Калин Вълов
Твоето присъствие винаги ми е потребно…

Твоето присъствие винаги ми е потребно,

така нужно, че без тебе да живея —

без твоя блян, без твоята надежда,

без всичко твое, едва ли ще успея.

 

Споделяш с мен и болки, и тревоги,

и хубаво, и лошо, днес случващо ти се,

защото ти си част от мен самия

и без тебе друго не ще и преоткрия.

 

Свикнах прекалено много да те чувствам,

да тупти за двама ни в мен сърцето,

да те намирам винаги когато те търся —

в нощите, в дните си, в сънищата си.

 

Не би могла просто тъй да си тръгнеш,

да те забравя, да те изтрия от мисълта си,

след като веднъж вече дошла си

и след като плени ме с любовта си.