Калин Вълов
Очите й като два бадема…

Очите й като два бадема,

кожата й като коприна мека,

устните й като праскови сочни,

сърцето й като въглен горещо.

 

Погледът й — бистър и чист,

косите й като струни извити,

дъхът й като юлския бриз,

гласът й като звън на камбани.

 

Любовта й — дълбока и чиста,

прегръдката й — винаги топла,

ръцете й, с длани протегнати,

с тях да окриля и да докосва.

 

Това е тя — самата тя,

с име на всяка жена,

мечтана, бленувана и желана,

загадка, така и неразгадана.