като персонаж не фигурира в първата редакция). Разширена е характеризацията на познати от първата редакция герои, при някои от тях е засилена индивидуализацията. Същевременно е увеличен броят на аналитичните пасажи, в които авторът в позицията на повествовател с моралистично-наставнически тон „разяснява“ на читателя смисъла на историческото развитие от идеологическата оптика на марксизма, както и значението на определени действия на героите и идеологическото обосноваване на отделни епизоди и линии в повествованието.

Втората редакция на „Тютюн“ с основание се смята за неуспешна в художествено отношение творба. Въпреки това, в продължение на 40 години поколения читатели и ученици бяха принудени да четат цензурираната и ревизирана „втора редакция“.

Едва от 1992 г. насам романът на Димитър Димов „Тютюн“ е изваден от „архива на забравата“ и няколкократно публикуван.

Край