Калин Вълов
Отдавна бях всичко за тебе…

Отдавна бях всичко за тебе. Не ме ли забрави?

Както и ти за мен бе всичко преди толкова време.

Още ли помниш устните ми и моите топли прегръдки?

Още ли изричаш името ми на глас във съня си?

 

Аз не съм онзи същият, който ти искаше.

Не ме ли забрави поне малко с годините?

Не срещна ли друг, от чиито устни да вкусиш,

в чиято прегръдка така окрилена да се сгушиш?

 

Съвсем различен съм днес. Не ме ли забрави?

Не би ме познала, дори да ме срещнеш случайно.

И погледът ми различен е, не е онзи, който ти помниш.

Не ме ли забрави, та искаш отново за мен да проплачеш?

 

Устните ми не са така вкусни както преди,

много от тях вкусиха и днес са безвкусни.

Много в прегръдките ми утеха намираха

и чужди са днес, студени за всекиго.

 

Но на теб устните ти май все още сладнят,

все още прегръдката ти изпълва с живот.

Не си се раздала навярно така, както мене

и толкова време все още не си ме забравила.