Пол Верлен
Effet de Nuit

Нощта. Дъждът. Безцветен небосклон разсечен

от черний силует на стар готичен град —

със своите кули, сам, угаснал там далече.

Поле. Бесилка със обесени — и с жад

рой врани ги кълват и люшкат в мрака черен,

и те танцуват танц — свиреп, неимоверен,

а техните нозе са плячка на чакали.

Нататък из полето храсти и бодли

стърчат настръхнали, като кошмари зли,

пред небесата хаотично потъмнели.

И трима пленници, окъсани и боси —

след тях цял ескадрон улани, през калта —

и копията им, изправени и остри,

блещят под копията мрачни на дъжда.