Владимир Келер
Чичо Федя (приказка за подготовка за училище)

Познавам чичо Федя — човек добър, умен и… разсеян. Става той сутрин и поглежда термометъра — показва да речем 12 градуса.

— Как? Вече е дванайсет!? — виква чичо Федя. — А аз в десет трябваше да съм на работа.

Чичо Федя се облича и без да закусва хуква по улицата. Случайно слязъл с единия крак от бордюра, той забравя за това и продължава да върви така — с един крак на тротоара, с другия — на улицата.

— Кога ли съм окуцял? — стресва се изведнъж чичо Федя. — Да не забравя днес да отида на лекар.

В този момент една лека кола настига чичо Федя и от нея се показва чичо Фединия приятел професор Иван Григориевич.

— Сядай, ще те закарам — предлага Иван Григориевич.

— Благодаря — отговаря чичо Федя, — тъкмо навреме.

И той си сваля галошите по средата на улицата, поопипва с крак асфалта, качва се в колата и заминават. А галошите така си и остават насред улицата.

Стигат до института. Чичо Федя слиза от едната страна на автомобила, Иван Григориевич — от другата. Чичо Федя заобикаля колата, вижда приятеля си и се развиква:

— Иван Григориевич! Виж ти каква среща! Сто години не сме се виждали! Как си?

Най-после чичо Федя влиза в лабораторията си. Поглежда часовника — показва едва осем часа. Чичо Федя се сърди, вдига телефона и виква на чистачката:

— Защо този часовник изостава?

И с телефонната слушалка сочи часовника. Чистачката, недочула, пита:

— Альоо, альоо, кой се обажда? Какво искате от мен?

— Аз питам, защо този часовник изостава толкова много?

И през цялото време показва часовника със слушалката.

Чистачката, и този път нищо не чула, отново пита:

— Альоо, альоо, кой се обажда? Какво обичате?

И дълго разговарят така: чичо Федя без да приближи до устата си слушалката, а чистачката — със слушалка, от която нищо не се чува…

Сърдит, чичо Федя трясва телефона на пода и той се разбива на парчета.

Поглежда чичо Федя през прозореца дали има някой долу, после слага парчетата на бюрото си, а той самия — хоп, скача през прозореца!

Лети и си говори:

— Аз понякога съм малко повечко разсеян. Трябваше май да изхвърля през прозореца не себе си, а парчетата?!

За щастие прозорецът е нисък, а земята не много твърда. И чичо Федя се отървава с не много силни натъртвания.

Деца, ако не искате да си счупите врата, не бъдете разсеяни!…