Калин Вълов
Ах, този поглед…

Ах, този поглед, изпепеляващ ме отвътре,

и тези устни, изгарящи ме отвън.

Ненаситих им се и още колко ли пъти

те огнища ще палят, негаснещи в мен.

 

Ах, тази гръд, с пръстите си галил я,

и тези рамене, с дъха си докосвал ги.

До тях да заспивам още безброй пъти

и щом се събудя,

в прегръдките си теб да намирам.