Калин Вълов
Криво-ляво живеем си тъй, както…

Криво-ляво живеем си тъй, както трябва.

Е, не може всичко да ни е така идеално.

Понякога се караме, понякога не се понасяме,

а с времето започна да се случва и все по-рядко.

 

Дали омръзнахме си, или един към друг се нагодихме?

Дали не започнахме от себе си да искаме все по-малко?

На малкото хубаво, случващо се в живота ни, да се радваме.

Да съумяваме един на друг да си бъдем нужни

и когато трябва, да си помагаме.

 

Живеем живота си, не се оплакваме,

а и да го правим, едва ли ще ни чуе някой.

Едва ли ще ни разбере, както ние

разбираме се с поглед и с прегръдка се тешим.