Калин Вълов
От днес започвам да живея…

От днес започвам да живея тъй, както досега не бях.

Не се сърди, не ме кори! И аз сърце нося, имам и душа.

И аз човек съм и искам просто с глас да изкрещя

колко те харесвам и как искам те до мен сега.

 

Това не е греховно, нито срамно, нито пък вина.

Това е просто порив, желанието ми днес и сега.

Ако искаш, разбери ме и сама при мен ела.

Ако ли пък не, аз при теб ще дойда, падне ли нощта.

 

Не се срамувай прелестите си пред мене да разкриеш,

все пак аз съм мъж, а пък ти жена.

Не ме пъди, при теб дошъл съм вече.

Леглото си за мене постели.

 

Като цветя разлистени дрехите ти да разсъблека,

като с бодли от рози гръдта ти да пробода.

Като с пламък от свещи бавно да те горя.

Името ти да шепна, а не да крещя.