Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dieu voyage toujours incognito, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 45 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
ventcis (2014)

Издание:

Лоран Гунел. Бог пътува винаги инкогнито

Френска. Първо издание

Редактор: Росица Ташева

Коректор: Нели Германова

Художник на корицата: Стефан Касъров

 

Формат 84/108/32

Печатни коли 22,5

 

Предпечатна подготовка: Васил Попов

Печатница „Симолини“

История

  1. — Добавяне

37

Страхът ме стисна за гърлото. Не беше онова чувство на леко безпокойство, което не ме напускаше, откакто сключихме нашата сделка, а задушаваща тревога, която не ми даваше мира. Мъжът, който контролираше живота ми, беше още по-опасен, тъй като беше богат и влиятелен. Бях обзет от една натрапчива мисъл — да се освободя от прегръдката му.

Телефонирах на инспектор Петижан, съобщих му откритието, което току-що бях направил, и настоях да бъда поставен под закрилата на полицията. Той пак повтори това, което ми беше казал и преди: налице били само куп тревожни предположения, не ги оспорвал, но те били съвършено недостатъчни, за да бъдат окачествени като престъпление. Не можел нищо да направи за мен.

Напразно бях търсил всички възможни начини да се освободя. Единствената що-годе реалистична идея беше да се опитам да се споразумея с Игор. Присъствието на Одри бе провалило този замисъл и сега, след скандала, който бях вдигнал, вече нямах смелост да се върна отново там. Бях го оскърбил в присъствието на Катрин, а той не беше от хората, които лесно прощават…

Налагаше се да приема очевидното — единствената ми надежда да сложа точка беше да преодолея последното изпитание, което ми бе измислил и което, естествено, беше неосъществимо. Бях попаднал в капана, нямаше измъкване.

Следващите два дни бяха за мен истинско мъчение. Отчаяно търсех изход от това невъзможно положение. Нощите ми бяха накъсани, заспивах за кратко, будех се внезапно. В службата едва успявах да се съсредоточа върху разговорите с кандидатите за работа. Случи се два пъти да задам един и същи въпрос на един от тях и той любезно ми го напомни… Алис ми заяви, че приличам на излязъл от гроба мъртвец, и ме посъветва да отида незабавно на лекар. Нещата не вървяха на добре…

Втората вечер, докато се връщах към службата, защото бях забравил да си взема чантата, изненадващо попаднах на Влади, който уж случайно вървеше на десетина метра зад мен на площад „Опера“. Страхът ми се засили.

Следващата нощ сънувах странен сън. Бях в Щатите, в някаква ферма в Мисисипи. В цистерна със сметана беше паднала жаба. Стените на цистерната бяха много високи и жабата не можеше да се оттласне от мазната повърхност и да изскочи навън. Нямаше никакъв шанс да го стори. Смъртната й присъда беше подписана. Не й оставаше нищо друго, освен да умре. Но жабата беше прекалено глупава, за да проумее очевидното, и продължаваше да се бори, да подскача колкото сили има, не съзнавайки абсурда на действията си, изтощавайки се в опитите си да се измъкне от смъртоносната хватка. Ала докато така биеше сметаната, тя стана на масло и жабата успя да се закрепи отгоре й, да подскочи достатъчно високо и да се измъкне от цистерната. И да си възвърне свободата.

На сутринта взех твърдото решение да се боря със зъби и нокти за директорския стол.