Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dieu voyage toujours incognito, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 45 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
ventcis (2014)

Издание:

Лоран Гунел. Бог пътува винаги инкогнито

Френска. Първо издание

Редактор: Росица Ташева

Коректор: Нели Германова

Художник на корицата: Стефан Касъров

 

Формат 84/108/32

Печатни коли 22,5

 

Предпечатна подготовка: Васил Попов

Печатница „Симолини“

История

  1. — Добавяне

51

Предвидил бях да се обадя на Фишерман в края на следобеда, за да му оставя относително малко време преди приключването на броя. Исках да действа незабавно, без да разполага с време да преосмисли позицията си по-късно.

Но не бях предвидил, че последната ми среща ще се проточи. Кандидатът бе дошъл специално от провинцията и не можех да прекъсна разговора и да уговоря допълнителна среща. Тръгна си в 19,35. Работата по броя приключваше в 20 часа. Грабнах телефона, уплашен, че може да е късно.

— Тук „Ле-з-Еко“, добър ден.

— Господин Фишерман от редакцията, моля. Спешно е!

— Момент.

„Четирите годишни времена“ без прекъсване. Изпълнение, от което Вивалди може да се обърне в гроба.

Обади се, по дяволите…

19,41.

— Ало…

— Господин Фишерман?

— Кой го търси?

Отговорих и ушите ми отново трябваше да понесат „Лятото“ в непрекъснато повторение. Ледено лято.

19,43. Обади се, обади се… Нямаше да му стигне времето да напише каквото и да е преди приключването в 20 часа…

— Добър вечер.

Най-сетне гробовният му глас.

— Добър вечер. Отново имам… да ви предам важно съобщение.

Настъпи мълчание, което той най-сетне наруши.

— Слушам ви.

— При първото ми обаждане прогнозирах спад на акциите на „Дюнкер Консултинг“ с около 3 пункта и това се потвърди.

— Почти — поправи ме той.

— Втория път прогнозирах повече от 4 пункта. Стигна се до 4,8.

— Да.

Съсредоточих се. Трябваше гласът ми да прозвучи едновременно уверено и отпуснато. Нямах навика да блъфирам, а този блъф беше… огромен. Не се опираше на нищо, на абсолютно нищо… Не разполагах с никаква скандална информация, която да съобщя на пресата.

Поех си дъх.

— Утре акциите ще отбележат най-силния си исторически спад. Ще спаднат с около 20 пункта само за един ден.

— 20 процента? За един ден? Това е невъзможно…

Не бива да отстъпвам, в противен случай… провал.

— Всъщност уверен съм, че спадът ще бъде по-голям. Много по-голям. Дори ще се наложи може би прекъсване на котировката, за да се предотврати спадането до нула.

Мълчание.

— Ще видим — каза той след дълга пауза.

Този двусмислен отговор не ми хареса. Какво искаше да каже? Че ще публикува съобщение и ще чака да види колко ще спадне цената на акциите? Или ще остане външен наблюдател, като преди, за да присъства пасивно на развитието на нещата? Ако пак заеме ролята на зрител, с мен е свършено.

Прекъснахме разговора.

Зарът беше хвърлен.

Започна дългото чакане… Мъчех се да предвидя как ще се развият събитията. Дали ще напише нещо? Дали след първите ми две прогнози, които се оказаха верни, ми има достатъчно доверие? Тези въпроси се въртяха цяла вечер в главата ми. Минавах последователно от тревожност към надежда и от надежда към съмнение. Искаше ми се да вярвам, но ме беше страх да не сгреша.

Борсовите съвети на Фишерман бяха дотолкова следени и спазвани от инвеститорите, че достатъчно беше той да напише една-единствена дума, и акциите щяха да се сринат. И то рязко.

Заспах много трудно и прекарах неспокойна нощ. Събуждах се многократно и следях колко е часът. Оцветените в зелено цифри на часовника ми се струваха безнадеждно бавни. В 6 часа станах и започнах приготовленията си, като се насилвах да слушам радиото, за да не мисля за нищо друго. В 6,55 слязох на улицата. Беше още хладно. Няколко души разхождаха кучетата си, преди да отидат на работа. Други очевидно бързаха към работните си места в доста нерадостно настроение.

Кафенето отвори врати точно преди да вляза. Поръчах кафе и поисках вестник „Ле-з-Еко“.

— Ще ни доставят пресата всеки момент. Почакайте малко — сопна ми се сервитьорът.

Да чакам, да чакам. Не можех повече да чакам.

Кафето беше прекалено силно. Първата глътка остани горчив привкус в устата ми. Помолих да го удължат и поръчах един кроасан, за да притъпя малко горчивината. Изядох го машинално, вглъбен в мислите си.

Сервитьорът ме изтръгна от размишленията ми, като хвърли вестника на бара, което ме накара да подскоча. Грабнах го и жадно запрелиствах страниците с присвито сърце. Изведнъж едно заглавие се наби в очите ми и ми подейства като шок.

В момента не почувствах нищо, абсолютно нищо, като че изненадата бе временно прекъснала вълнението и мислите ми.

„Дюнкер Консултинг продавайте, преди да е станало късно“.

За малко да изкрещя от радост. Не можех да повярвам на очите си. Беше нечувано, изключително, невероятно!

Поръчах още кафе и втори кроасан и захванах да чета кратката статия. Фишерман, могъщият и уважаван Фишерман съветваше да се продава! Обясняваше, че неотдавнашните доказателства за извършени нарушения, съпътствани от мрачни слухове, в контекста на очевидните стратегически грешки от последните месеци, не предвещават нищо добро. Акциите са прекалено рисковани и най-разумно е притежателите им да се освободят от тях колкото се може по-скоро.

Ау! Върхът! Екстра!

Ако беше до мен, щях да се нахвърля да го целувам въпреки суровата му физиономия, способна да смрази кръвта на цял полк тореадори!

Час по-късно бях в офиса, треперещ от напрежение пред монитора в очакване на отварянето на Парижката борса. В 9,01 мечтаната цифра най-сетне се появи — спад от 7,2% при отварянето. Не знаех какво да мисля. Дали ще е достатъчно?

Прекарах деня, закотвен пред екрана.

През цялата сутрин курсът непрекъснато лъкатушеше, но все с тенденция към спад. По обяд акцията беше спаднала с 9,8%. Изтичах до автомата да си купя сандвич. Когато се върнах, спадът беше вече 14,1%. Сърцето ми щеше да се пръсне — единственото обяснение за такъв рязък отлив беше разпродажбата за няколко минути на голям пакет акции. Един от крупните акционери беше отстъпил. Чудесно! Бях във възторг, на седмото небе. Вероятно беше подействал психологическият праг от 10% спад. Инвестиционните фондове вземат решение за продажба на базата на предварително определени критерии.

Само още един! Само един! Ако и втори акционер реши да продава, ще ми се открие пълна свобода на действие.

Какъв ли праг си е поставил? 15%? Не смеех да се надявам. Бяхме тъй близо до тази цифра…

През следващия час не се случи нищо съществено. Кипях от нетърпение. Бях изял само половината от сандвича. Не изпитвах никакъв глад. Втурнах се като бесен в залата за почивка да си налея кафе, но по обратния път разсипах половината. Сега пък не се отчиташе никакво движение.

Уебсайтът на „Ле-з-Еко“ помести два реда, за да съобщи, че фондът INVENIRA бил продал акциите си „Дюнкер Консултинг“, но без коментар.

В 15,30 прагът от 15% спад бе прехвърлен. Очаквах последствията със затаен дъх.

Хайде, хайде, нека и вторият продаде!

Минутите изтичаха, без нищо да се случи. Лош знак. Чаках с растящо нетърпение. 15,3%. Спадът продължаваше без спасителния скок, на който се надявах. 15,7%.

По дяволите, продавай!

Тенденцията продължи, но постепенно и бавно.

Сеансът приключи с исторически спад от 16,8%. Резултатът беше огромен, дори нечуван, но голям акционер продължаваше да си държи акциите, което силно усложняваше нещата. В съдружие с Марк Дюнкер двамата можеха да си осигурят мнозинството гласове на присъстващите в деня на общото събрание… Очертаваше се трудна битка.

Бях прекарал деня в състояние на свръхвъзбуда, опиянен от твърде задоволителните резултати, а ето че изведнъж всичко приключваше, без да се стигне докрай. Машината беше забоксувала, блокирала. Тъй бляскавите очаквания бяха помрачени. Имах чувството, че съм постигнал половинчата победа, с привкус на поражение. Нивото на адреналина ми спадна, като на ухажор, долавящ, че дамата му се изплъзва, и изведнъж се почувствах отпаднал, изморен, безсилен.

Каква полза да убеждавам акционерите, присъстващи на общото събрание? В сравнение с гласовете на най-крупния от тях какво можех да очаквам от няколкостотинте гласа, които другите евентуално щяха да ми осигурят?