Калин Вълов
Къде си раснало…

Къде си раснало до днес, та не си повехнало?

И цялата си красота все още съхранило си във теб.

Не си ли расло в бурените като всяко друго

цвете, изсъхнало преди да избуи?

 

Не те ли е докосвала ръка човешка?

Човешки крак не те ли е подритвал?

Погледите хорски не си ли срещало?

Та с целия си аромат и блясък

разцъфтяло си ти днес за мен.