Владимир Келер
Закъснял предговор

Тази малка шеговита приказка („Алиса в Антисвета“) съчиних с най-сериозни намерения. Помолили ме бяха да разкажа на децата за най-новите открития във физиката, които са далече, твърде далече от тях… Задачата ми явно беше неизпълнима и аз реших да измисля някаква по-особена форма, за да разкажа поне за съществуването на новите понятия във физиката, без да навлизам в същността им: антисвят, анихилация, обратимост на времето и така нататък.

Важно беше тези понятия да не се изпарят бързо-бързо от съзнанието на децата. Трябваше с нещо да възбудя въображението на моите слушатели и най-добре беше чрез удивителните загадки на съвременната физика…

Точно затова аз се обърнах към сюжета на моята любима приказка „Алиса в огледалния свят“ на английския писател Луис Карол. Още повече, че антисветът, чието съществуване се предсказва от съвременната физика, в известен смисъл се явява именно огледален на заобикалящия ни свят.

Аз разсъждавах така: „Ако възбудя въображението на децата, те няма лесно да се успокоят — ще потърсят статии и книги, от които постепенно ще научат това, което занимава съвременната физика и което не мога да им обясня за четиридесет и пет минути.“

С две думи, аз написах приказка специално за размисъл.

Като направих това, аз, разбира се, не смятах, че съм особено оригинален. В края на краищата всички приказки будят размисъл. Макар че приказниците съчиняват приказките, за да забавляват или да развълнуват читателя, без сами да забелязват, те успяват да кажат и нещо по-сериозно.

„Приказката е лъжа, но умните хора и от нея си вземат поука!“ — казва една мъдрост.

После ето какво си помислих: темата на „Алиса в Антисвета“ възникна от живота, от едно училищно задължение. Но животът на ученика не е само ученето. Ученето заема в него само една част, при това, ако съдим по времето, което му се отделя, дори не най-важната.

Животът на ученика е пъстър и многостранен. Какво ли не го изпълва? Училище и домашни задължения, обществени поръчения, хокей и художествена гимнастика, книги, уроци по музика, разговори на различни теми… Дори не можеш да изброиш всичко… И навсякъде има място за фантазия. За всеки час на деня може да съчиниш съответна приказка.

Да вземем например първите минути след събуждането. Измиване, ведрина, обличане — кое е най-важното в тях? Ведрината, която да е и душевна, не само физическа. Да имаш ведро настроение, ако е възможно през целия ден. Но как да се заредиш с него?

В Америка има поговорка: „Сутрин се усмихвай един час и после цял ден ще имаш превъзходно настроение!“ Ето, първата приказка за деня вече се изяснява — за нещо весело да бъде!

А какво идва след ведрината? Трескава подготовка за училище. Сега най-важното е да не забравиш нещо важно, за да не се изложиш като „разсеяния човек“.

Може би втората приказка за деня да бъде шега за разсеяните?

Какви да са следващите приказки за деня — третата, четвъртата, петата?…

Те са изброени малко по-долу в голяма таблица.

Лесно ми беше да я съставя. Когато се запитах как изглежда един обикновен ден на днешния ученик (или почти същото — на днешната ученичка), аз си отговорих, като тайничко преписах от дъщеря ми, четвъртокласничка, „Дневния режим“, окачен над кревата й (виж първата колонка на таблицата).

Задълженията на моята дъщеря ми подсказаха темите на приказките за един ден — за един обикновен ученически ден… И ето какво се получи (в последната колонка на таблицата са имената на моите приказки, в средните — как ги замислях):

Крале, лемури, демони, съвременни ученици, странници от приказни страни… — не е ли твърде пъстра, твърде разнолика компанията на героите от моите приказки?

Но нали и животът ни е такъв — разнолик! Пъстър и многообразен… Дори ако вземем един най-обикновен ден на който и да е от нас. Ние постоянно се сблъскваме (в живота или по разкази) с всичко, което съществува на земята: от училището до кралете, от географията до страшния разказ…

Различни са не героите на моите приказки, различни са техните костюми. А всички герои са актьори от един всеобщ театър — театърът на нашия живот.