Калин Вълов
От нечий друг живот ли избяга ти…

От нечий друг живот ли избяга ти скришом,

потайно, тихомълком, по детски наивно,

че днес при мен дошла си така ненадейно,

за толкова кратко и недостатъчно време?

 

Затова ли ти шепнеш ми толкова тихо

и погледът ти нащрек е вместо във мен?

За това ли тялото ти без нищо потрепва,

без да съм го докоснал все още?

 

Ако вярно е, защо тогава дошла си?

Името ти да съм изричал, не помня.

Никога не съм те изкушавал и молил,

нито пък в дома си някога канил.

 

Аз насила да те задържа не мога.

Както дошла си, така свободна си да си тръгнеш.

Но питам се… Как, по дяволите, разбрала си

за името ти и всичките останали тайни?