Калин Вълов
Да си себе си — така ти отива…

Да си себе си — така ти отива,

толкова си красива и толкова мила,

с усмивката ти лъчиста, скромна и тиха,

с погледа ти вълшебен, дълбок и спокоен.

 

Неподправена, истинска — ти винаги можеш

без усилия никакви и заучени роли

все тази магия да бъдеш в сърцето ми,

без гримове тежки и думи излишни.

 

Остани си ти онази същата,

която с удивление все още помня,

слънчева, засмяна и загадъчна,

дошла от нищото и до днес останала.