Калин Вълов
Чувствата ми, ако можеш, унищожи ги…

Чувствата ми, ако можеш, унищожи ги,

ако можеш, и спомените ми изтрий.

Аз не искам да те помня и желая

такава, каквато отдавна била си.

 

По-силно е от мен и сам не мога

сърцето си да накарам да спре.

Ако можеш, моля ти се, направи го,

то подвластно е единствено на теб.

 

Колко още? С времето не избледня ли?

Още има ли какво да ми припомниш?

Не изминах ли всички пътища стотици пъти,

без следа от тебе да открия.

 

И очите ми, ако можеш, затвори ги.

Какво от тук насетне с тях да видя?

Нали видях те неколцина пъти,

напълно достатъчни ми и нужни.