Калин Вълов
Името ти да го изрека, ще ми позволиш ли…

Името ти да го изрека, ще ми позволиш ли?

В такава нощ като тази, когато няма друг.

В мислите ти натежали, уморени и празни,

до гръдта ти, недокосвана за първи път.

 

В дома ти да вляза, ще ми позволиш ли?

Да прекрача прага му за първи път.

Тази вечер, когато ти сама си,

да опитам аз от твойта гръд.

 

Да те сграбча в обятията си, ще ми позволиш ли?

Без „Добър вечер! Кой съм аз? Ти коя си?“.

Като летен бриз през тебе да премина.

И както влязъл съм, така и да си отида.