Калин Вълов
Волята ми да сломиш само ти единствено можеш…

Волята ми да сломиш само ти единствено можеш,

същността ми и това, което съм, да промениш,

мъжествеността, честта ми и всичкото достойнство в мене

без никакво усилие да унищожиш.

 

Надеждите, мечтите ми, копнежите

да ги изпепелиш тъй, сякаш не са били,

да преобърнеш дните ми наопаки

отново би могла само ти.

 

Стига да поискаш, всичко с мен би сторила,

без борба би отнела и силите ми, и живота,

би изтръгнала сърцето ми и би го разпнала,

без дори да трепна, от теб опиянен.

 

Да вземеш ума ми, да ме оставиш без думи,

без да издишам и без да мога дъх да поема,

без очите си спокойно да затворя

и без да мога след това да ги отворя.

 

И така да е, безумно ти вярвам,

защото всичко, от което нуждая се, го откривам

единствено в теб, па макар и по-силна,

по-изящна от мен и по-красива.

 

Защото аз такава те имам

и ти такава си всъщност,

величествена, божествена и мила,

способна да ме обича,

но и да ме убие.