Калин Вълов
Пораждаш в мен излишни пориви…

Пораждаш в мен излишни пориви и чувства,

без които да живея мога и да дишам,

безсънни нощи, ненужни спомени и мисли,

изморяващи ме с времето все повече.

 

Не те забравям, макар да избледняваш,

да те трия и все по-малко да оставаш.

Не ме изпускаш, без отдавна да си идвала,

без да си ме чувствала, искала и копняла.

 

Пораждаш в мен напразни пориви и страсти,

без които мога и без тях добре съм.

Без да си ме питала дали ги искам,

без да подозирала си даже.

 

Че и ти някому си скъпа,

и ти бленувана си и мечтана.

Че и ти от някого обичана си

и все още от него си желана.