Калин Вълов
Не можах истински да обичам…

Не можах истински да обичам,

не можах и истински да мразя.

Не можах толкова неща.

До тебе да осъмна не можах.

 

Не можах в обятията си да те прегърна,

да почувствам едно тяло и една душа.

Не можах простичко да те целуна.

Толкова неща не можах.

 

Не можах в сънищата си да те помечтая,

да поема дълбоко въздух не можах.

Не можах теб да те забравя.

От себе си да избягам не можах.