Калин Вълов
И въпреки всичко да те изтрия не мога…

И въпреки всичко да те изтрия не мога

от чувствата си, от мислите, от себе си самия.

Ти в спомените ми остана непокътната, непроменена

въпреки миналото — пространство и време.

 

И това неминуемо някога ще се случи,

съвсем скоро ще дойде и краят

на пиесата, в която с тебе играли сме

главните роли на героинята и героя.

 

И както започнало е, така и ще свърши,

нищо тук вечно не е останало.

Пък камо ли нашата скромна пиеса,

в която някой обичал е някого.