Калин Вълов
Някога дните ни бяха прекрасни…

Някога дните ни безкрайни бяха,

същите тези, които са днес,

но някога бяхме наивни и млади

и да се обичаме само можахме.

 

Някога обещавахме си и много, и малко,

всичко в живота ни истинско бе.

Някога любовта ни бе чиста и свята,

някога преди не толкова време.

 

Някога ти за мен бе вдъхновение,

което докосвах плахо с ръце.

Някога ти за мене бе скъпа

толкова, колкото си и днес.