Калин Вълов
Не ми е присъщо да бъда двуличник…

Не ми е присъщо да бъда двуличник,

не ми е присъщо да съм и лицемер,

не ми е присъщо да ти се усмихвам,

когато ти ехидно усмихваш се на мен.

 

Никого не заблуждавам какъв съм всъщност

с хитрост глупава и неприсъща.

Аз може груб да съм понякога и сприхав,

но честен винаги със себе си съм.

 

Не ти завиждам, никак даже,

на лакомията и ненаситната ти алчност,

щом недостойно и без самоуважение живял си

и никому обич истинска не дал си.

 

Ти може да се мислиш за различен

и сигурно различен си от всеки друг,

който жертвал се е и се е раздавал,

без в замяна нищичко да е поискал.